Околоплодна течност: функции, изследване и проблеми

 

Функции на околоплодната течност

Околоплодната, или амниотична течност, не само обгражда и защитава плода, но и регулира неговата температура. Тя играе роля в развитието на дихателната и храносмилателната система. Причината за това е, че бебето поглъща и диша околоплодната течност, която съдържа хранителни вещества, хормони, антитела и други течности.

Антителата в течността са свързани с укрепване на имунната система.

Друга важна функция на тази обвивка, пазеща малкото бебче, е, че тя помага и за оформянето на мускулите и костите. Това позволява омекотено и свободно движение.

Проби от амниотична течност могат се използват за проверка на плода за генетични заболявания при направата на амниоцентеза. Освен с тази цел процедурата понякога служи за лечение на полихидрамнион (твърде много околоплодна течност).

Когато самата течност е в недостатъчно или прекалено голямо количество, това може да се отрази сериозно на бебето и бременността. За маловодието (олигохидрамнион) за момента няма лечение. Подобни съмнения трябва да бъдат потвърдени или изключени с помощта на специални ултразвукови изследвания.

 

Какво е нормалното ниво на околоплодна течност?

 

 

Тази сложна и динамична среда се променя с напредването на бремеността. Първоначално тя произхожда от майчината плазма и е предимно вода от тялото на майката.

През втората половина на бременността урината на плода съставлява по-голямата част от амниотичната течност, защото плодът, подобно на възрастните, поглъща течността и я изхвърля под формата на урина. Останалата част от течността съдържа хормони, липиди, въглехидрати, антитела и други хранителни вещества.

В 32-34-та гестационна седмица околоплодната течност достига пиковия си обем от около 800 до 1000 мл, като след това започва да намалява, докато жената достигне термина си. До 40-та седмица обикновено количеството е спаднало до 400-500 мл.

Как се прави проверка на нивото?

За оценка на околоплодната течност се използват два метода. Проверка става с ултразвуково изследване, което позволява на лекаря да измери количеството течност около плода.

Най-често се използва Амниотичен флуиден индекс (AFI – Amniotic Fluid Index), при който коремът на бременната мислено или чрез софтуер, се разделя на четири равни области – квадранти. След това се измерва вертикалната дълбочината на най-големия джоб от течността във всеки квадрант. Джобове се наричат пространствата между плода и стените на матката, където няма пъпна връв или части от тялото на бебето. Получените измервания от четирите зони се събират, за да се получи крайния AFI.

Друг метод е измерването на максимален вертикален джоб (SDP – Single Deepest Pocket), при който се отчита само най-големият вертикален джоб течност – нормалните стойности са между 2 и 8 см.

Отклоненията са олигохидрамнион (твърде малко околоплодна течност, <5 cm AFI или <2 cm MVP) и полихидрамнион (твърде много течност, >25 cm AFI или >8 cm MVP), което може да сигнализира за усложнения в бременността.

Олигохидрамнион – твърде малко околоплодна течност

 

 

Когато околоплодната течност е малко, бременната усеща силно болезнени движения на плода.

Разбирайки значението на околоплодната течност, вече може да се замислим и върху проблемите, които възникват, ако нейното ниво не е в нормата. Без съмнение това би имало последствия за цялостната бременност и безопасността на плода.

 

За щастие, в повече случаи бебето може да се роди напълно здраво. Третирането зависи от това колко напреднала е бременността, като при жени близо до пълния термин (37 седмици от бременността), лекарят може да реши, че предизвикването на ранно раждане е най-безопасният вариант. Това, разбира се, зависи от индивидуалния случай.

Какви са потенциалните усложнения?

 

 

Възникването на олигохидрамнион през първите шест месеца от бременността обикновено е по-опасно. Някои от възможните усложнения, за които трябва да знаем, включват:

• Деформации, причинени от притискане в матката
• Преждевременно раждане
• Спонтанен аборт
• Мъртвородено бебе
• Инфекция, ако водата е изтекла рано

 

Ако диагнозата олигохидрамнион е поставена през последния триместър (28 до 40 гестационни седмици) от бременността, усложненията могат да са по-скоро свързани с развитието на плода. Може да се стигне до:

• Притискане на пъпната връв
• Ограничаване растежа на плода
• Респираторни проблеми или недоразвити бели дробове
• Повишена вероятност за цезарово сечение
• Необходимост от ранно раждане
• Повишен риск от инфекция

 

Полихидрамнион – прекомерно натрупване в амниотичния сак

 

 

Тази дисфункция на околоплодната течност, наречена полихидрамнион, се характеризира с прекомерно натрупване в амниотичния сак. Обратното на олигохидрамнион – при прекалено много околоплодна течност бременната не усеща движенията на плода.

По-рядко срещана е от олигохидрамниона, като се открива при около 1% от бременностите. Обикновено се случва през втората половина на бременността, но може да се появи още на 16-та гестационна седмица.

В леките си форми обикновено не причинява симптоми и усложнения, но е нужно внимателно наблюдение.

При умерено или тежко състояние на полихидрамнион може да се наблюдава:

• Прекомерно нарастване на корема за гестационната възраст
• Задух и тежест в корема (заради натиск върху диафрагмата)
• Подуване на краката и стъпалата, варикозни вени
• Чести контракции или усещане за стягане в матката
• Намалено движение на бебето
• По-често уриниране и затруднена дефекация
• Подуване на вулвата

 

Когато матката е по-голяма от нормалното за гестационната възраст, тя оказва натиск върху близките органи като белите дробове, стомаха, ректума и пикочния мехур. Това е източника на неприятните симптоми. Самото бебче не може да се движи точно заради нарушеното ниво на течността. Понякога акушер-гинекологът може да има трудност при намиране на сърдечния ритъм на плода и усещане позицията на плода в матката.

Някои от възможните рискови фактори за полихидрамнион са:

• Наличие на вродено заболяване, заради което плодът не може да поглъща амниотична течност
• Високи нива на кръвната захар (причинени от диабет преди или след забременяване)
• Износване на еднояйчни близнаци с фето-фетална трансфузия-донор (синдром на кръвопреливане на близнаци, при който единият получава твърде много кръв, а за другия тя не е достатъчно)
• Различен Rh фактор (когато майката е отрицателен, а плодът – с положителен)
• Усложнения със сърдечната честота на бебето
• Инфекция на плода

 

За разлика от ниското ниво на околоплодна течност, високо може да се лекува. Въпреки това обикновено няма нужда, ако случаят е лек или жената е към края на бременността си.

Какви са вариантите за лечение?

 

 

Една от опциите е да се третира медикаментозно с цел намаляване производството на околоплодна течност чрез инхибиране (потискане) секрецията на урина от плода. Обикновено се прилага преди 32-34 гестационна седмица и само за кратък период (до 48 часа), защото може да доведе до преждевременно затваряне на дуктус артериозус в сърцето на бебето, който свързва белодробната артерия с аортата, позволявайки на кръвта да заобикаля белите дробове, които не функционират преди раждането.

Ако проблемът се дължи на гестационен диабет, могат да се приемат медикаменти за контрол. Всякакви други свързани състояния, които могат да причиняват полихидрамнион, също се третират.

Друга възможност е да се проведе източване на течността с игла с процедурата амниоцентеза. Това може да облекчи симптомите, но съществува риск от повторно натрупване на течност.

 

Заключение

Околоплодната течност е нещо изключително важно както за предпазване на плода, така и за неговото правилно развитие. Именно заради това на проблемите, свързани с нарушено количество, се гледа изключително сериозно. Важно е да се правят чести прегледи за проследяване на състоянието и да се предприеме лечение, ако има възможност и нужда от това.

 

Често задавани въпроси