Логотерапия – в търсене на смисъла на живота

В заплетения пъзел на човешкото съществуване има един вечен стремеж към откриването на смисъла на живота. През цялата история хората са го търсили по различни начини – чрез религия, философия или творческо изразяване.

Въпреки това, 20-ти век носи със себе си екзистенциална криза, тъй като светът се сблъсква с празнотата, оставена от ужасите на войната.

В психологията обаче едно име блести ярко като фар на вдъхновението – Виктор Е. Франкъл, основателят на логотерапията и човек, чийто живот е доказателство за силата да намериш смисъл дори и в най-мрачните обстоятелства.

Житейската история на Виктор Франкъл

„Онова, което иска да дари светлина, трябва да изтърпи горенето.“ Виктор Франкъл

Франкъл е виден австрийски невролог и психиатър, както и оцелял от Холокоста, който се превръща в една от най-влиятелните фигури в областта на психотерапията.

Трудният опит в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война не само изпробва психическата и физическата му издръжливост, но също така е и причина за развитието на неговата теория, известна като логотерапия.

Роден във Виена в семейство с еврейски произход, той преживява ужасите на Холокоста, понася невъобразими страдания и става свидетел на смъртта на безброй хора, но именно там той разбира трансформиращата сила на смисъла.

По време на престоя си там Франкъл забелязва как хората, които имат чувство за цел и причина да оцелеят, са по-склонни да издържат на бруталността и отчаянието на положението, в което се намират.

Той открива, че тези, които се вкопчват в чувството за смисъл – независимо дали става въпрос за надеждата да видят отново любимите си хора или непоколебима отдаденост на своите бъдещи планове, са по-издръжливи и имат по-голям шанс за оцеляване.

Логотерапията е термин, произлизащ от гръцката дума „логос“, означаваща „слово“, „знание“, „смисъл“ и се отнася да универсалната божествена логика.

Личната история на Франкъл е забележително въплъщение на принципите на логотерапията. Често е описвана като „третата виенска школа по психотерапия“ заедно с психоанализата на Фройд и индивидуалната психология на Адлер.

Това е терапевтичен подход, който подчертава важността на намирането на цел или смисъл в живота като път към изцеление и личностно израстване. Теорията на Франкъл се корени в убеждението, че дори и при най-ужасните обстоятелства хората имат способността да намерят смисъл и това откритие може да им даде силата да издържат на всичко.

Според него основната движеща сила в човешката природа не е в стремежа към удоволствието или волята за власт, както твърдят Фройд и Адлер, а по-скоро в търсенето на смисъл.

Тази фундаментална идея е в основата на логотерапията. Способността ни да намираме смисъл в лицето на трудностите ни дава сила да се издигнем над обстоятелствата и да открием по-дълбоко чувство за цел.

В своята основополагаща работа „Човекът в търсене на смисъл“ той изследва човешкия стремеж към цел, предоставяйки задълбочени прозрения за човешката психика и значението на намирането на смисъл дори в най-тежките ситуации.

В търсене на смисъла

Франкъл стига до извода, че смисълът не може да бъде създаден, а трябва да бъде открит и за всеки човек е различен. Това не е абстрактна концепция, а лично и непрекъснато развиващо се преживяване.

Той акцентира върху съзнанието, вид несъзнавана духовност, различна от инстинктивното несъзнавано на Фройд, като основен двигател на човешкото съществуване.

Според Франкъл съществува много по-дълбок и обхватен смисъл, който надхвърля опита ни и не зависи от плановете и желанията ни. Той го нарича супер-значение или трансцендентност – това е връзката ни с Бог.

Той използва понятието „Logos“ в значението му на „Дух“ и носител на смисъл в човешкия живот. Според него божественото присъства във всеки един от нас и за да открием супер-значението в живота, трябва да признаем съществуването на Бог в нас.

Но Франкъл използва думата Бог не в религиозния контекст, а по-скоро като трансцендентно съзнание, което е едновременно глобално, но и много лично за всеки един от нас. 

Основни понятия в логотерапията са:

• Екзистенциална фрустрация: Това е състояние, при което човек изпитва разочарование и душевна болка поради неспособността си да намери смисъл и цел в живота си. Екзистенциалната фрустрация може да доведе до депресия и различни психологически проблеми.
• Екзистенциален вакуум: Този термин описва чувството на празнота и липса на смисъл в живота, което се появява, когато човек не успява да намери смислени цели или дейности.
• Ноогенна невроза: Това е вид невроза, която възниква поради липсата на смисъл и цел в живота. Ноогенната невроза е причинена от вътрешни противоречия между волята за смисъл и липсата на ясна представа какъв смисъл да търсим.
• Воля за смисъл: Франкъл твърди, че човекът има вродена воля за намиране на смисъл и цел в живота си. Тази воля е двигателната сила зад мотивацията и издръжливостта на човешката природа.
• Ноодинамика: Този термин описва динамиката на намирането на смисъл и цел в живота. По думите на самия Франкъл „Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноодинамика“, т.е. екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения. Единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи.“

Принципите в логотерапията

Основните принципи на логотерапията са следните.

Търсене на смисъл

Основната цел на логотерапията е да помогне на хората да открият смисъла на живота си.  Това не е просто желание, а фундаментална потребност, която движи човешкото съществуване.

Свобода на волята

Логотерапията набляга на концепцията за свободна воля. Тази свобода на избора е ключов аспект от човешкото съществуване.

Едно от най-мощните прозрения от опита на Франкъл е осъзнаването му, че макар да не можем да контролираме външните обстоятелства, винаги можем да изберем как да реагираме на тях.

По думите му между стимула и отговора има пространство. В това пространство е нашата сила да избираме нашия отговор.

Отговорност

Със свободата на волята идва и отговорността. Логотерапията насърчава хората да поемат отговорност за своите избори и действия.

Това означава да приемат последствията от своите решения и да признаят, че имат силата да се променят и да растат.

Трите източника на смисъл

Франкъл идентифицира три основни източника на смисъл в живота:

• Творчески ценности – включват изразяване на собствената креативност и принос към света чрез артистични, интелектуални или други творчески начинания.
• Преживени ценности – те се намират в преживяванията на живота, като любов, взаимоотношения и красотата на природата.
• Ценности на отношението – свързани са с отношението на човек към страданието и неизбежните трудности. Дори в лицето на страданието човек може да намери смисъл, като избере да отговори със смелост и устойчивост.

Сократов диалог

По време на терапията логотерапевтите участват в Сократов диалог със своите клиенти, като им помагат да изследват своите ценности, вярвания и източник на смисъл.

Този диалог помага на хората да разкрият своето уникално чувство за цел.

Парадоксално намерение

Логотерапията понякога използва парадоксално намерение – техника, при която хората са насърчавани да се изправят срещу своите проблеми. Вместо да бягат от страховете си, да пожелаят точно това, от което се страхуват.

Дерефлексия

Тази техника включва пренасочване на прекомерния самофокус или егоцентризъм на човек към външни цели или помощ на другите.

Като отклоняват вниманието си от собствените си проблеми, хората често намират облекчение и по-голямо чувство за цел.

Заключение

Логотерапията ни учи, че, независимо от обстоятелствата, ние имаме способността да намираме цел, да избираме нашия отговор на предизвикателствата на живота и да живеем с дълбоко чувство за смисъл.

Тя признава страданието като неизбежен аспект на човешкия живот, но насърчава човек да се справя с него, като търси смисъла дори и в най-трудните ситуации.

Опитът на Франкъл в концентрационните лагери доказва, че дори сред най-мрачните обстоятелства хората могат да намерят смисъл, като приемат и разберат болката си, и я използват като стълба за израстване.

Докато се ориентираме в сложността на съвременния свят, нека помним, че смисълът не е далечна дестинация, а пътуване, което трябва да се предприема всеки ден.

Именно чрез това пътуване откриваме дълбоката истина – в крайна сметка смисълът на живота е пъзел, който всеки от нас може да реши по свой уникален начин, оставяйки незаличима следа в света.