Проф. д-р Златимир Коларов за предизвикателствата на склеродермията

За предизвикателствата на склеродермията разговаряме с проф. д-р Златимир Коларов, който ни разказва най-важното за автоимунната болест, нейните прояви и възможности за лечение.

 

 

 

За проф. д-р Златимир Коларов

Той е лекар – ревматолог, изследовател, преподавател, писател и сценарист. Научните му трудове са над 600. Автор е на: 14 монографии; над 35 художествени книги, от които 5 са автентични лекарски разкази; 20 сценария за филми – игрални, документални и научно-популярни. Удостоен е у нас и в чужбина с множество престижни отличия, сред които са наградата „Проф. Константин Чилов“ за принос в областта на терапевтичните науки и националната награда „Димитър Димов“ за цялостно литературно творчество.

 

Интервю с проф. д-р Златимир Коларов

В разговор с известния ревматолог проф. д-р Златимир Коларов представяме най-важното за видовете склеродермия и нейните прояви, както и възможностите за диагностика, терапия и максимално ограничаване тежестта на това хронично заболяване.

– Проф. Коларов,  какво е склеродермия? Бихте ли я представили в образ на литературен герой?

– Все още не съм написал разказ за пациент със склеродермия, за да интерпретирам художествено това страдание. А научното определение на склеродермията е: автоимунна, хронична болест, чиято основна клинична проява е постепенно и бавно втвърдяване на кожата.

Процесът на увреждане обикновено започва от ръцете и краката и може да обхване цялото тяло. Има случаи, когато се засягат белите дробове, бъбреците, храносмилателната система. Поразяването на вътрешните органи е сравнително по-рядко, преобладаващи са кожните промени.

– Какво провокира появата на склеродермия?

– Обсъждат се множество причини: генетично предразположение; някои вирусни инфекции; излагане на определени химикали и токсини, като силициев прах, органични разтворители и други вредности. В резултат от въздействието на различни фактори имунната система започва да атакува собствените си клетки и тъкани, което води до възпалителни процеси и натрупване на колаген. Днес знаем какво става в човешкия организъм при склеродермия, но не знаем защо става.

– Ще посочите ли накратко основните форми на болестта?

– Има ограничени форми, при които втвърдените участъци от кожата са капковидни или са лентовидни като след удар от сабя. Тези локални форми са обект на лечение и проследяване от дерматолозите. Ние, ревматолозите, лекуваме системната, прогресивна склеродермия, която ангажира по-дифузно кожата.

Често се започва със синдром на Рейно – това е различна, неадекватна реакция на малките кръвоносни съдове към топлинни промени – от топло към студено или от студено към топло. Симптомите са побледняване или посиняване на пръстите на ръцете и краката, отичане, постепенно втвърдяване на кожата. Проблемът се развива постепенно във времето.

И тук искам дебело да подчертая, че при съмнение за това заболяване потърпевшите трябва да се консултират с профилиран ревматолог.

От него могат да получат верния отговор на въпроса дали имат склеродермия или са засегнати от нещо много по-невинно, с по-благоприятна прогноза при адекватно лечение.

– Какви изследвания се препоръчват, когато има съмнение за склеродермия?

 

 

– Правят се всички стандартни изследвания, включително кръвни, бъбречни и чернодробни, които дават представа за състоянието на организма като цяло, също и в детайли за отделни органи. Кожната биопсия при склеродермия е важен диагностичен инструмент, който може да предостави информация за характерните промените в кожата и подкожната тъкан, свързани със заболяването. Биопсия обикновено се прави, ако се допуска развитие на системна склеродермия.

При синдром на Рейно се извършва капиляроскопия – с помощта на специален микроскоп, с висока резолюция, се наблюдава състоянието на капилярите около нокътя и на нокътното легло. Преценява се дали са нормални, или са променени, склерозирали, изкривени и т.н.

Правят се също имунологични изследвания за някои антитела. В такива случаи основният проблем не е откриването на специфични антитела, а правилното интерпретиране на наличието им в контекста на цялостната клинична картина. Ревматологът с опит в автоимунните заболявания е специалистът, който е квалифициран да анализира резултатите от имунологичните тестове, имайки предвид: клиничните симптоми, формата на заболяването, проведените лабораторни и други изследвания.

– Във връзка с терапията на склеродермията, ще се съгласите ли, че медицината е длъжник на пациентите с тази диагноза?

– Така е. Въпреки напредъка в изучаването на автоимунните процеси, склеродермията си остава болест, за чието пълно овладяване науката все още не е напреднала достатъчно. Засега приложението на кортикостероиди в определени дози, по определени схеми, според състоянието на вътрешните органи, е основното средство за контрол на процесите, които предизвикват болестта. Кортикостероидите ограничават нейния ход и активност.

През последните 20-25 години се натрупаха значителни данни от клинични проучвания за ролята на терапията с биологични лекарства при овладяване на ревматологичните заболявания. Биологичните лекарства въздействат целенасочено върху специфични молекули в имунната система (имуноглобулини, цитокини и други), изпълняващи съществена роля в процесите на развитие на болестта.

При склеродермията основната цел на биологичната терапия е да се потисне възпалението и да се ограничи фиброзата (втвърдяването) на тъканите. Все още обаче няма категорично, ясно заявен лекарствен продукт, който да се счита за основен в лечението на болестта. В това направление клиничните проучвания продължават. Чакаме с нетърпение резултатите.

– А какви са страничните ефекти от провежданите терапии?

– Искам дебело да подчертая – когато изписваме лекарства, ние преценяваме отношението между полза и риск и е задължително ползата многократно да превишава риска. Той  никъде не е напълно изключен. Например на улицата има риск да ни блъсне кола, но това не означава да си стоим заключени в къщи.

При лечението ползата спрямо риска трябва да надвишава 90%. Ако се появят странични ефекти, те обикновено са леко изразени и при спиране на съответния медикамент изчезват. Ето защо болните не бива да отблъскват терапията заради възможните рискове.

– Какво може да направи отделният човек при съмнение за склеродермия?

– Обикновено пациентът получава направление от личния си лекар за преглед при ревматолог. Удовлетворява ме фактът, че такава консултация у нас е достъпна и може да бъде своевременна. От решението за нея до осъществяването й, при добра организация, изтичат не повече от седем дни. За същата консултация например в Германия или Испания се чака по 6 месеца, а диагнозата трябва да бъде поставена колкото е възможно по-рано, за да започне необходимото лечение.

– Има ли специални препоръки за стила на живот при склеродермия?

 

 

– Важно е да се консумира храна, богата на витамини и минерали и тялото да бъде добре хидратирано. Срещу изсушаването на кожата се ползват козметични и лечебни продукти за мека грижа. Физическата активност е полезна за целия организъм, включително за белодробната функция, но упражненията трябва да са умерени. Те не бива да причиняват болка и дискомфорт.

Разумно е да се помни, че студът предизвиква стягане на кръвоносните съдове в пръстите на ръцете и краката. Затова крайниците трябва да се поддържат топли, особено през зимата. С тези мерки, при индивидуален лечебен подход и редовно наблюдение от ревматолог, може значително да се подобри качеството на живот на хората със склеродермия.

Също препоръчвам на болните да имат позитивна нагласа и активно желание за справяне с трудностите, а не да се примиряват със състоянието си. Чувал съм от мнозина думи на отчаяние като: „А бе, каквото ми е писано, това ще стане“. Не е вярно! Всеки сам си гради съдбата.

– „Faber quisque suae fortunae“, са казвали в древния Рим…

– Точно така, всеки е ковач на своята съдба. И ще добавя: „Salus tua in manu tua est“: („Вашето здраве е във вашите ръце“). Поставете на първо място собственото си здраве и бъдете отговорни към него.