Подкрепа след мастектомия: как да (си) помогнем?

Мастектомията причинява огромен емоционален и физически смут. Тя не само афектира тялото, но и до такава степен повлиява емоционалното състояние, че това се отразява на социалния и личния живот. Жените попадат във водовъртеж от промени. В такъв ужасен момент е необходимо да покажем необходимата подкрепа. В критичен момент като този жената има нужда от присъствието на близките хора.

Вижте как да окажем правилно подкрепа след мастектомия – на близка жена или на самите себе си.

Когато някой наш близък преминава през мастектомия, трябва да знаем, че стъпваме по тънък лед. Мастектомията, а преди това болестта, която я е наложила, лечението и психологическия срив са достатъчно трудни. Ние трябва да облекчаваме напрежението, да опитаме да покажем присъствие, но не и задушаване. Може да започнем с фрази, които да покажат подкрепа. 

„Не съм на твое място, но искам да бъда до теб.“

Тази фраза изразява дълбоко уважение към болката и оценява тежестта на преживяното, без да омаловажава. Тя демонстрира, че ние като странични наблюдатели не можем да почувстваме така дълбоко болката, но въпреки това имаме желание да присъстваме по пътя към утеха. Това създава пространство за доверие и споделяне без натиск. Тя демонстрира необходимото присъствие.

“Как мога да те подкрепя?”

Не бива да се притесняваме да задаваме въпроси. Фразата е важна, защото връща контрола и избора обратно в ръцете на човека, който преживява труден момент. По този начин не правим прибързани заключения, че знаем какво е нужно, а го питаме с уважение. Така създаваме усещане за равнопоставеност, диалог и лични граници. 

Тя уважава и факта, че на всеки човек е необходимо различно време, за да се свести.

“Тялото ти преживя много, но все още е твоето тяло.”

 

 

 

Фразата носи послание за приемане и уважение към пострадалото тяло. Тя признава физическите промени у жената, но същевременно насочва вниманието към силата и устойчивостта. С тези думи уверяваме човека, че стойността му не зависи от външния му вид и физически белези. Фразата има силата да променя нагласата на жената към нейното тяло – то не е “увредено”, а “достойно и заслужаващо обич”.

Както вече стана ясно, близките на пациентката, преминала мастектомия, трябва да знаят, че темата е много чувствителна и трябва да подбираме правилните думи. Важно е да не омаловажаваме проблема, защото в този момент в съзнанието на жената, той стои на преден план. 

Ето както да НЕ казваме.

“Поне си жива.”

Не, не и пак не. На хората, претърпели тежки заболявания, не трябва да им се казват тези думи. Те често се изричат с добри намерения, но всъщност може да звучи обезкуражаващо за човек, преминал през мастектомия (или пък тежко заболяване). Те свеждат преживяването единствено до физическото оцеляване и пренебрегват емоционалната болка, страха и загубите, които болестта оставя след себе си. Такива думи не остават място за тъгата и гнева, които са естествена част от пътя.

“Ще сложиш имплант и всичко ще е наред.”

Фразата често се казва с добри намерения, но всъщност пренебрегва реалните емоции и вътрешни преживявания. Болката след операцията не е само физическа. Тя включва усещането за загуба на част от тялото, част, която имплантът не може да замени. В банята, когато няма дрехи или маскиране, имплантът не възстановява усещането за цялост, нито компенсира липсата на интимна, лична част от тялото. Това показва, че фокусът трябва да бъде върху емоционалното преживяване, самочувствието и приемането на новото тяло, а не само върху външния му вид.

„Не се тревожи, никой няма да забележи.“

Тези суми често се изричат с цел да успокои, но всъщност отрича реалното усещане на жената за загуба. След мастектомия или тежко заболяване притеснението не идва от погледа на другите, а от собственото отражение и усещането за липсваща част от тялото. Дори ако околните не забелязват, тя вижда и чувства това, което липсва, и маскирането или дрехите не премахват тази вътрешна болка. Затова е важно да признаем преживяването и да позволим на жената да говори за него, вместо да го омаловажаваме.

 

Как да помогнем на себе си?

Ако самите ние търсим подкрепа след мастектомия, то трябва да знаем към кого да се обърнем, кога да се погледнем в огледалото и още по-важно – кога и къде да потърсим професионална помощ.

Кога може да се погледнем в огледалото?

 

 

Това е важен аспект от приемането на “новото тяло”. Първото поглеждане в огледалото в цяло тяло не трябва да се случва веднага след излизането от болницата (или пък в самата болница). Раната в първите дни е прясна и ако я погледнем, може да ни шокира. Това ще остави горчив вкус в устата. Може първо да изчакаме 4-5 дни, преди изобщо да гледаме към тялото си (дори не в огледало). Така постепенно ще свикнем с белезите и промените. 

Може да направим това в компанията на любим наш човек, пред когото не се притесняваме. Шокът е нормален и не бива да се притесняваме да отложим този момент, с колкото имаме нужда.

Към кого може да се обърнем?

Отговорът е кратък: към когото смятаме, че можем – лекар, партньор, родител, брат, приятел, психолог, дори непознат. Важно е да търсим подкрепа, чуване и присъствие. Не бива да оставаме сами с мислите си, защото те могат да бъдат страшни и зловещи. Хубаво е да проверим дали в нашия град има общности на жени, преминали през онкозаболявания или местни организации, които биха могли да ни бъдат в подкрепа. 

Често в тези общности се споделя една и съща болка и комуникацията с жените би могла да ни бъде от полза. Това невинаги ще действа за всеки. Може пък и да не открием близост. Трябва да търсим, да не спираме да се опитваме да стоим на повърхността на водовъртежа, докато не отшуми.

 

Как се самооценяват пациентите след мастектомия?

 

 

Когато попитаме човек как оценява вида на тялото си, той най-вероятно ще използва някоя от следните фрази за описанието си: “дебела съм”, “висока съм”, “харесвам се” и т. н. Но всъщност самооценката на тялото си има стандартизирана скала, позната като Body Esteem Scale (Скала за оценка на тялото). Тя е създадена от Франзой и Шийлдс през 1984 г. Тя е психологическа мярка за самооценка и лично виждане на нашето собствено тяло и външен вид.

Измерва се посредством тест с въпроси относно външния вид, теглото и оценката на тези две неща. Участниците трябва да оценят части от тялото си или характеристики, например: Как оценявате вида на вашия нос/талия/длани? и отговорите са от 1 до 5. 1 отговаря на “много негативно”, а 5 – “много позитивно”. 

По този начин се формира обща оценка на личната оценка. Най-виското на скалата е оценка 36,46 пункта (изключително висока самооценка). 

Тук идва един интересен, но изключително тъжен резултат, от проучване сред жени, преминали през мастектомия. По скалата BES жените, участващи в проучването, се оценили изключително ниско – 2,80 от възможни 36,46 пункта.

Но какво разкрива този резултат? Той означава, че не само липсата на гърда влияе върху усещането им за женственост и пълноценност, но и че чувството за загуба обхваща целия образ на тялото.

Жените с ниски резултати показват по-неблагоприятно отношение не само към гърдите, но и към черти като нос, мирис на тялото, мускулен тонус и физическа кондиция – всички аспекти, включени в скалата BES. По принцип тези части от тялото не се повлияват от мастектомията, но негативното възприятие не се ограничава до конкретната оперирана зона, а се пренася върху цялостното усещане за външен вид и привлекателност.

Тази понижена телесна самооценка често е резултат от комбинация между физическа промяна, емоционален шок и социални стереотипи, които подсилват усещането за различност. 

 

Заключение

 

 

Да окажем подкрепа след мастектомия не е еднократен жест, а дълъг процес на приемане и изцеление. Жената има нужда не само от медицинска грижа, но и от разбиране, топлина и пространство, в което да бъде слаба, без да бъде съжалявана. Истинската подкрепа означава да присъстваш с уважение и без натиск.