Лимфом на Ходжкин – рак на лимфните възли

Лимфомът на Ходжкин може да се появи на всяка възраст, но най-често се диагностицира при млади хора на възраст между 15 и 35 години, както и при по-възрастни над 55 години. Често се задава въпросът лекува ли се рак на лимфните възли, на който ще отговорим по-долу.

Симптоми

Лимфом на Ходжкин може да се прояви с различни симптоми, които могат да варират в зависимост от стадия на заболяването и индивидуалните фактори. Симптомите могат да включват:

• Безболезнено подуване на лимфните възли. Това е най-честият симптом на лимфома на Ходжкин, който засяга един или повече лимфни възли, обикновено на врата, подмишниците или слабините. Подутите лимфни възли може да се усещат твърди или гумени на допир и да увеличат размера си с времето.
• Постоянната умора или слабост, която не се подобрява с почивка
• Необяснима треска, която продължава няколко дни или седмици
• Нощно изпотяване
• Необяснима загуба на тегло. Хората с лимфом на Ходжкин могат да загубят повече от 10% от телесното си тегло за период от шест месеца до година. Тази загуба на тегло може да настъпи въпреки нормален или повишен апетит.
• Сърбеж. Той може да бъде лек до силен и да засегне цялото тяло или определени области.
• Увеличен далак или черен дроб. Това се случва само в някои случаи и може да доведе до коремен дискомфорт, пълнота или болка в горната лява част на корема (увеличен далак) или вдясно на корема (увеличен черен дроб).
• Кашлица, болка в гърдите, затруднено дишане или подуване на лицето или вените на шията. Тези симптоми се срещат рядко.

  Важно е да се отбележи, че много от тези симптоми могат да бъдат причинени и от други състояния, като инфекции, автоимунни заболявания или неходжкинов лимфом. Въпреки това, ако изпитвате постоянни или необясними симптоми, особено подути лимфни възли, треска, нощно изпотяване или необяснима загуба на тегло, е важно да се консултирате със здравен специалист за оценка и диагностика.  

Ходжкинов или неходжкинов лимфом?

    Двата основни вида лимфом са:

• Ходжкинов
• Неходжкинов

  Това са два различни вида рак, които засягат лимфната система. Те имат много сходства, като например факта, че произхождат от лимфоцити – вид бели кръвни клетки, участващи в имунния отговор на организма. Въпреки това специфичните видове лимфоцити се различават. При болестта на Ходжкин раковите клетки обикновено са клетки на Рийд-Щернберг – големи анормални клетки, получени от В-лимфоцити. При неходжкинов лимфом раковите клетки могат да възникнат от В клетки, Т клетки или естествени клетки убийци (NK).

И двете състояния засягат лимфните възли, затова имат много подобна симптоматика.

Въпреки това те се различават по своята патология, представяне и лечение. Лимфомът на Ходжкин е доста по-рядко срещан от неходжкиновия, като представлява приблизително 10% от всички случаи на лимфом. Освен това той е по-характерен за младите хора (между 15 и 30 години) и за тези над 55 години. За сметка на това неходжкинов лимфом е по-често срещан при възрастни хора, като рискът нараства с възрастта. Прогнозата за оздравяване при двата вида лимфом варира в зависимост от фактори като стадия на заболяването, подтипа на лимфома, възрастта на пациента и цялостното здравословно състояние, както и отговора на лечението. При ходжкиновия лимфом общият процент на излекуваните е по-висок отколкото при неходжкиновия – особено в ранен стадий на заболяването.  

Стадии на болестта

Съществуват четири основни стадия (I, II, III, IV) на лимфом на Ходжкин. Те се определят въз основа на местоположението и степента на засягане на лимфните възли и други органи:

• Етап I – ракът е ограничен до областта на един лимфен възел (като шията, подмишницата или слабините) или до един орган или място извън лимфните възли. Може да има засягане на близките лимфни възли, но то е ограничено до едната страна на диафрагмата.
• Етап II – засяга две или повече области на лимфни възли от една и съща страна на диафрагмата или един регион на лимфен възел и близък орган. Алтернативно, може да включва отделен орган или място и неговите регионални лимфни възли от същата страна на диафрагмата.
• Етап III – ракът обхваща области на лимфните възли от двете страни на диафрагмата, както и потенциално други органи или тъкани като далака или екстралимфните места. Алтернативно може да включва един орган или място и региони на лимфни възли от двете страни на диафрагмата.
• Етап IV – разпространил се е широко в множество органи или тъкани извън лимфната система, като костен мозък, черен дроб, бели дробове или други отдалечени органи.

  Стадият на лимфом на Ходжкин играе решаваща роля при определяне на подходящия подход за лечение.  

Диагностициране на лимфом на Ходжкин

    Диагностичният процес обикновено започва с цялостна оценка на медицинската история и физически преглед от лекар с фокус върху лимфните възли, далака, черния дроб и други органи. Здравният специалист ще се нуждае от информация за наличните симптоми, рискови фактори, фамилна анамнеза за рак и други важни детайли. Използват се различни образни тестове за диагностициране и оценка на степента на заболяване като например компютърна томография (CT). Тя използва рентгенови лъчи за визуализиране на различните органи. Това дава възможност да се установи коя част от тялото е засегната от лимфома. Друг образен тест е сканиране с позитронно-емисионна томография (PET), която включва инжектиране на малко количество радиоактивен индикатор в тялото.

Биопсията е окончателният тест за диагностициране. При нея малка проба от тъкан се отстранява от увеличен лимфен възел или друга засегната област и се изследва под микроскоп от патолог. Това позволява идентифицирането на клетки на Рийд-Щернберг.

Могат да се извършат кръвни тестове за оценка на броя на кръвните клетки, чернодробната функция, бъбречната функция и други параметри. След потвърждаване на диагнозата лимфом на Ходжкин могат да се извършат допълнителни тестове за определяне на стадия на заболяването и разработване на подходящ план за лечение.

Рискови фактори

Лимфом на Ходжкин се появява, когато тялото произвежда твърде много левкоцити или бели кръвни клетки. Точната причина, поради която това се случва, до днес не е известна на учените. Смята се, че е свързана с комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и имунната система. Рисковите фактори може да включват:

• Фамилна анамнеза за заболяването
• Инфекция с вируса на Epstein-Barr (EBV)
• Отслабена имунна система
• Излагане на определени химикали или радиация
• Анамнеза за някои автоимунни заболявания

Въпреки че точната причина остава неясна, разбирането на рисковите фактори може да помогне за ранното откриване и по-доброто управление на заболяването.  

Какви методи се използват за лечение?

    Лечението на лимфом на Ходжкин зависи от няколко фактора, включително стадия на заболяването, вида на лимфома, възрастта и общото здравословно състояние на пациента и други индивидуални фактори.

Целта на лечението е да се постигне ремисия, при която няма признаци на заболяването, и да се предотврати рецидив.

Някои от използваните методи включват:

• Химиотерапията. Това често е основният метод за третиране на лимфом на Ходжкин. Включва използването на мощни лекарства за убиване на ракови клетки или спиране на растежа им. Може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други лечения като лъчева терапия или имунотерапия.
• Лъчевата терапия. Използва високоенергийни лъчи или частици, за да убие раковите клетки или да намали туморите. Обикновено се прилага самостоятелно или в комбинация с химиотерапия, особено при ранен стадий на лимфом на Ходжкин или когато заболяването е локализирано в една област на тялото.
• Имунотерапия. Действа чрез стимулиране на имунната система на тялото да разпознава и атакува раковите клетки.
• Трансплантация на стволови клетки. Може да се обмисли при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен лимфом на Ходжкин или при тези с висок риск от рецидив. Включва вливане на здрави стволови клетки, обикновено събрани от собствения костен мозък или кръв на пациента. Прави се след засилена химиотерапия или лъчева терапия за унищожаване на раковите клетки и възстановяване на способността на костния мозък да произвежда кръвни клетки.
• Таргетна терапия. Лекарствата, които се използват, действат чрез насочване към специфични молекули или пътища, участващи в растежа и оцеляването на рака, без да се засягат здрави клетки.

  Решенията за лечение на лимфом на Ходжкин се вземат индивидуално и зависят от фактори като стадия и характеристиките на заболяването, цялостното здравно състояния, предпочитания на пациента и експертния опит на здравния екип.  

Заключение

Лимфом на Ходжкин е специфичен вид рак, който засяга лимфната система и причинява анормален растеж на клетки в лимфните възли, при което се формират клетките на Reed-Sternberg. За справянето с него най-важни са бързото диагностициране и незабавното лечение.  

Често задавани въпроси