Множествен миелом – причини и лечение

Множественият миелом e раково заболяване, което се среща сравнително рядко. Заболяването засяга костния мозък – и съответно различни части на тялото. Въпреки че е рядко срещан, развиването на знанията по тази тема може да се окаже изключително полезно.

 

Причини за развитие на множествен миелом

Въпреки установения напредък през последните години, все още не се знае със сигурност какво точно причинява заболяването. Досега съществуват само хипотези.

Множественият миелом в костния мозък се развива като последица от мутирането на плазматичните клетки.

Костният мозък, когато е здрав, произвежда множество клетки, част от които са еритроцити (червените кръвни клетки), левкоцити (белите кръвни клетки) и тромбоцити. Левкоцитите се делят на различни видове. Един от тези видове са B-лимфоцитите или B-клетките. От B-лимфоцитите, след активиране се развиват плазматичните клетки. Основната функция на плазматичните клетки е да произвеждат антитела – протеини, които помагат на организма да се бори с вируси и бактерии.

Когато плазматичните клетки мутират, те стават дисфункционални, а когато дисфункционалните клетки се репликират в костния мозък, те постепенно започват да надвишават нормалните клетки. Причината е, че репликирането става нерегулируемо – тоест една дисфункционална клетка създава много повече клетки от обикновено. Този процес се нарича моноклонална експанзия.

В резултат на увеличаването на злокачествените клетки, плазматичните клетки произвеждат голямо количество антитела.

Това води до различни здравословни проблеми, включително нарушена продукция на нормални кръвни клетки, намалена костна плътност, фрактури и други симптоми на множествен миелом.

Важно е да се отбележи, че подобно на други ракови заболявания, множественият миелом е хетерогенен. Това означава, че заболяването може да се прояви по различни начини – тоест всеки случай е различен.

Множественият миелом възниква поради генетични мутации. Не се предава директно от родител на дете и не се счита за наследствено заболяване. То се появява спонтанно, особено в процеса на стареене, когато се увеличава вероятността от мутации.

 

Рискови фактори

Сред установените рискови фактори са възрастта, излагането на радиация и химически вещества, заболявания, засягащи костния мозък.

Възраст

С износването на организма, рискът от генетичните мутации и от последвалите от тях заболявания се увеличава. Най-много случаи на заболели има във възрастовата група от 60 години нагоре. Заболяването почти никога не се развива при хора под 40-годишна възраст.

Солитарен плазмоцитон

Така се нарича масата от натрупали се плазматични злокачествени клетки в костния мозък. Това натрупване е костен тумор, обикновено на гръбначния стълб. Наличието на такъв тумор може да е ранен етап на развиването на мултиплен миелом.

Излагане на радиация или на някои химикали

Хората, които са излагат редовно на радиация, е по-вероятно да развият мултиплен миелом на костния мозък. Освен това тези, излагащи се на някои видове химикали, като бензен и някои пестициди и хербициди, също могат да развият заболяването.

Съответно определени професии могат да бъдат класифицирани като по-рискови в това отношение. Строители, мебелировчици и химик-технолози са все позиции, които увеличават риска от развиването на раковото заболяване.

Моноклонална гамапатия с неопределено значение (MGUS)

Това е предклинично състояние, при което се установяват повишени нива на моноклонални протеини, но липсват прояви на заболяване. Подобно на множествения миелом, при MGUS също е засегнат костният мозък.

Разликата между двете се съдържа в това, че моноклоналната гамапатия няма негативен ефект над другите клетки в костния мозък – еритроцити, левкоцити, тромбоцити. Съответно, за разлика от множествения миелом, тя няма симптоми, но може да прогресира.

Това състояние е прекурсор на множествен миелом. Често е наричан още предмиелом.

Други рискови фактори

Освен гореспоменатите рискови фактори, върху развиването на заболяването могат да имат влияние и полът, расовата принадлежност и фамилната история. Забелязано е, че повече мъже страдат от множествен миелом, отколкото жени.

Освен това, въпреки че множественият миелом в костния мозък не е наследствен, вероятността човек да развие заболяването е по-голяма, ако има роднини, които са били засегнати от него.

На фона на американското население, по-голяма част от засегнатите от заболяването множествен миелом са афроамериканците. Причините за това не са известни. Освен това раковото заболяване се среща по-често в някои краища на света – в Близкия изток и в средиземноморските страни.

Наличието на наднормено тегло може да бъде рисков фактор за развиването на мултиплен миелом.

 

Симптоми на множествен миелом

 

 

Симптомите обикновено се проявяват рано в развитието на заболяването.

Част от тях са:

• Болка в костите – най-вече на бедрата, гръдния кош и гръбнака
• Гадене
• Загуба на апетит
• Отслабване
• Възпаления
• Запек
• Жажда
• Слабост
• Учестено уриниране
• Мозъчна мъгла и др.

 

Както описахме по-рано, в процеса на развитие на раковото заболяване множествен миелом, дисфункционалната клетка се репликира нерегулируемо, докато не препълни тъканта и не започне да пречи на произвеждането на нормалните клетки в костния мозък. Съответно намаляват червените кръвни клетки (еритроцитите), белите кръвни клетки (левкоцитите) и тромбоцитите.

Това може да доведе до анемия и до обилно кървене. Освен това може да затрудни организма в борбата с инфекциите.

Множественият миелом може да подейства вредно на костната структура. Заболяването може да активира клетки в костния мозък, които да повредят костите чрез създаването на остеолитични лезии. Това са отслабени места в костите. В тези участъци костта е изтънена и податлива на фрактури и други проблеми.

Разрушаването на костите може да доведе до увеличаване на калция в кръвта. В резултат на този процес организмът може да развие хиперкалциемия.

Множественият миелом е вреден и за бъбреците. Причина за това е увеличаването на антитела на на дисфункционалните клетки. Те се наричат протеин М.

 

Как се диагностицира?

 

 

Процесът на диагностициране и откриване на раковото заболяване става чрез провеждането на голям брой тестове на пациента. Те включват кръвни тестове, изследвания на урината и изследване на костния мозък и на костта изобщо.

Те са провеждани основно от онколози и хемапатолози.

Биопсия на костен мозък

Този тест е необходим за потвърждаването на наличието на мултиплен миелом. Изследването се състои от проникването в костния мозък с куха игла, с която се изважда малка част от гъбестата тъкан. След това тъканта бива разгледана внимателно под микроскоп от хемапатолозите в търсене на миеломни клетки в костния мозък.

Кръвен тест

Една от целите на провеждането на кръвен тест е в изследването на различните кръвни клетки, създадени от костния мозък.

Костният мозък е отговорен за създаването на левкоцитите, еритроцитите и тромбоцитите. Нерегулируемото увеличаване на дисфункционалните клетки постепенно започва да пречи на създаването на нормалните кръвни клетки.

Кръвният тест изследва също нивата на калций, албумин и други електроцити.

Изследване на урина

В процеса на диагностициране периодично се взима проба, за да бъде изследвано нивото на дисфункционални антитела, наричани още М-протеини.

Картинни изследвания

Правят се и много образни изследвания, като рентгенография и ядрено-магнитен резонанс. Те служат за по-обстойна проверка на костната структура. Чрез тях може да се събере информация относно потенциални повреди, нанесени на костите.

 

Какви са методите на лечение?

 

 

Заболяването множествен миелом може да бъде разделено на 3 стадия. Когато заболяването е в първия си стадий, обикновено все още няма симптоми и се развива бавно. В такива случаи лечението обикновено още не е започнато, но състоянието трябва да се проследява. В третия се започва лекуването на мултиплен миелом.

За множествен миелом се използват най-различни методи:

• лечение с медикаменти
• имунотерапия
• химиотерапия
• лечение с кортикостероиди
• трансплантация на костния мозък
• лечение на стволови клетки
• CAR-T клетъчна терапия

 

Различните методи лечение са с различна насоченост по отношение на начина. Целта на лечението с медикаменти е да атакува определени химически съединения в раковите клетки.

Имунотерапията цели да стимулира имунната система, за да може тя да намери клетките и да ги унищожи, а химиотерапията се характеризира със силни медикаменти, които успяват да засегнат бързорастящите ракови клетки.

Кортикостероидите имат противовъзпалително действие. Освен това също въздействат на миеломните клетки.

За лечение на стволови клетки трябва да се направи трансплатация. Част от болната гъбеста тъкан трябва да бъде заменена със здрава такава.

Т-клетъчната терапия с химерен антигенен рецептор (CAR) е лечение на белите кръвни клетки. Малка част от тях, включваща и Т-клетки, е извадена от организма, изследвана и третирана в лаборатория. Там лечението на белите кръвни клетки се състои в създаването на специални рецептори, които разпознават миеломните клетки. Върнати обратно в организма, те се борят срещу множествения миелом.

 

Заключение

Множественият миелом е раково заболяване, което, макар и често да се развива бавно, не е за подценяване. Въпреки здравословните проблеми и рисковете, които носи, налице са и много различни лечения за заболяването.

 

Често задавани въпроси