Стилове на привързаност: значение и характеристики
Различните стилове на привързаност се формират още в детството. С какво се характеризират различните типове и какво ги поражда, разбираме в следващите редове.
Обикновено тези модели на поведение се формират още в най-ранна бебешка възраст и се развиват през целия живот на база преживяванията и опита. В зряла възраст стилът на привързаност може да не съответства на този от детството, но при повечето хора начинът на свързване с околните остава същия или поне е силно повлиян.
Теория на привързаността
Джон Боулби през 50-те години на миналия век въвежда концепцията за значим възрастен – човек, с когото бебето постоянно се нуждае от контакт. Ако то е лишено от възможността да общува със значимия възрастен, това може да доведе до психологическа травма.
Преди това се е смятало, че единствената причина детето да поддържа връзка с майка е, за да задоволи физическите си нужди. Експериментите и работата на Боулби показват, че привързаността към майката далеч не е толкова проста и се дължи на нуждата от емоционална стабилност и желанието на бебето да се адаптира към света около него.
На база теорията за привързаността на Боулби психологът Мери Ейнсуърт през 70-те и 80-те години провежда серия от експерименти, наречени „Странна ситуация“. За целта майка и дете са в специално студио, където се симулират различни ситуации например майката напуска, непознат внезапно влиза в стаята. По-късно майката се връща.
Въз основа на реакциите на децата Ейнсуърт идентифицира познатите днес стилове на привързаност:
- Сигурен: Бебетата се разстройват, когато майката си тръгва и са утешени от нейното завръщане.
- Тревожен: Разстройват се силно, когато тя си отиват и са трудни за утешение след завръщането.
- Избягващ: При този стил на привързване бебетата едва реагират – или изобщо не реагират – когато родителят им напусне или се върне. Изследванията обаче показват, че сърдечната честота е много висока, което сигнализира за изключително страдание и дистрес, с които детето не може да се справи само. Нивата на кортизол също са високи.
- Дезорганизиран: Имат по-непостоянни или несвързани реакции към напускането или връщането на родителя си като удряне на главата в земята или „замръзване“.
Реакцията на детето в тези сценарии всъщност показва дали и доколко то е свикнало настойниците да се грижат за нуждите му. Бебетата, които са научени, че родителите няма да бъдат внимателни към техните нужди, са по-малко притеснени от отсъствието им и по-малко утешени от завръщането им.
Важно е да се вземе предвид, че един от големите фактори за развиването на който и да е от възможните стилове на привързаност, е именно стилът, който самите родители имат. Майката и нейното отношение обикновено имат по-силно отражение върху бебето, но поведението и на двамата родители е важно.
Всеки от различните стилове на привързаност съществува в спектър, така че човек може да се идентифицира с повече от един от тях. Дори когато нашият стил попада в конкретна категория, той може да е повече или по-малко краен по отношение влиянието си върху качеството на взаимоотношенията.
Сигурен стил на привързаност
Това е най-здравословният от различните стилове на привързаност. Той се формира, когато бебето получава добра грижа от родителите или гледачите си и те постоянно удовлетворят неговите физически и емоционални нужди. Основното условие е ангажирането да бъде последователно и свободно да се показва любов и загриженост.
Родителите, които изграждат този тип стил на привързаност, зорко наблюдават сигналите на детето, съответно когато малчуганът е в беда, му предлагат подкрепа, а когато изследва, му дават пространство.
Физическата близост е друг важен компонент. Честото гушкане, прегръщане и успокояване укрепва изключително връзката между членовете на семейството. Всички тези правилни подходи в общуването водят до чувство на безопасност, доверие и комфорт и полагат основата за по-нататъшното емоционално, социално и когнитивно развитие на детето.
Проучванията показват, че около 58% от възрастните имат точно този от възможните стилове на привързаност.
За тези индивиди е по-лесно в зрелите си години да формират надеждни и любящи отношения с партньорите, децата и близките си. Те са склонни да изградят дълготрайни и здрави връзки, отворени са към емоционална интимност, тъй като по-лесно се доверяват и не изпитват силен страх от изоставяне или отхвърляне.
Често сигурната привързаност се свързва и с по-ниски рискове от тревожност, депресия и други предизвикателства за психичното здраве, както и с емоционална устойчивост и високо самочувствие.
Наличието на сигурен стил на привързаност обаче не значи, че връзките на човека ще бъдат перфектни. Това дава единствено основата, върху която могат да се градят пълноценни отношения. Всички връзки изискват работа, независимо кой от различните стилове на привързаност е нашият.
Тревожен стил на привързаност
Един от по-проблемните стилове на привързаност е тревожният, още известен като тревожно-амбивалентна привързаност. Този модел се формира при липса на последователност в задоволяването на нуждите на бебето. То не може да бъде сигурно кога и дали родителят му ще бъде емоционално и физически на разположение, грижата и защитата понякога са налице – а понякога не.
Понеже детето не може да разчита на родителя си да бъде там, ако се почувства застрашено, то не иска да се отдалечи от родителя, за да изследва. Въпреки че трудно преживява раздялата с майка си и е предпазливо към непознати, детето реагира двусмислено на завръщането на майка си: от една страна е щастливо, но в същото време и ядосано, защото са били разделени.
Тази липса на сигурност в дългосрочен план може да изгради недоверие и съмнение в отношенията.
Вече възрастен индивидът с този стил на привързаност понякога бива възприеман като „прилепчив“ и „прекалено нуждаещ се“. Това се дължи на усещането, че неговите близки ще го изоставят. По тази причина той търси постоянно уверение, че е в безопасност във връзката си, което може да изглежда задушаващо и натоварващо за партньора.
Изследванията показват, че около 19% от зрелите хора имат тревожен стил на привързване. За тях може да е от полза да използват „ритуали на раздяла“. Примерите включват навици на партньорите да се съгласяват, че преди да излязат за деня, ще си дават по една целувка или ще си казват: „Ще се видим довечера.“ Друг възможен начин да се притъпи тревожността е през деня да поддържат комуникация чрез съобщения и да си напомнят, че мислят един за друг.
Важно е индивидите с несигурен стил на привързване да се научат да не приемат чувствата си за абсолютна истина и да разграничават субективните си усещания и страхове от обективните факти за отношенията.
Избягващ стил на привързаност
Избягващото привързване е най-вероятно да се формира, когато възрастният не осигурява на бебето достатъчна емоционална подкрепа. Отзивчивостта най-често се изчерпва до грижа за физическите нужди като хранене и къпане. Не остава място за осигуряване на емоционалния комфорт, от който бебето също се нуждае, затова то се научава да не разчита на другите. Липсват важните аспекти на свързването като физическия контакт.
Дори в по-късните години на израстване родителят има проблеми с приемането на нуждите на детето. Вместо да го утеши, той системно:
- минимизира чувствата му
- отхвърля исканията му
- не помага при трудни задачи
- пренебрегва трудностите и болките му
При избягваща привързаност индивидът няма да се обърне към родителя, когато е в затруднение, и ще се опита да сведе до минимум показването на негативни емоции. Когато пораснат, тези хора изглеждат като вълци единаци, които са прекалено самодостатъчни. Могат да демонстрират неспособност да се задълбочат в емоционални разговори, било то по отношение на собствените си чувства или тези на другите.
Всичко това се дължи на травмата от отхвърлянето, която белязва детето в най-ранна възраст. В бъдеще тя се трансформира в навик за избягване като начин човек да се защити от повторно изоставяне.
В партньорските отношения тези индивиди могат да бъдат емоционално недостъпни, дистанцирани и убедени, че другите ще ги разочароват. Около 23% от възрастните имат този стил на привързване и за тях може да бъде изключително трудно да се отворят към околните.
Дезорганизиран (предпазлив) стил на привързаност
Различните стилове на привързаност, които разгледахме досега, са
Според изследване от 2004 г. около 15% от бебетата в групи с нисък психосоциален риск и цели 82% от тези във високорискови ситуации развиват дезорганизиран стил на привързаност.
Това е най-редкият от разгледаните стилове на привързаност. Освен това той е и най-нерационален и непредсказуем.
Този тип всъщност се състои от нездравословни черти от предходните два: тревожен и избягващ. При тези хора има големи противоречия, тъй като те изпитват силно недоверие към другите и в същото време копнеят за близост. Поради ниската си самооценка и трудното регулиране на емоциите си те често използват дисоциацията като механизъм за справяне.
Често този модел на свързване е резултат от родители с нетипично поведение, които отхвърлят, присмиват се и плашат детето си. Възможно е да има злоупотреба и/или неглижиране в детството, травма или други негативни преживявания. В тези случаи когато детето се доближи до родителя, то изпитва страх и повишена тревожност вместо грижа и защита.
В крайна сметка то започва да развива дезорганизирано поведение под формата на:
- агресия към родителя
- отказване на грижи
- търсене на родителя и бягане от него
- крещене за внимание, последвано от отхвърлянето му
- избягване на зрителен контакт
- липса на предпочитание към родителя пред непознат
- неумения за формиране на приятелства
В по-късна възраст е вероятно отново да има чувство на недоверие и тревожност, които да затрудняват взаимоотношенията на човека с околните. Често срещани характеристики са пасивност в комуникацията с другите, прекален стремеж да се хареса на другите, нужда от контрол.
Индивидът обикновено жадува за близки отношения, но същевременно отблъсква тези, който му оказват внимание.
Вероятността за развиване на психични разстройства или разстройства на личността е по-висока при тези, които са развили именно този от възможните стилове на привързаност. Един от начините да се работи по всички тези проблеми е чрез диалектическа поведенческа терапия, вид терапия с разговори.
Можем ли да променим своя стил на привързаност?
Както загатнахме, възможно е човек да промени своя стил на привързаност. Понякога това е естествен резултат от опознаването и обикването на човек с друг стил на свързване, а друг път се случва чрез дългогодишна психотерапия.
Прогресът на всеки е различен, както и възможностите му за промяна спрямо индивидуалния опит, връзките в детска и зряла възраст, наличието на травми и тяхната тежест.
Заключение
Познаването на различните стилове на привързаност ни дава шанса да опознаем себе си по-добре, да си дадем сметка за това, че детството ни формира, и все пак да осъзнаем, че притежаваме силата да се променяме.
Често задавани въпроси
Откъде произлиза концепцията за различните стилове на привързаност?
Теорията се базира на серия от експерименти, наречени „Странна ситуация“. За целта майка и дете са в специално студио, където се симулират различни ситуации, например майката напуска, непознат внезапно влиза в стаята. По-късно майката се връща. По реакциите на бебето може да се различи неговия стил на привързаност.
Кой е най-добрият стил на привързване?
Сигурният стил е най-здравословният от различните стилове на привързаност. Той се формира, когато бебето получава добра грижа от родителите или гледачите си и те постоянно удовлетворят неговите физически и емоционални нужди.
Можем ли да променим своя стил на привързаност?
Възможно е човек да промени своя стил на привързаност. Понякога това е естествен резултат от опознаването и обикването на човек с друг стил на привързване, а друг път се случва чрез дългогодишна психотерапия.
Източници
- Cleveland Clinic. The 4 Attachment Styles and How They Impact You
- Lewis, R. Types of Attachment Styles and What They Mean
Блог
Рецепти
Свързани публикации
При трудна комуникация в семейната единица, независимо дали е причинена от житейски трудности, здравословни проблеми или други фактори, използването на семейна терапия помага изключително много.
Установените от психолозите родителски стилове на възпитание включват авторитарен, авторитетен, либерален и пренебрежителен.
Наричаме възрастови кризи периодите, които включват промени в идентичността, взаимоотношенията и отговорностите.