Проф. Ботьо Ангелов: Не чакайте катарактата да „узрее“ – ранната операция подобрява зрението

Често сме виждали как светлината, преминавайки през тънко перде, губи остротата си, разсейва се и сякаш разтваря очертанията на всичко наоколо. Силуетите стават сенчести, цветовете повяхват и в тази приглушеност възниква усещане, че между нас и света се е спуснала мъгла. По същия начин действа и катарактата, наричана още вътрешно перде на окото.

Как тя възниква, по какво се разпознава и защо не е разумно да се отлага нейното хирургично премахване? На тези и други въпроси отговаря известният наш офталмолог проф. Ботьо Ангелов.

Приблизително всеки трети човек между 65 и 74 години има клинично значима форма на катаракта.

В Европа, включително и в България, заболяването е сред водещите причини за намалено зрение. Това е особено тревожно при застаряващо население. У нас проблемът се диагностицира често, но много пациенти отлагат хирургичното си лечение, смятайки появата на катаракта за естествен етап от живота. Подобно разбиране води не само до влошено зрение с произтичащите от това ежедневни трудности, но и до усложнения, които с навременна операция могат да се предотвратят.

 

За проф. Ботьо Ангелов

Проф. д-р Ботьо Ангелов д.м. е водещ български офталмолог с дългогодишен клиничен, научен и преподавателски опит. Работи в Очното отделение при Медицинския институт на МВР, където съчетава високоспециализирана лечебна дейност с обучение и на специализанти. В своята работа той прилага съвременни диагностични, лазерни и хирургични методи, като поставя акцент върху ранната диагностика и индивидуалния подход към всеки пациент.

Проф. Ангелов е учредител и управител на Фондация „Национална Академия Глаукома“ чиято дейност е насочена към обмен на научни знания и практически опит между експерти по офталмология у нас и по света.

Той е създател и главен редактор на специализираното научно списание „Български Форум Глаукома“, в което се публикуват анализи, представят трудни диагностични случаи, както и съвременни тенденции в лечението на очните заболявания.

Ежегодно под егидата на Фондация „Национална Академия Глаукома“ и с личното съдействие на проф. Ангелов в София се организират международни офталмологични симпозиуми с участие на български и чуждестранни специалисти. Досега са проведени 14 такива научни форума. Следващият XV международен симпозиум ще се състои през април 2026 година.

 

Интервю с проф. Ангелов

 

 

– Проф. Ангелов, бихте ли обяснили по достъпен начин какво представлява катарактата?

– За да може човек да вижда ясно и пълноценно, зрителният анализатор трябва да работи като добре синхронизирана система, която е анатомично здрава и функционално активна във всичките си части.

Зрителният анализатор включва три основни звена:

• Първото е самото око. Това е оптичният апарат, който приема и фокусира светлината. Тя преминава последователно през роговицата, преднокамерната течност, зеницата, лещата и стъкловидното тяло, за да достигне до ретината. Ретината е светлочувствителният слой на окото, в който фоторецепторите превръщат светлинната енергия в електрически импулси.
• Тези сигнали се обработват в ретината и след това се предават към мозъка по второто, т.нар. проводниково звено (то включва зрителния нерв, зрителното кръстовище и зрителните пътища).
• Третото, централно звено на зрителния анализатор се намира в кората на мозъка и превръща информацията в осъзнат зрителен образ.

В този фин и прецизен механизъм всяко смущение по пътя на светлината или нервния импулс може да влоши зрението. Очното перде, както е известно, е намалението на прозрачността на човешката леща.

Катарактата представлява помътняване на очната леща – прозрачната структура, чиято задача е да пропуска и съответно да фокусира светлинните лъчи точно върху ретината.

Когато човешката леща загуби своята прозрачност, светлината не може да преминава през помътнената част на лещата. В резултат зрителната острота на съответното око е намалена в зависимост от степента на помътняването.

– Кои са основните фактори, влияещи върху очната леща?

– Очната леща нормално е напълно прозрачна. Тя търпи деструкция и постепенно губи своята прозрачност с напредване на възрастта, т.е. развива се катаракта.

Метаболитните нарушения са друг увреждащ фактор – например пациенти със захарен диабет развиват към 6-тото си десетилетие 5-6 пъти по-често катаракта от тези без захарен диабет. Светлината, особено ултравиолетовата, ускорява окислителните процеси, разрушава белтъчната структура на лещата и постепенно води към нейното помътняване.

Външните въздействия като травми, токсини и продължителен прием на някои медикаменти също влияят върху деликатните вътрешни процеси и ускоряват промените, които иначе биха настъпили много по-бавно. Важна роля играят и невидимите, но постоянни фактори – генетичната предразположеност и защитните механизми на организма, които могат да забавят или ускорят загубата на прозрачност на лещата.

– Има ли други болестни промени при катаракта, освен замъглено зрение?

 

 

– Човешката лещата не разполага с кръвоносни съдове и инервация и промените в нея не причиняват болка. Основният симптом при катаракта е намаленото зрение на съответното око. Катарактата преминава през няколко фази: начална (незряла), почти зряла, зряла и презряла (много напреднала, с риск от разпад на лещата). С напредването на стадия очното перде става все по-плътно, а зрението съответно все по-слабо. Обикновено катарактата се развива и в двете очи, но не в еднаква степен. Едното око е с по-изразено перде от другото.

– Може ли да се спре развитието на катарактата без хирургична намеса?

– За съжаление, няма таблетки, капки или народни средства, които да върнат лещата към нейната прозрачност или да спрат прогресията на катарактата.

Много хора вярват, че накапването на кърма, „плискането“ на очите със светена вода или други течности е начин за премахване на очното перде, но това са митове. Всъщност подобни практики могат да нарушат тънкия защитен слъзен филм на окото и да му навредят.

Развитието на катаракта е прогресивно и необратимо като при някои пациенти процесът протича бавно, при други по-бързо. Единственият сигурен начин за възстановяване на зрението е хирургичното премахване на помътнялата леща и имплантирането на мека, сгъваема вътреочна леща.

– Необходимо ли е да се чака така нареченото „узряване на пердето“?

– Преди много години се приемаше, че операцията трябва да се извърши, когато катарактата е „узряла“, т.е. когато пациентът закрие другото си око с длан и вече не може да види или преброи пръстите, показани пред окото с катаракта.

Днес обаче подходът е различен, не е нужно да се чака процесът да „узрее“. Хирургичното лечение се планира, когато катарактата започне да затруднява зрението и всекидневните дейности на пациента. Операцията може да се извърши по всяко време на годината. Това е важно да се отбележи, особено на възрастни хора, които живеят сами, трудно се придвижват или имат други здравословни проблеми.

Нерядко пациенти с установена катаракта с течение на времето развиват втори и дори трети очен проблем, а помътнялата леща затруднява прегледа на очното дъно. В такива случаи някои очни заболявания в техния ранен стадий се пропускат. Например при диабетици съществува риск от развитие на диабетната ретинопатия. Може във времето да се развие глаукома или макулна дегенерация и т.н. Помътняването на лещата затруднява както своевременната диагностика и изследванията, така и проследяването при тези заболявания. Ето защо е разумно катарактата да се оперира по-рано. Така се подобрява зрението на оперираното око и може да се изследва задният очен сегмент за наличие на други очни проблеми.

– Какво представлява операцията при катаракта?

– По време на тази операция се запазва задната капсула на естествената очна леща, както и периферната част на предната й капсула. Централната част на предната капсула се отстранява, премахва се напълно лещеното съдържимо, независимо от степента на помътняване. По този начин се запазва само капсулният сак на човешката леща, в който се имплантира изкуствена мека, сгъваема вътреочна леща с предварително изчислени диоптри.

Операцията е амбулаторна, безболезнена, безкръвна и безшевна, като упойката е капкова. Извършва се за около 15 минути. Не се налага болничен престой.

Назначават се контролни прегледи. Възстановяването е бързо.

– Какви са очакванията Ви за бъдещия лечебен подход при катаракта?

– Вероятно и занапред хирургичната намеса ще е основният и най-ефективен лечебен метод. Очаквам, че с помощта на новите технологии оперативните интервенции ще станат още по съвършени, че все повече ще се разчита на персонализираната хирургия, която е съобразена с индивидуалните зрителни нужди на пациента и неговия начин на живот.

–Проф. Ангелов, благодаря Ви за това интервю.

Споделеното от Вас не само сочи пътя към възстановяване на зрението, но потвърждава убедително и в най-голяма степен истинността на древната максима: „Scientia lux est“ („Знанието е светлина“).