Проф. Тодор Кантарджиев: Витамин D3 е важен съюзник срещу грипа, приеман непродължително и в неголяма доза

Есента е сред нас с пъстрите си багри, но и с дъждовете, студените утрини и по-късите дни, които напомнят за наближаващата зима. Именно в този красив и меланхоличен преход набира сила един стар, невидим враг – вирусът на грипа.

Пробите от вируси се изследват в специализирани референтни центрове на СЗО, където учени анализират настъпилите промени в грипните щамове. Въз основа на тези анализи се определя кои щамове ще бъдат включени във ваксините за следващия грипен цикъл.

За сезон 2025–2026 СЗО препоръчва ваксините да съдържат два типа вируси A (H1N1 и H3N2) и един тип B от линията Victoria. Целта е да се осигури възможно най-добра защита срещу грипа през наближаващата зима.

 

За проф. д-р Тодор Кантарджиев

Той е един от най-популярните лекари в България. Известен е със своите ясни и достъпни обяснения на сложни медицински проблеми, което го прави разпознаваем авторитет в медиите и обществения живот. Проф. Кантарджиев има три медицински специалности – епидемиология на заразните болести, клинична микробиология и клинична имунология.

Бил е директор на Националния център по заразни и паразитни болести и вече три десетилетия е национален консултант по микробиология. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите. Той се нарежда сред първите сто най-цитирани български учени, с над 2600 цитирания на неговите научни публикации, които са отпечатани в списания с много висок импакт фактор (IF) – показател за приноса и влиянието му в медицинската наука.

 

Интервю с проф. д-р Тодор Кантарджиев

За начините да се предпазваме от вируса на грипа и ползата от противогрипната ваксинация разговаряме с известния експерт по микробиология проф. д-р Тодор Кантарджиев.

– Проф. Кантарджиев, какво стои зад ежегодното завръщане на грипа?

– Сезонният грип е сравнително тежко вирусно заболяване, което всяка година засяга голяма част от населението. Причинява се от различни типове грипни вируси, като най-често епидемиите се дължат на вирусите от тип А. Приблизително веднъж на пет години обаче се наблюдава доминиране на тип В. Другите типове грипни вируси се срещат рядко и не предизвикват епидемии.

Какво представлява епидемията? Това е разпространение в даден регион на инфекциозно заболяване, което има ограничение във времето, но не и по броя на засегнатите лица. Всяка година сме свидетели на грипна епидемия, която започва през есента, развива се интензивно в късната есен и достига своя пик обикновено в първите месеци на зимата. Тогава се отчита и най-големият брой заболели за седмица.

Макар повечето хора да се възстановяват напълно, грипът може да доведе до сериозни усложнения. Около 20% от болните развиват бактериални инфекции, най-често бактериална пневмония.

Това се забелязва по промяната в общото състояние на пациента, който се оплаква от силна отпадналост, висока температура, кашлица с жълто-зеленикав секрет. В такива случаи е необходимо да се включи лечение с антибиотици, насочено срещу бактериалната инфекция.

– Доста тревожни са последствията от грипа…

– Има и обнадеждаващи данни за грипната инфекция и аз държа да ги отбележа, за да не създаваме огнища на напрежение в обществото.

Първо: в зависимост от серогрупата и типа на грипния вирус, който причинява есенно-зимната епидемия, когато един човек се разболее, около трима до пет души от неговото обкръжение могат да се инфектират. Те обаче често развиват имунен отговор срещу вируса, но не проявяват симптоми на заболяване. По този начин голяма част от населението си изгражда имунитет, без всички индивиди непременно да се разболяват.

Второ – и то е още по-хубаво: всеки общопрактикуващ лекар е компетентен да предписва медикаменти срещу грипа. Ако такива таблетки са налични още при появата на първите симптоми и се приемат своевременно, след около 24 часа пациентът практически се възстановява.

– Означава ли това, че личният лекар може да предписва противогрипни медикаменти преди да е настъпила болестта?

– Точно така. Грипът връхлита внезапно и в рамките на няколко часа човек се чувства толкова зле, че му е трудно да се придвижва, да търси медицинска помощ, да чака пред кабинети, да се реди на опашки в аптеките… Ето защо е добре да се консултираме с личния си лекар и предварително той да ни предпише лекарствено средство в таблетна форма, което да съхраняваме на сухо място. Това е много важно, защото таблетките помагат не само за бързото възстановяване на болния от грип, но и предотвратяват разболяването на всички, които са в близък контакт с него.

– Друга възможност за предпазване е поставянето на противогрипна ваксина. За колко време след ваксинация организмът си изгражда защита?

 

 

– Около 15 дни след поставянето на ваксината, независимо дали е приложена чрез инжекция или под формата на капки в носа, организмът вече разполага с ефективна защита. Тя достига своя максимум приблизително месец до месец и половина след ваксинацията.

– Колко ефективна е противогрипната ваксина?

– Най-добре са го формулирали колегите ни от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, щата Джорджия, САЩ – един от водещите световни институти по епидемиология и инфекциозни болести: „Ако се ваксинирате срещу грип, вероятността да потърсите лекарска помощ заради грип е приблизително два пъти по-малка“.

– Безспорно ваксината не е магия, но със сигурност помага. А може ли да се подсили тази помощ?

– Около момента на ваксинацията, ако през последните месеци не сте излагали тялото си на слънце, добре е да приемете неголямо количество витамин D3 за непродължително време. Той подпомага защитните клетки и тази част от имунната система, която „помни“ вирусите и произвежда антитела (т.е. „пазачи“, способни да разпознават и блокират натрапниците). Това е малка, но важна подкрепа, която може да направи ваксината по-ефективна, без риск от предозиране на D3.

 

– Съществуват опасения, че противогрипната ваксина понякога причинява грип…

– Това е мит. В съвременните противогрипни ваксини няма живи вируси, способни да се размножават. Тези ваксини съдържат инактивирани (умъртвени) вирусни частици или пречистени протеинови фрагменти от вируса, които стимулират имунната система да изгради защита срещу грипната инфекция. Понякога след ваксинация настъпват леки странични реакции – като повишена температура или обща отпадналост, но те не са прояви на грипа, а естествен имунен отговор.

– Какъв процент от българите у нас се ваксинират срещу грип?

– В страната ни ваксинационният обхват срещу грипа в момента е четири пъти по-голям отколкото преди пет години. При възрастните той е между 30 и 40%, като за най-възрастните хора е около 30%, което е добра стойност. За обществото като цяло обхватът е приблизително 18–20%.

– Всяка година през есента говорим за профилактика на грипа, но въпреки това често пренебрегваме елементарни правила, свързани с храненето и личната хигиена. Какво ще ни посъветвате?

 

 

– Придържайте се към традициите на българската национална кухня. Киселото мляко и туршиите, особено ферментирало кисело зеле, подпомагат нормалната микробиота – микроорганизмите, които живеят в тялото ни (или върху него) и влияят на храносмилането, имунната система, синтеза на някои витамини и общото здраве.

Искам също да изясня две понятия, които често се бъркат – микробиота и микробиом. Микробиомът е генетичният материал на микроорганизмите, които формират микробиотата.

Моят основен съвет е: носете в джоба си маска и я слагайте, ако някой кашля наблизо. Винаги е добре да имате носна кърпа – независимо каква – и, когато ви се наложи да кашляте, да покривате с нея устата и носа си. Хигиенните мерки са изключително важни и са най-лесният начин да защитим себе си и околните.

– Проф. Кантарджиев, благодаря Ви за това интервю. Вашето послание е ясно и важно: „Дръжте грипа надалеч с ваксина, D3, маска, кърпа и чисти ръце“.