Лепетна реч: първият опит за говор на новороденото

Когато се радваме на бебе, било то нашето или на наш близък, често чуваме сладки звуци и повтарящи се срички, които ни карат да се усмихнем. Казваме на това “бебешки език”, но всъщност в логопедията е назовано “лепетна реч”. Това не е просто игра, а първият начин на детето да общува със света около себе си. Лепетната реч е важен етап в езиковото развитие и показва, че малкото вече търси връзка и реакция от нас.

Новороденото не започва веднага с лепетна реч. Преди нея има други звукови реакции – викове, плач, кихане, хленчене и др. Те са вродени и най-често са предизвикани от вътрешни или външни дразнители (най-често отрицателни). От около втория месец бебето започва да “гука” – повтарящ се звук, състоящ се само от гласни – “ииии”, “оооо” и т. н. Гукането е приятно и полезно за бебето, затова майката трябва да стимулира своя малчуган да го прави. Като повтаря многократно звукови комбинации, бебето придобива навик, който по-късно формира говора. 

Лепетна реч може да очакваме след 6-ия месец на детето. Тогава вече то ще комбинира повтарящи се срички от гласни и съгласни – „ам–ам”, „ма–ма”, „та–та”, „ба–ба”, „да–да” и др.

 

Кога ще започне?

Макар и да звучи като случайни звуци, хвърлени в купа и разбъркани, за бебетата е много важно да започнат с лепетна реч. Логопедите открояват три вида лепетна реч, всяка с еднаква значимост и роля:

• Периферна лепетна реч: между 5- и 6-месечна възраст бебето ускорява произношението на гласни и съчетава гласни и съгласни, като повечето пъти са единични срички (напр. “даа” и “баа”)
• Канонична лепетна реч: между 6- и 10-месечна възраст бебето започва да прави разпознаваеми срички и да ги сглобява една с друга (напр. “га-га” и “гу-гу”). Сама по себе си каноничната лепетна реч бива два вида: редуплицирана (когато бебето повтаря една и съща сричка пак и пак – напр. “дидидиди”) и нередуплицирана (когато са комбинирани две или повече различни срички – напр. “миигуубаа”)
• Разговорна лепетна реч: около 10-ия месец бебетата имитират речта на възрастен човек, но звуците все още нямат смисъл. В този период бебетата разбират как звучи диалога на възрастните около тях, но не могат да формират думи. Бебето може дори да допринася с лицеви физиономии, промяна на тона и дори жестове с ръце. Появата на тази реч почти винаги е последната стъпка пред заветната първа думичка. 

Когато бебето започне да изказва истински думи (напр. “баба”, “мама”) и ги свързва с конкретни лица, може да очакваме отшумяване на лепетна реч. Това се случва около 12-ия им месец. Повечето бебета спират напълно с нея до 18-ия им месец. 

 

Защо е важна?

 

 

През първите 1-2 месеца от живота на бебето, то комуникира с плач или с усмивки/смях. След това започва да гука, което е първия сигнал, че бебето схваща идеята на вербалната комуникация – “имам емоция и трябва да я изкажа”. С гукането започва и развитието на оралните мускули. Според експерти мускулите, нужни за засмукване на гърдата или бибероната не са отговори на говоренето и имат нужда от различна тренировка. 

Следва лепетна реч, която се оказва още по-важна. Проучване от 2017 г. твърди, че “разговорите” между бебетата и майката са ключови за създаването на речта в бъдеще. Когато майката отговори на бърборенето (лепетна реч) на бебето си, така се обогатява езика им. Бебетата обичат да предизвикват “разговори” с родителите, защото така се учат най-добре. 

Проучване от 2019 г. пък посочва, че забавяне или отсъствие на канонична лепетна реч може да е маркер за по-късна диагноза на някои разстройства, включително аутизъм.

Около 10-ия месец бебето трябва да може да търси с поглед предмет, когато е назован и да отговаря на името си.

 

Как да окуражим лепетна реч?

Ако забележим, че бебето започва с лепетна реч, трябва веднага да я окуражим. Това може да се случи с няколко начина. 

Като му говорим обратно

Когато бебето започне да гука и да издава първите си „лепетни“ звуци, нашата роля е да откликнем активно. Ако си представим, че разговаряме с човек, който ни игнорира, едва ли бихме имали желание да продължим да говорим. По същия начин, когато реагираме на бебето си с усмивка, думи или звук, ние го стимулираме да продължи комуникацията. Колкото по-често му показваме, че го чуваме и разбираме, толкова повече то ще има желание да се изразява. Не бива да забравяме, че това е неговият път към успешно развитие. 

Разказваме за живота си

Един от най-лесните начини да насърчим развитието на речта е като превърнем ежедневието си в постоянен разказ. Когато обясняваме какво правим – дали в кухнята, по време на разходка или при среща с хора – ние даваме на бебето думи, които свързва с реални предмети и ситуации. Ако казваме „вземам ябълка от хладилника“ или „виж, куче в парка“, създаваме връзка между думите и образите. С всяко повторение речникът на бебето расте, а езиковите му умения се обогатяват естествено.

Пеем

Песните са чудесен инструмент за учене, защото съдържат ритъм, рима и повторение. Когато пеем на бебето, то не само чува нови думи, но и усвоява модели на интонация и изговаряне. Дори и да не сме сигурни в гласа си, най-важно е постоянството и радостта, с която го правим. Песните могат да се превърнат в ритуал, който носи уют и сигурност, докато едновременно развива слуховата и езиковата памет на детето.

Четем

 

 

Четенето на книжки изглежда странно, когато бебето е само на няколко месеца, именно тогава то започва да попива звуците и интонациите. Книгите са богат източник на нови думи, структури и емоционални изрази. Когато четем на глас, ние не само въвеждаме бебето в света на езика, но и създаваме специални моменти на близост. Дори когато детето порасне и започне само да разпознава буквите, навикът за четене ще остане с него като ценен инструмент за учене.

Имитираме бебето

Когато подражаваме на звуците на бебето, ние му показваме, че неговата комуникация има смисъл и стойност. Не е нужно да повтаряме дословно, а по-скоро да отговаряме със сходни звуци или с думи, които се доближават до неговото „бабабаба“. Например, ако то каже „ма-ма-ма“, ние можем да кажем „да, мама е тук“. Така бебето разбира, че усилията му за говорене водят до реакция, което го насърчава да опитва отново и отново.

Правим очен контакт

Погледът е едно от най-силните средства за връзка с бебето. Когато гледаме детето в очите, ние му показваме, че внимаваме и че то е важно за нас. По този начин бебето се учи да разпознава емоции и да свързва комуникацията с човешкото присъствие. Постоянният очен контакт укрепва не само езиковото развитие, но и емоционалната връзка между нас и нашето дете.

Много е важно всички около бебето да изпълняват гореизброените комуникационни канали, защото колкото по-разнообразни гласове, интонация, тембър и звук, толкова по-богато и стремглаво развитие.

 

А ако лепетната реч продължи?

 

 

Ако има продължителност на лепетна реч след 2-годишна възраст, това не означава автоматично проблем. Понякога децата просто имат собствен темп на развитие или предпочитат да наблюдават и слушат по-дълго, преди да започнат активно да говорят. Важно е обаче да сме наблюдателни и да се консултираме със специалист, ако забелязваме, че детето не прави опити да свързва думи, не реагира на разговор или изостава значително от връстниците си.

В такива ситуации първата стъпка е посещение при педиатър или логопед, които могат да дадат обективна оценка и насоки за стимулиране на речта. Често с подходящи упражнения, повече говорене, четене и активно общуване у дома, децата бързо наваксват. Най-важното е да не изпадаме в паника, а да потърсим професионален съвет и да осигурим на детето спокойна и насърчаваща среда за учене.

Много хора смятат, че забавяне в речта непременно означава аутизъм. Това не е така и трябва да погледнем по-надълбоко. Макар и да е един от симптомите, забавената реч не е основен. Аутизмът често е съпроводен от:

• Невъзможност да се задържи очен контакт
• Детето не отговаря на името си
• Трудност да следи нечий поглед или движещ се пръст
• Трудност да имитира или да играе наужким
• Трудност с невербалната комуникация

Според Центъра за превенция и контрол на заболяванията на САЩ до навършването на 2-годишна възраст децата се учат да:

• Наредят поне две думи по смисъл
• Използват и други жестове, а не само помахване и посочване
• Могат да посочат поне две части на тялото, когато ги попитаме

Докато станат на две години вече трябва да могат да:

• Използват нови думи
• Назовават предмети и животни, видени в книжките
• Задават въпроса “Какво е това?”

Това са само ориентири и насоки. Трябва да помним, че развитието на всяко дете е различно и не бива да подхождаме с ярост към забавянето. 

 

Заключение

Лепетна реч се отнася до естествен и необходим етап от езиковото развитие на всяко дете. Тя поставя основите на бъдещата комуникация и служи като тренировъчна площадка за първите думи. Ако този етап продължи малко по-дълго, това не бива да ни тревожи веднага – важно е да следим развитието цялостно и да търсим професионален съвет при съмнение. Най-сигурният път е търпение, внимание и активна подкрепа, защото всяко дете има свой собствен ритъм на растеж.