Симптоми на СПИН – често срещани прояви?
СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) е заболяване, което се развива вследствие на контакт и заразяване с HIV инфекция (human immunodeficiency viruses, или човешки имуннодефицитни вируси). Ако сме добре информирани за често срещаните симптоми на СПИН, може да помогнем на себе си и на своите близки.
Ако не се предприеме терапия след зараза с ХИВ, хроничната ХИВ инфекция прогресира до СПИН. Имунната система е значително по-слаба от тази на здрав човек и се появяват много здравословни усложнения – някои от които са с фатален край. Появата на симптоми на СПИН е знак, че тялото ни е сериозно увредено от вируса.
Кои са най-често срещаните симптоми на СПИН/ХИВ инфекция?
ХИВ инфекцията се различава от заболяването СПИН и съответно имат различни симптоми.
Симптоми веднага след заразяване
Най-често срещаните симптоми при остра (активна) ХИВ инфекция са грипоподобни и може да се объркат за обикновена настинка. Те се появяват около 2-6 седмици след заразяване и са първият стадий от инфекцията. Тези първи симптоми продължават между 5 и 14 дни, като те са знак за борбата на тялото с новопоявилата се инфекция.
При някои хора симптомите са леки и се забелязват трудно.
Може да са:
- Треска и температура
- Главоболие
- Мускулни болки и болки в ставите
- Обрив със сърбеж
- Възпалено гърло или рани в устната кухина
- Подути лимфни възли в областта на шията
- Диария и стомашен дискомфорт
- Отслабване без причина
- Нощно изпотяване
Симптоми при хроничен ХИВ
След активния период вирусът продължава да се разпространява и да унищожава активните клетки на имунната система. При хронифицирането на ХИВ се появяват някои дълготрайни симптоми, които сигнализират за инфекцията. Хроничната инфекция при много хора е асимптоматична и пациентът не подозира, че носи опасния вирус в тялото си. Това може да продължава 10 и повече години.
Появяват се инфекции, които трудно се лекуват, а дълготрайните симптоми може да са:
- Треска и постоянна лека температура
- Умора и обща отпадналост
- Подути лимфни възли, които не се влияят от терапия
- Диария, отслабване, неправилно усвояване на хранителните вещества
- Гъбична инфекция в устната кухина, наричана млечница
- Херпес зостер
- Пневмония
Съвременните лечебни терапии предотвратяват прогресирането и появата на СПИН симптоми вследствие на заразата с ХИВ. Ако не се предприеме подобна терапия, развитието на СПИН може да отнеме от няколко години до десетилетия.
Това зависи от общото състояние на заразения човек, функционирането на имунната му система, наличието на хронични заболявания и други фактори.
Симптоми на СПИН
При пациентите със симптоми на СПИН имунната система вече е много увредена. При тях се появяват заболявания и инфекции, с които здравата имунна система обикновено лесно би се преборила. Тези заболявания наричаме опортюнистични инфекции, а в някои случаи се наблюдават и опортюнистични ракови заболявания (развиват се при значително намалена имунна функция) – най-често различни лимфоми и рак на кожата.
Активни симптоми на СПИН може да са:
- Изпотяване и втрисане
- Треска и температура
- Подути лимфни жлези
- Постоянни бели петна и лезии в устната кухина
- Постоянна умора и отпадналост
- Бърза загуба на тегло и продължаваща диария
- Кожни обриви и необясними подутини
Пациентите със симптоми на СПИН най-често страдат от белодробни инфекции, за които е характерно чувство на задух, кашлица и треска. Чревните инфекции може да доведат до трудно преглъщане, повръщане, диария, болка в корема, проблем с усвояването на веществата и бързо отслабване.
Повечето симптоми на СПИН наподобяват тези по време на ХИВ инфекцията, но се наблюдават за по-дълго време.
Защо ХИВ/СПИН е опасно състояние?
Веднъж проникнал в тялото, ХИВ остава в него. Самото наличие на вируса не е смъртна присъда, тъй като в наши дни животоподдържащите терапевтични медикаменти са достъпни и животът на пациентите с ХИВ бързо се връща към нормалното. Наличието на симптоми на СПИН при предишна история на ХИВ в тялото ни е сериозен повод за притеснение.
Заболяването става опасно за организма, когато прогресира в СПИН. В тази фаза на заболяването имунната система е сериозно компрометирана и организмът е податлив на многобройни инфекции, заболявания и онкологични усложнения. Достигането до СПИН е предотвратимо и трябва да спазваме препоръките на лекуващия ни лекар, за да запазим здравето си и да не допуснем вируса да унищожи имунната ни бариера.
Кога е редно да се обърнем към специалист?
Първоначалните симптоми на СПИН и ХИВ инфекцията може да бъдат объркани за грип, настинка или общо неразположение. Препоръчва се да се обърнем към лекар и да направим нужните кръвни тестове, ако имаме съмнение, че сме били в контакт със заразени телесни течности. Това включва кръв, семенна течност, вагинален секрет, кърма.
Няма медикамент, който да ликвидира окончателно ХИВ/СПИН, но съществуват антиретровирусни лекарства, които са много ефективни в контрола над вируса и предотвратяване на прогресията към СПИН. Носителите на вируса могат да водят нормален живот и да не се стига до фатален край.
За да се предпазим, трябва да сме наясно със сексуалната история на своите партньори и да изискваме те да се тестват преди нови сексуални контакти.
За откриването на ХИВ се провеждат кръвни тестове, които търсят ХИВ антитела (произвеждат се от чевешката имунна система) и ХИВ антигени (специфични протеини на вируса), или и двете заедно. При наличие на симптоми на СПИН/ХИВ трябва да направим тест възможно най-бързо. Изследването не отнема много време и може да се разчете дори след 30-60 минути. След този тест се изисква да направим потвърдителен тест, ако първият бърз тест даде положителен резултат.
Съществуват и домашни тестове за ХИВ – ако използваме такъв, трябва много внимателно да четем листовката и да следваме стриктно указанията. Тези тестове могат да открият вируса около 30 дни след заразяването – не може да разчитаме на тях веднага след сексуален контакт, но можем да ги правим по-често, ако имаме рискови контакти в ежедневието си.
Домашните тестове често използват слюнка, за да дадат резултат. След положителен резултат при домашен тест трябва задължително да се тестваме отново с по-чувствителен кръвен тест, провеждан от специалист, за да сме сигурни в своя здравословен статус.
Ако разберем, че сме имали контакт с човек, заразен с ХИВ, трябва веднага да се обърнем към лекар. Специалист може да назначи т.нар. постекспозиционна терапия, при която се приемат медикаменти в рамките на 1 месец след контакта със заразена течност. Това може да изолира вируса и да намали значително риска той да се закрепи за тялото ни.
Как не се предава заболяването?
Хората, носещи инфекцията, не са заразни при допир. ХИВ не се предава чрез телесни течности като пот, слюнка или урина. Това означава, че вирусът не се разпространява посредством прегръдки, целувки, споделяне на храна и напитки. При използване на обществени тоалетни и басейни няма риск от заразяване с ХИВ.
Бременна жена може да предаде вируса на плода в нейната утроба, затова е важно да правим кръвни тестове, които да проверяват за наличието на ХИВ в организма.
За да се получи предаване на ХИВ, заразената течност трябва да има контакт с лигавица като вътрешността на устата, вагината, ректума или пениса. При навлизане в кръвта чрез споделяне на игли, нестерилна употреба на инжекции и контакт на заразена течност с наранена кожа също може да е път на ХИВ към тялото.
Най-често ХИВ се предава чрез вагинален и анален секс, без да се използва презерватив. Чести са също случаите на заразяване с ХИВ посредством споделяне на игли и спринцовки при интравенозна употреба на наркотици. При здравни работници е възможно случайно убождане с игли и други предмети, заразени с ХИВ, да е причина за предаване на вируса.
Не бива да храним бебето си с чужда, непроверена кърма, тъй като тя може да съдържа ХИВ вируса.
Симптоми на СПИН като кашлица и диария не са разпространители на вируса. При правилен прием на медикаментите за потушаване на ХИВ вирусът не е активен и предаването му е изключително рядко срещано.
Заключение
Повечето симптоми на СПИН/ХИВ може да се объркат за грип или настинка. Трябва да се тестваме редовно при смяна на сексуални партньори. Вирусът ХИВ остава в тялото за цял живот, но може да се контролира с подходящи медикаменти. Той прераства в СПИН след известен период от време, като проявата на симптоми на СПИН е знак за сериозно компрометирана имунна система.
Поддържащата терапия при ХИВ е изключително важна, за да се предотврати развитието на СПИН и да се намалят потенциалните животозастрашаващи усложнения.
Често задавани въпроси
Кои са най-често срещаните симптоми на СПИН/ХИВ инфекция?
ХИВ инфекцията се различава от заболяването СПИН и съответно имат различни симптоми. При ХИВ най-често срещаните симптоми са грипоподобни – треска, температура, отпадналост, подути лимфни възли и други. При СПИН се наблюдават много на брой здравословни усложнения и хронични инфекции.
Защо ХИВ/СПИН е опасно състояние?
Без терапия заболяването рано или късно води до фатален край. Достигането до СПИН е предотвратимо и трябва да спазваме препоръките на лекуващия ни лекар, за да запазим здравето си и да не допуснем вируса да унищожи имунната ни бариера.
Кога е редно да се обърнем към специалист?
Първоначалните симптоми на СПИН и ХИВ инфекцията може да бъдат объркани за грип, настинка или общо неразположение. Препоръчва се да се обърнем към лекар и да направим нужните кръвни тестове, ако имаме съмнение, че сме били в контакт със заразени телесни течности. Това включва кръв, семенна течност, вагинален секрет, кърма.
Как не се предава заболяването?
ХИВ не се предава чрез телесни течности като пот, слюнка или урина. Това означава, че вирусът не се разпространява посредством прегръдки, целувки, споделяне на храна и напитки. При използване на обществени тоалетни и басейни няма риск от заразяване с ХИВ.
Източници
- Norval, D.. Symptoms and sites of pain experienced by AIDS patients, June 2004, VoL 94, No 6
- Vogl, D., et al. Symptom Prevalence, Characteristics, and Distress in AIDS Outpatients, Science DirectJournal of Pain and Symptom Management Volume 18, Issue 4, October 1999, Pages 253-262
- Leserman, J., et al. Progression to AIDS: The Effects of Stress, Depressive Symptoms, and Social Support, Psychosomatic Medicine 61(3):p 397-406, May/June 1999