Предлежание на плода: какво трябва знаем?

 

В миналото, когато медицината е разчитала основно на опита на акушерки и билкари, начинът, по който бебето се е разполагало в майчината утроба, често е бил въпрос на живот и смърт. Ако плодът е бил в главично предлежание, с главата надолу, шансовете за успешно естествено раждане са били значително по-големи. В случай на седалищно или напречно положение, раждането е било изключително трудно, болезнено и опасно както за майката, така и за детето.

Все пак не бива да се притесняваме прекалено, ако в началото на бременността плодът не е в най-доброто предлежание.

Бебетата се усукват, разтягат и търкалят доста по време на износването. Преди да започне раждането обаче, те обикновено застават по начин, който им позволява да бъдат изродени през родовия канал с главата напред. Това е стандартното главично предлежание, което обикновено свързваме с най-безпроблемно раждане.

Случва се обаче бебето да застане в други неблагоприятни позиции, които да направят естественото раждане трудно или дори невъзможно. Важно е да знаем, че не само седалищните предлежания утежняват процеса. Някои от главичните позиции също не са оптимални и представляват предизвикателство.

 

Видове главично предлежание на плода

 

 

Най-често срещаното предлежание на плода се нарича главично или цефалично и се наблюдава в близо 95% от ражданията. В идеалния случай бебето е разположено с главата надолу, а тазът и крачетата му са насочени нагоре към гръдния кош на майката. Това е добро физиологично положение за раждане, тъй като улеснява преминаването на бебето през родовия канал и намалява риска от усложнения, както и от необходимост от оперативни интервенции като цезарово сечение.

Все пак имаме предвид, че има различни видове главично предлежание на плода и съответно преживяванията могат да варират:

• Когато главата на бебето е свита към гърдите, а тилът е насочен към предната част на таза на майката, обикновено към срамната кост (предно-тилно предлежание), това позволява на най-малкия диаметър на главата да премине през родовия канал. Съответно раждането е по-леко, разширяването на шийката на матката е улеснено и по-малко травматично.
• Когато лицето на бебето е обърнато към корема на майката вместо към гърба (задно-тилно предлежание), това може да удължи и затрудни раждането. Въпреки някои случаи отново е възможно естествено раждане, в случай, че липсват други усложнения.
• Ако лицето или челото на бебето първи влизат в родовия канал, това може да усложни процеса или да наложи медицинска намеса.

 

Относно задно-тилно предлежание често бебетата, които започват да се раждат в тази поза, в крайна сметка се обръщат с лицето надолу. Ако това не се случи и вторият етап на раждане отнема много време, член на медицинския екип може да бръкне през влагалището, за да помогне на бебето да се обърне. Това се нарича ръчно завъртане.

В някои случаи бебето може да се роди в позиция с главата надолу и с лицето нагоре чрез използването на форцепс или вакуумно устройство или чрез цезарово раждане.

 

Седалищно предлежание на плода

 

 

Седалищно предлежание на плода е доста проблемно и засяга около 4-5% от всички бременности. В този случай обаче той е в позиция с главата нагоре към матката и с краката насочени към родилния канал.

Въпреки че е нормално в ранната част на бременността бебето да е в тази позиция, то трябва да се завърти с главата надолу до 36-тата гестационна седмица.

Ако това не се промени до 37-та седмица, това се отразява на възможностите за раждане. Обикновено цезаровото сечение е най-безопасният вариант.

Седалищната позиция не е типична за доносени бременности, така че недоносените бебета са изложени на по-висок риск. Други възможни причини включват:

• Тесен таз на майката
• Аномалии в развитието на матката като кисти и тумори
• Предишни раждания
• Твърде голямото или твърде малкото количество околоплодни води
• Многоплодна бременност
• Вродени аномалии на плода

 

Разбира се, има различни типове седалищно предлежание на плода. Възможно е краката на бебето да са изпънати нагоре към главата му, а дупето да е най-близо до родовия канал. Друга потенциална позиция е коленете да са свити и съответно стъпалата и дупето да са до родовия канал. Едното или двете крачета могат да сочат надолу и да излязат първи.

Още една нестандартна позиция е тази, при която бебето лежи върху матката хоризонтално вместо вертикално. Позната е и като напречно предлежание.

 

Как да разберем в коя позиция е бебето?

 

 

Единственият начин да разберем със сигурност в каква позиция се намира бебето е да направим ултразвуково сканиране. Акушерите вероятно няма да се опитат да определи позицията, преди да се навършат около 30 седмици. Колкото по-напреднала е бременността, толкова по-лесно става разпознаването.

Все пак има някои улики, които понякога могат да подскажат на майката евентуалното предлежание на плода. Ако бебето е в главична позиция, може да се забележи бучка в горната част на корема, която се движи при леко натискане.

В случай че то е обърнато с гръб към корема, е възможно да има движения под ребрата и пъпът да изскача. В такъв случай движенията може да са по-малко интензивни.

Когато плодът е с гръб, обърнат към корема на майката, тя може да усети ритници в предната част на корема, около средата, и да забележи, че коремчето изглежда по-плоско отколкото заоблено.

При седалищно предлежание на плода усещанията могат да се различават спрямо конкретната позиция. Ако краката са нагоре до ушите, ритниците на бебето вероятно ще бъдат близо до ребрата. При позиция с кръстосани крака те биха се усетили по-ниско, под пъпа. Възможно е да се усеща твърда, закръглена бучка под ребрата (главата на бебето), която причинява неудобство.

Ако гърбът е в предната част на матката, движенията може да са по-слаби.

Напречно положение на плода може да се разпознае по ритници, които се усещат от едната страна на корема, в зависимост от посоката, на която плодът е обърнат. Друг признак е изпитването на натиск от главата или гърба върху коремчето на майката. Някои жени съобщават и за усещане за люлеене, когато бебето се обръща или търкаля.

Ако има каквито и да е промени в честотата и спецификата на движенията на бебето, е важно майката незабавно да докладва на своя акушер гинеколог.

 

Може ли да променим позицията на бебето?

Освен от само себе си понякога позицията на бебето може да се промени с акушерска процедура, наречена външна цефалична версия (ECV). При нея акушерът използва ръце, за да приложи лек, но контролиран натиск върху корема на бременната жена. Целта е да се насърчи бебето да се завърти от седалищно или напречно положение до главично.

Процедурата обикновено се извършва след 36-37 гестационна седмица, като преди това се проверява разположението на плацентата и нивото на околоплодните води чрез ултразвук. За да се намали дискомфортът и да се предотвратят контракции, на майката може да бъде даден релаксиращ медикамент.

Методът е сравнително безопасен, но може да предизвика дискомфорт, временни промени в сърдечния ритъм на бебето или в редки случаи усложнения.

Процентът на успеваемост варира между 45% и 65% в различни проучвания.

Различни фактори влияят върху резултата като количеството околоплодна течност, позицията на бебето и тонусът на матката.

След процедурата бебето се следи с кардиотокография (КТГ), за да се уверят лекарите, че няма признаци на дистрес. Ако външната цефалична версия не успее или не е безопасна, се обсъждат алтернативни методи на раждане като цезарово сечение.

Може ли движението на майката да промени съответното предлежание на плода?

Може да сте чували, че прекарването на време на ръце и колене или правенето на други упражнения може да помогне за промяна на неправилното предлежание на плода. Това обаче не е доказано. Преглед от 2005 г. върху заставането на ръце и колене установява, че това не е ефективно за промяна позицията на бебето. За сметка на това дейността помага помага за облекчаване на болките в гърба.

По-скорошно проучване от 2016 г. се съсредоточава върху това дали позицията помага за преместването на бебето в първия етап на раждането. Въпреки че не се доказва като ефективна, жените съобщават, че е удобна по време на раждане.

Вместо да се опитва да движи бебето, може да е полезно за бременната жена да се опита да облекчи напрежението в тялото. Понякога това може да създаде пространство, което позволява на бебето да се движи. За целта се препоръчват бързо ходене в продължение на 30 минути всеки ден, йога за бременни, плуване, раздвижване на всеки 30 минути и други практики.

 

Заключение

Важно е майката и нейния акушер-гинеколог да са запознати със съответното предлежание на плода и да следят за всякакви промени. Това може да намали част от стреса, свързан с предстоящето раждане, и да подготви бъдещата родилка за това какво може да се очаква.

 

Често задавани въпроси