Синдром на Турет – защо се появява?

Синдром на Турет наричаме неврологично-двигателното разстройство, зад което се крият характерни тикове. Определя се и като дисфункция на нервните пътища. Тъй като тиковете обаче може да са различни по произход и естество, невинаги говорим за Турет синдром при тази симптоматика. Затова е хубаво да знаем как да разпознаем синдрома и да предприемем необходимата терапия за облекчаване на състоянието.

Смята се, че около 1% от децата и юношите имат синдром на Турет. Повечето от тях имат леки форми, които не пречат на ежедневните дейности и не стигат до диагностициране.

Синдромът за първи път намира място в медицинската литература през 1885 поради наблюденията върху пациенти на френския невролог Жан-Мартин Шарко.

 

Основни симптоми и проявления при синдром на Турет

 

 

Както споменахме, характерни прояви на синдром на Турет са тиковете. Те обикновено се класифицират според вида им:

• Звукови/речеви тикове. Може да включват свиркане, изчистване на гърлото, подсмърчане, издаване на животински звуци, повтаряне на определена сричка, дума или фраза, псуване.
• Двигателни тикове. Въртене на очи, често мигане, свиване на рамене, сбърчване на носа, резки движения, стягане на коремните мускули.
• Комплексни тикове. Тези тикове се смятат за подкатегории на двигателните и речевите. Те включват комбинация от мускули и звуци – например подскачане или усукване на тялото, както и повтаряне на цели фрази и интонации. Т.нар. копролалия, или неволното псуване, също се смята за комплексен речеви тик.

Това са най-често срещаните звукови и двигателни тикове, като различните хора може да имат комбинация от тях или да проявяват други. Въпреки че на теория ни се струват очевидни, много хора дори не забелязват, че човекът срещу тях има характерни тикове.

При комплексни двигателни тикове може да се стигне до неволно самонараняване.

Хората, които имат синдром на Турет, споделят, че често усещат идването на тика, но желанието да го „направят“ е твърде силно и им причинява силен дискомфорт. Това описание е подобно на някои от компулсиите при ОКР.

Тиковете напълно изчезват по време на дълбок сън.

 

Рискови фактори

Въпреки че точната причина за синдрома не е ясна, смята се, че той е комбинация от наследствени фактори, както и някои особености в индивидуалната мозъчна
структура и в комуникацията между нервните клетки. Вероятно в този синдром са замесени стотици гени.

Първите прояви на синдрома се наблюдават около 6-ата година при децата, като често се засилват с растежа. Обикновено първи се появяват двигателните тикове, а след това и речевите. По-често се среща при момчета в сравнение с момичетата. Трябва да се има предвид, че много деца имат тикове, които с времето отшумяват – в тези случаи не става дума за този синдром.

При хора със синдром на Турет тиковете се засилват при стрес, тревога, умора, вълнение.

Синдром на Турет често се наблюдава в комбинация с други заболявания и разстройства като например ОКР или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. При много хора с този синдром се забелязват и проблеми със социализацията и тревожност, които произлизат от стигмата на състоянието.

 

Как може да получим диагноза синдром на Турет?

 

 

За да сме сигурни, че нямаме други здравословни нарушения, а става дума за синдром на Турет, хубаво е да направим консултация с невролог. Той може да назначи и образни тестове, като ЯМР и електроенцефалография, с които да се проследи състоянието на мозъка и нервната система.

Посещението на специалист е задължително, за да получим диагноза за това състояние и да се изключат по-сериозни разстройства на мозъка и нервната система. Лекарят може да прецени, че имаме синдром на Турет, ако тиковете са се появили в детска или юношеска възраст и не отшумяват след 1 година. За пълна диагноза се смята, че пациентите трябва да имат както звукови, така и двигателни тикове.

 

Лечение и потенциална терапия на синдром на Турет

За този синдром няма лечение, което да го премахне напълно. Неговото присъствие в мозъка все още не е напълно разбрано от лекарите, което прави потенциалното лечение още по-трудно. Има обаче някои начини, чрез които да намалим проявите на синдром на Турет и да повишим качеството си на живот.

Поведенческата терапия например може да ни помогне да разберем какво предизвиква тиковете и в кои моменти те се засилват. Така може да управляваме психическото си състояние все по-добре и да намалим тиковете в ежедневието.

Възможно е да използваме и определени медикаменти, които да намалят и контролират тиковете. Най-често става дума за лекарства, които влияят на допамина и рецепторите за него в мозъка. Възможно е да се приемат и лекарства, въздействащи на серотонина. И двата вида се предписват по-често на хора, които имат синдром на Турет в комбинация със СДВХ и ОКР. Ако използваме медикаменти за контролиране на синдрома, трябва да спазваме указанията на лекаря при прием и да не превишаваме дозата.

Други полезни подходи, които работят за някои хора и са лесни за прилагане в ежедневието, са например:

• Изморяване през деня чрез физическа активност
• Пълноценен сън
• Намаляване на стресовите ситуации в ежедневието
• По-малко използване на технологии особено във вечерните часове

Интересното е, че при много жени тиковете значително намаляват по време на бременност. Някои жени съобщават за промени в честотата на тиковете в различните фази от месечния им цикъл, но за момента не са открити достатъчно връзки, за да се сметне това за особеност на състоянието.

 

Известни личности със синдром на Турет

 

 

Никой не е застрахован от този синдром и много известни личности живеят с него, без това да повлияе отрицателно на живота им. Примери за това са:

• Били Айлиш
• Луис Капалди
• Дейвид Бекъм
• Дан Айкройд
• Тим Хауърд
• Сет Роуган и други

При някои от известните личности проявите на синдром на Турет са по-леки и мнозина от феновете им дори не знаят за състоянието. По време на представления и излизане на сцена обаче стресът от публиката може да влоши тиковете. Такъв например е случаят с Луис Капалди, който неведнъж не успява да завърши своя песен, докато я изпълнява на сцената, заради моментното влошаване на двигателните и речевите тикове.

 

Заключение

Разбирането на синдрома на Турет прави живота с него по-лесен. Поради естеството на тиковете те може да се сторят странни и непристойни на много хора, които не са запознати с това състояние. Затова е редно да се информираме и да помогнем на хората около нас да разберат какво означава синдром на Турет и как да подхождат с разбиране към хората, които изпитват неговите прояви.

 

Често задавани въпроси