Озоновият слой на земята днес

Озоновият слой помага да се защити животът на земята от вредното ултравиолетово лъчение. Днес ще обясним какво точно е причинило появата на озоновата дупка и как Монреалският протокол от 1989 г. се стреми да прекрати нейното разширяване.

През последните 30 години хората постигнаха напредък в спирането на увреждането на озоновия слой чрез ограничаване на използването на определени химикали. Но трябва да се положат много по-големи усилия за възстановяването на атмосферния щит. Той е разположен в стратосферата на около 9 до 18 мили (15 до 30 километра) над земната повърхност.

Започваме с няколко разяснителни понятия, които ще ви помогнат да се ориентирате в следващите редове.

Какво представлява озоновият слой?

Атмосферният озон абсорбира ултравиолетовата (UV) радиация от слънцето, особено вредните UVB лъчи. Излагането на UVB лъчение е свързано с повишен риск от рак на кожата и катаракта, както и с увреждане на растенията и морските екосистеми. Атмосферният озон понякога е белязан като „добрия“ озон, поради защитната си роля и не трябва да се бърка с тропосферен или „лош“ озон, основен компонент на замърсяването на въздуха, който е свързан с респираторни заболявания.

Озон

Озонът (O3) е силно реактивен газ, чиито молекули са съставени от три кислородни атома. Концентрацията му в атмосферата естествено се колебае, в зависимост от сезоните и географските ширини. През 1957 г. започват първите изследвания за концентрацията на озона – тогава все още не е замерен проблем. Изследванията, проведени около 10-20 години по-късно обаче, или по-точно през 70-те и 80-те години, разкриват първите признаци на проблеми с озоновия слой на земята.

Първите открития за „повреда“ в озоновия слой

През 1974 г. Марио Молина и Шервуд Роуланд, двама химици от Калифорнийския университет, публикуват статия, в която подробно описват заплахите за озоновия слой от хлорофлуоровъглерод (ХФВ). По онова време тези хлорни атоми обикновено са се използвали в аерозолни спрейове и като охлаждащи течности в много хладилници. Сами разбирате, че тук говорим за световна масова употреба.

Достигайки до стратосферата, слънчевите UV лъчи разграждат хлорните атоми. Те са пропуснати в атмосферата от аерозолни спрейове например, които всеки от нас е използвал поне веднъж в живота си. Основните изследвания ни дават информация, че атмосферата има „ограничен капацитет за абсорбиране на хлорни“ атоми в стратосферата. Именно за тях се присъжда Нобеловата награда за химия през 1995 г. на Марио Молина и Шервуд Роуланд.

Един атом хлор може да унищожи повече от 100 000 озонови молекули, според Американската агенция за защита на околната среда. Това означава, че масовата употреба на продукти, съдържащи този вид хлорни атоми, ще унищожи озона много по-бързо, отколкото той може да бъде възстановен.

Второ откритие, доказващо влошеното състояние на озоновия слой

11 години по-късно, работата на Молина и Роуланд получава поразително потвърждение. През 1985 г., екип от английски учени откриват дупка в озоновия слой над Антарктида, която по-късно бива свързана с доказаната теория на двамата учени за наличието на хромни атоми в стратосферата.

Какво представлява озоновата дупка?

„Дупката“ всъщност е зона от стратосферата с изключително ниски концентрации на озон, която се появява всяка година в началото на пролетта на Южното полукълбо (от август до октомври). Пролетта носи слънчева светлина, която освобождава хлора в стратосферните облаци.

Признаването на вредното въздействие на хлорните атоми и други озоноразрушаващи вещества доведе човечеството до Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой през 1987 г. Това забележително споразумение за постепенно премахване на тези вещества, е ратифицирано от всички 197 страни членки на ООН. Според доказани проучвания, без наличието на този пакт, САЩ щеше да бъде свидетел на допълнителни 280 милиона случая на рак на кожата. От тях 1,5 милиона биха били смъртоносни. В допълнение – светът, в който днес живеем, щеше да бъде с поне 25 процента по-горещ.

Състоянието на озоновия слой днес

Повече от 30 години след Монреалския протокол, учените от НАСА документираха първото пряко доказателство, че озонът в Антарктида се възстановява. Това се дължи на постепенното намаляване на употребата на вещества, съдържащи хлорни атоми. Изчерпването на озона в региона е намаляло с 20 процента от 2005 г. насам. В края на 2018 г., за сметка на тези добри новини, мониторингът на озоновия слой продължава и се установява, че възстановяването може да не е толкова лесно. Проучване в началото на 2018 г. установява, че озонът в долната стратосфера неочаквано и необяснимо е спаднал от 1998 г. насам. Смята се, че това се дължи на системно нарушение на пакта от Монреал за употреба на забранените продукти, съдържащи хлорни атоми.

Това доказва нашето твърдение, че много от хората не са запознати с опасността от употребата на тези продукти. Липсата на информация отнема свободния избор на всеки човек да мисли, да осъзнава тези проблеми и да дава своя принос за тяхното решаване. Ето защо, в следващата статия ще дадем подробна информация за най-често употребяваните продукти, които водят до увреждането на озоновия слой. Очаквайте още в следващата неделя.

Екипът на forlife.bg

Източници: https://www.nasa.gov, https://www.nationalgeographic.com/