Психологическа проекция – какво представлява?

Психологическа проекция е явление в психоанализата, което се базира в голяма степен на неприемането на собствените характеристики. Отказът да прегърне своите емоции, мотиви, желания и импулси кара човек да ги приписва на другите. В тежките си форми този процес може да бъде несъзнателен и изисква особено самонаблюдение, за да се осъзнае, и доста работа по себе си, за да се промени.

Примери за психологическа проекция има в изобилие, като те илюстрират как тя работи в различни аспекти на живота и влияе върху възприятията, взаимодействията и взаимоотношенията.

Разпознаването на тези прояви може да насърчи самосъзнанието и по-доброто разбиране на нашите собствени мотивации и поведение.

Ето някои примери:

• Човек, който е несигурен относно лоялността на партньора си, може да обвини партньора си в изневяра без доказателства, проектирайки собствените си чувства на несигурност върху него.
• Индивидите могат да проектират собствените си морални стандарти върху другите и да съдят строго някого за действия, в които самите те участват, но считат за неприемливи за другите.
• Родителите могат да проектират собствените си неосъществени амбиции върху децата си, като игнорират техния потенциал и мечти.
• Политическите лидери могат да обвинят опонентите си в същите грешки или действия, за които те самите са критикувани, отклонявайки негативното внимание от себе си.

Зараждане на концепцията за психологическа проекция

Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, въвежда концепцията за психологическа проекция. Според него тя е защитен механизъм, използван от егото, за да се предпази от несъзнателни импулси или чувства, които се възприемат като заплашителни или неприемливи. Това включва приписване на собствени нежелани мисли, емоции или черти на другите.

Фройд вярва, че проекцията действа предимно на несъзнателно ниво.

Индивидите не осъзнават, че проектират собствените си чувства върху другите – вместо това те искрено вярват, че тези чувства принадлежат на другия човек.

Проекцията служи за намаляване на тревожността чрез екстернализиране на вътрешни конфликти или чувства. Това е начин хората да се дистанцират от дискомфорта, свързан с тези емоции.

Често работи в тандем с репресията – друг защитен механизъм. Потискането включва изтласкване на заплашителни мисли или желания в несъзнаваното, а проекцията след това измества тези потиснати чувства върху някой друг.

Трите форми на психологическа проекция са:

• Допълваща. При тази форма индивидът предполага, че другите споделят едни и същи мнения, импулси и мисли с него.
• Атрибутивна. Този тип включва проектиране на собствените осъзнати характеристики, вярвания или качества върху другите. Човек, за когото са характерни лъжата и измамата, може непрекъснато да подозира другите, че са нечестни. Това помага на индивида да преосмисли своите черти и да направи притежанието им по-малко стресиращо чрез външното потвърждение, че те са широко разпространени.
• Класическа. Различава се по това, че човек не съзнава притежаването на определена черта и я проектира върху други хора. Смята се, че служи като помощно средство на изтласкването.

Други гледни точки

Различни психолози предлагат алтернативни гледни точки и критики към концепцията на Фройд.

Известен с хуманистичния си подход, Роджърс подчертава важността на самооценката и себевъзприятието. Той предполага, че проекцията понякога може да бъде резултат от липса на съответствие между самооценката на индивида и неговия опит или взаимодействие. Роджърс се фокусира върху емпатията и разбирането на гледните точки на другите като средство за намаляване на проекцията.

Алфред Адлер подчертава значението на социалния контекст и мотивацията за превъзходство, а не фокуса на Фройд върху несъзнателните конфликти. Той вярва, че психологическа проекция може да възникне поради чувството за малоценност на индивида и желанието да се избегне признаването на личните слабости.

Карън Хорни, нео-фройдистки психоаналитик, критикува акцента на Фройд върху несъзнателните и вродени нагони. Тя предполага, че проекцията може да произтича от чувства на неадекватност или безпокойство, а не само от неразрешени несъзнателни конфликти. Подчертава ролята на обществените влияния и подчертава необходимостта от индивидуален растеж и себереализация.

Албърт Елис, основателят на Rational Emotive Behavior Therapy (REBT), предполага, че психологическа проекция може да се поражда от ирационални модели на мислене, при които индивидите изкривяват реалността, като проектират собствените си вярвания или емоции върху другите.

Когнитивно-поведенчески проявления на психологическа проекция

Когнитивно-поведенческите обяснения предлагат прозрения за това как проекцията действа в човешкото поведение. Те допълват психоаналитичната теория на Фройд и наблягат на съзнателните когнитивни процеси и социалното влияние.

Проява на психологическа проекция е така нареченото селективно възприятие. То се отнася към изкривяване на реалността, при което индивидът избира да възприема ситуации или събития по начин, който съответства на собствените вярвания или чувства, пренебрегвайки доказателства за противното.

Теорията на приписването предполага, че хората са склонни да интерпретират поведението на другите въз основа на собствените си възприятия и вярвания. Когато проектират, хората приписват собствените си мотиви, емоции или мисли на другите, като приемат, че те споделят същите чувства или намерения.

Наученото поведение от социална среда под влияние на възпитанието и примера на семейството, културните норми или медийните послания може да повлияе на това как индивидите интерпретират и проектират собствените си емоции върху другите. Обществените стереотипи са важен фактор.

Има различни когнитивни пристрастия.

Потвърждаващо пристрастие

Характеризира се с търсене и тълкуване на информация по начин, който потвърждава вече съществуващите вярвания и ценности на индивида. Склонността към потвърждение не може никога да се елиминира напълно, но може да се формира и развива критично мислене, което да помага да се изследват различни гледни точки и да се търсят причините за тях.

Потвърждаващото пристрастие може да доведе до погрешни решения в сферите на политиката, финансите и дори науката. Дори полицейските служители могат да бъдат подведени от собствените си предразсъдъци по време на разследване и да търсят само доказателства, подкрепящи вината на заподозрeния от тях, като игнорират факти, които сочат неговата невинност.

В социалните медии пристрастието към потвърждение се подкрепя чрез специалните алгоритми, които показват на потребителите основно или само информация, която подкрепя тяхното мнение.

Фундаментална атрибутивна грешка (предубеждение агент-наблюдател)

Това когнитивно пристрастие представлява тенденция на хората да приемат по подразбиране, че конкретно поведение на другите зависи повече от техните личностни качества, отколкото от ситуационни фактори като обществените и други външни сили, които действат върху индивидите.

Агресията като психологическа проекция

Една от най-разпространените агресивни форми на психологическа проекция е victim blaiming (обвиняването на жертвата). Жертвата на нечии чужди действия може да бъде критикувана с аргумента, че е виновна за това, че е привлякла враждебността на другия човек. В такива случаи психиката проектира преживяванията на слабост или уязвимост с цел да се отърве от чувствата и, чрез своето презрение към тях или акта на обвиняване, техния конфликт с егото.

Насилникът, от своя страна, може да проектира собственото си чувство на уязвимост върху жертвите на своя тормоз. Въпреки че неговите унизителни дейности са насочени към конкретни хора, истинският източник на неговия гняв се намира в собственото му чувство на несигурност и незначителност.

Агресивни проекции на изместени негативни емоции могат да възникнат навсякъде и да засегнат както междуличностните отношения, така и международната политика и въоръжените конфликти.

Как да се справим?

Справянето с психологическата проекция включва самосъзнание, емпатия и ефективна комуникация.

Ако улавяте в себе си такава склонност, започнете да практикувате саморефлексия, да търсите източниците на вашите несигурности и причините за формирането на вашите изкривени комуникационни подходи. Работата с терапевт може да ви даде конкретни насоки как да подходите към проблема и да проследите прогреса си във времето. 

Ако имате близък или познат, който смятате, че проектира върху вас, търсете несъответствия между техните обвинения и вашите действия и чувства. Не обвинявайте себе си! Стремете се към обективност, към поддържане на открит диалог без конфронтации и към разбиране на перспективата на проектора.

Ако обаче не срещате желание от ответната страна и психологическата проекция включва психологическа или физическа агресия, тормоз, вменяване на вина или други методи на манипулация, прекъснете всякаква комуникация и уведомете съответните органи за насилието, упражнено върху вас.

Заключение

Проявите на психологическа проекция в ежедневието са много. Концепцията е създадена от Фройд, който смята, че тя представлява защитен механизъм, при който човек неосъзнато приписва своите неприемливи и нежелани черти или мисли на останалите.

Това тълкуване обаче е оспорено от различни психолози, които изтъкват фактори като социалния контекст, чувството за малоценност или неадекватност, желанието за надмощие над останалите и ирационални модели на мислене, които също могат да доведат до психологическа проекция.