Чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн – за студа, кожата и Антарктида

 “Лара вървеше през снежната пустош с натежало от мраз лице…

Ръцете й бяха сковани, а кожата й се напукваше и щипеше

 под ледената целувка на зимата. “

Борис Пастернак

 

Несъмнено ниските температури на външната среда са изпитание за човешките усещания. Неслучайно казваме, че студът „щипе кожата“. В повечето случаи я зачервява, прави я суха и напукана. Колко рискови могат да бъдат кожните изменения, възникващи в мразовито време? Отговорите на този въпрос поместваме като прелюдия към разговора ни с водещия, международно признат български дерматолог – чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн.

Тези състояния не са животозастрашаващи, но причиняват значителен дискомфорт. Висока степен на риск носят измръзванията. Те увреждат кръвоносните съдове и могат да доведат до тъканна смърт (некроза), при която настъпва необратимо и неконтролирано разрушаване на клетките.

 

За чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн

Той е специалист по кожни и венерически болести, почетен председател на Българското дерматологично дружество, член-кореспондент на БАН. От 2008 г. работи в МБАЛ „Токуда Болница“(сега – „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“), в отделение по дерматология и венерология. Почетен член е на 17 научни медицински дружества в Европа и САЩ. Автор е на над 330 научни статии и съавтор в над 40 монографии.

Чл.- кор. проф. Николай Цанков е участник в шест Антарктически експедиции. Той е първият специалист по дерматология в света, който се включва в проект за изследване на т.нар. бяла пустиня. Автор е на първата в света научна статия, посветена на кожните промени при екстремните условия на този континент (поместена е в „The Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology“, 2017 г.). Публикацията е последвана от още няколко научни статии по същата тема.

През 2020 г. на проф. Николай Цанков е кръстен остров в Антарктида (Tsankov island), който е част от Данеброговите острови в рамките на Вилхемския архипелаг.

 

Интервю с чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн

Специално за читателите на нашия блог проф. Цанков бе любезен да представи различни форми на студова уртикария и да сподели свои, специални преживявания по време на участието си в шест Антарктически експедиции.

– Проф. Цанков, как възниква уртикария от студа?

– Първичната студова уртикария, наричана още идиопатична, възниква самостоятелно, без връзка с друго заболяване. Тя се провокира от ниски температури, например – от контакт на тялото с прекалено хладен въздух, ледена вода или студен предмет. Резултат е от охлаждането на кожата, при което се активират намиращите се в нея мастоцити, които освобождават хистамин и други вещества, известни като медиатори на възпалението. Тези вещества са причина за появата на червени, сърбящи уртики – обривни единица с различни размери (като монета от две или пет стотинки, или малко по-голяма). Уртиките се формират за 2 до 5 минути и се задържат за близо 1 до 2 часа. Състоянието се доказва, когато в студено време пациентът излиза навън.

Друг начин за диагностика е тестът с ледено кубче, което се поставя върху кожата за няколко минути. Резултатите се отчитат на 20-тата минута и след 2 часа. Ако в мястото на контакта с леда се появи обрив или оток, това потвърждава студовата уртикария.

– Какви са основните разлики между първичната и вторичната студова уртикария?

– Вторичната уртикария е свързана със заболявания или състояния, които предизвикват свръхчувствителност към студа. Например уртикария възниква у хора с повишено ниво на криоглобулини (специален тип протеини) в кръвта. Други чести причини са инфекции и автоимунни заболявания. Оплакванията при вторичната студова уртикария са по-продължителни, а диагностиката й налага допълнителни изследвания за криоглобулини, автоантитела и инфекции. Състоянието на пациентите зависи от лечението на основното заболяване.

– Каква е ролята на наследствеността за появата на студова уртикария?

– Рискът от развитие на студова уртикария е висок за хоратата, чиито кръвни роднини вече страдат от този здравословен проблем. Има рядко генетично заболяване, известно като фамилен студов автовъзпалителен синдром. Нарича се още фамилна студова уртикария. Тя се проявява с обриви, сърбеж, подуване на кожата, болки в ставите и други възпалителни реакции. Основният механизъм за развитие на този синдром е неправилното функциониране на имунната система, която се активира прекомерно от студа.

– Има ли опасност от появата на студова уртикария, когато се извършват някои процедури за закаляване (например къпане в ледени води или излизане на снега след сауна – практика традиционна за северните страни)?

 

 

– При рязко, цялостно охлаждане на тялото може да настъпи рефлекторна уртикария. Това състояние възниква в резултат от реакции на кръвоносните съдове и имунната система. Демонстрира се със зачервени, сърбящи уртики, които обикновено са по-обширни, а не ограничени в една конкретна зона.

– Каква е профилактиката?

Всеки учител може да каже: деца обличайте се топло и не се отказвайте от ръкавици, носете шапки с наушници. А лицето, което няма как да скрием, мажете с кремове за защита на кожата. Движете се в студено време.

Излагането на ниски температури може да бъде част от методите за подобряване на физическата издръжливост и устойчивост на организма, но трябва постепенно да се постига поносимост към студа.

– И тъй като говорим за студа, изкушавам се да Ви попитам – как се случи така, че на Ваше име нарекоха остров в Антарктида?

– Какво да Ви кажа? Това е заслуга на ръководителите на Антарктическата експедиция. Участвах в 6 такива експедиции и те са сред големите, изключителни преживявания в моя живот. Организирането им е огромно постижение за нашата малка балканска страна. Ние сме член на колектив от избран брой държави.

България има собствена база в Антарктида и там работят наши учени и международни партньори, които извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, топографията, географията и медицината.

– В престижното издание „The Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology“ е поместена Ваша публикация за влиянието на екстремния студ върху кожата…

– Изследвахме не само влиянието на екстремния студ, а изобщо на климата в Антарктика. Проучванията направихме заедно с проф. Развигор Дърленски и с един  от ръководителите на експедицията – Драгомир Матеев, зам.-директор на Националния център за полярни изследвания.

Имам няколко публикации за Антарктида, с които се гордея много, но също така се гордея, че двама от моите ученици – проф. Развигор Дърленски и доц. Иван Богданов така да се каже ме наследиха.

Сега чакаме резултатите от проучване, посветено на изключително интересен проблем – как се повлиява микробиомът от климата в Антарктида. Микробиом наричаме съвкупността от нормалните микроби, с които всеки един човешки организъм живее. Те са около 1 килограм и 200 грама. Тези микроби са наши приятели, но в случай на понижен имунитетът, например както е при СПИН, същите микроби стават неприятели. Предстои да разберем как се променя съставът на микробиома и съотношението между микроорганизмите в него.

– Ще споделите ли някои от Вашите изключителни преживявания на Антарктида?

 

 

– Още при първото си пребиваване на Южния полюс сънувах своите родители. Те отдавна не са на този свят, но в съня си водих с тях много конкретен разговор, който не беше отнесен назад във времето. Баща ми се сърдеше, че не съм завършил определени неща, свързани с ремонта на техния апартамент. Майка ми пък ми правеше забележки относно моите възпитателни методи.

На сутринта не бях на себе си, но споделих смущението си с един от по-старите антарктици. Оказа се, че всички са минали през такива срещи. Те са разказани от проф. Боян Биолчев в неговата книга „Антарктида – окото на космоса“. Той пише: „ Виждам родителите си. Знам, че не са тука и въпреки това говорим“. Тълкуванията му са идеалистични, но мнозина от пребивавалите на Южния полюс, съобщават, че са преживели такива контакти.

Теорията на нашия ръководител проф. Христо Пимпирев е, че на ледения континент има портал и през него може да се осъществи досег между тукашното и отвъдното. Това не е научно доказано. Но е факт, че много хора са сънували и сънуват разговори със свои близки, които вече не са в нашето битие.

И още една вълнуваща случка: заради лошото време участниците в един от атлантическите круизи не успяха да акостират на съседен остров. Загубени и далеч от дома, те се свързаха с нашия ръководител, проф. Пимпирев, който ги прие в българската база.

По същото време Ганка Павлова – дългогодишен преподавател, художник на икони и изключителна личност, изписваше фреските в малкия ни храм, издигнат на това сурово място. С палитра в ръка, излъчвайки благоговение, отдаденост и нежност, тя рисуваше Богородица. Когато хората от круиза, почувствали се запокитени на края на света, влязоха в храма, не можаха да сдържат сълзите си. Те не изповядваха източноправославно християнство, но това нямаше значение пред красотата и светостта на мига. Хората плачеха, трогнати от сцената – самотен художник, вдъхновен от вярата, даряваше надежда и светлина в едно толкова отдалечено място. За тях това беше чудо.

– Проф. Цанков, благодаря Ви, че ни позволихте чрез Вас да се докоснем до такива специални емоции и моменти, и да научим повече за влиянието на студа върху кожата. Пожелавам Ви успех и до нови срещи!