Компютърни игри за деца: как променят мозъка?

Компютърните игри са неразделна част от детството в дигиталната ера. Те предлагат забавление, предизвикателства и дори образователни ползи, но също така повдигат въпроси за въздействието им върху детския мозък. 

В тази статия ще разгледаме изследвания по темата и ще разберем как компютърни игри за деца могат да променят мисленето, ученето и комуникирането. 

 

В модерния свят технологиите са станали незаменима част от ежедневието ни – смартфонът ни, пералнята, миялната, дори банковата карта. Те са програмирани  с цел да улеснят живота ни, да съкращават времето за ежедневни нужди, да правят нещата по-достъпни. С толкова лесния достъп до технологиите набират популярност и заниманията за деца – интерактивни платформи за видеосподеляне, сървъри за комуникация, аудио книжки и др. По-креативните компютърни игри за деца са все по-популярни между подрастващите, а и има защо.

Подрастващите обичат компютърни игри за деца, защото предлагат:

• Вълнение (изненадващи моменти)
• Постижения, развитие (преминаване на следващото ниво, постигане на поставена цел)
• Награди (трупане на ресурси)
• Креативност (фантастични светове, чудати локации и герои)
• Споделеност (интеракция с други играчи по света, съвместно разрешаване на проблеми)
• Забележителни графики, звуци, динамика (най-вече в 3D компютърни игри за деца)

 

Но децата могат да са въвлечени в игрите, без да осъзнават колко много им влияят. Няма ясен отговор дали те са вредни или полезни, но със сигурност променят детския мозък. Трябва да се има предвид фактът дали детето има достъп до игри, подходящи за неговата възраст. Важно е родителите да са сигурни, че регулират правилно достъпа до компютърни игри за деца, за да се избегне лошо влияние върху физическото, социалното и емоционалното развитие.

Трябва ли да позволяваме на децата да имат достъп до компютърни игри? Разглеждаме възможните влияния в настоящата статия.

 

Когнитивно развитие

 

 

Противно на общото популярно мнение, компютърни игри за деца могат да имат и позитивен ефект върху когнитивното развитие. Някои проучвания показват добро влияние върху вниманието, паметта и вземането на решения. В допълнение игрите могат да подобрят способността да разрешаваме проблеми и да имаме въображение. 

Някои видове компютърни игри за деца включват стратегия, влизане в роля, както и отборни занимания. Това подобрява не само тактическото мислене, но и находчивостта и изобретателността.

Проучване от 2017 г. проведено от Университета в Глазгоу показва забележителни резултати. За целта на проучването 16 студента трябвало да играят компютърни игри в продължение на 14 часа. Преди да започнат те трябвало да попълнят въпросник за техните умения в реалния живот. След 14 часа игри резултатите били впечатляващи: 

• Находчивостта се увеличила при 81% от играчите
• Адаптивността – при 75% от всички
• Комуникационни умения – ръст при 69% от играчите

 

Но не всички игри са еднакви и не всички са предназначени за всички възрасти. Понякога, заради липса на контрол от страна на родителите, децата намират достъп до игри, неподходящи за тяхната възраст. Те могат да включват фантастични хорър елементи с моменти на изненада и уплах – страшни същества, убийства, агресия. 

Прекомерното излагане на компютърни игри за деца може да доведе до пристрастяване, социална изолация и влошено академично представяне. Графиките и звуците в игрите са впечатляващи и индустрията залага на тях за своя успех. Начинът, по който са подредени игрите – изпълнение на задача с цел преминаване на следващото ниво – може да доведе до вманиачаване и отклоняване на вниманието на детето от училище, домашни, спорт и др.

Вманиачаването може да доведе до вредни хранителни навици, лош режим на съня, социална изолация и липса на физическа активност.

 

Развитие на социалните умения

 

 

Според някои специалисти ролевите компютърни игри за деца представляват възможност за създаване на връзки по света и увеличават самочувствието да говорим с други хора. Макар и онлайн чрез сървъри и платформи комуникацията се осъществява, водейки дори до приятелства.

Проучване от 2009 г. открива, че игрите правят хората по-социални и дори емпатични. Това е така, защото много от игрите включват отборен елемент за изпълнението на задачите/мисиите и успеха на задачата зависи от равен принос, помощ към останалите и обща тактика. Компютърни игри за деца могат да бъдат повод за създаване на нови приятелства, защото са разнообразни и представляват обща тема за разговор измежду младежите.

Вманиачаването по компютърни игри за деца води до прекомерно излагане на бързи усещания, което може да доведе до социална изолация. Контактите с роднини, близки и приятели от реалния свят биват изместени от онлайн общуване. Игрите крият риск от социална изолация, вманиачаването може да доведе до загуба на желание за реално общуване. 

Друг често подценяван риск е излагането на кибертормоз, закани, обиди. Тези компютърни игри за деца са предпоставка за съперничество и състезание, което при екстремни ситуации може да разпали спор. Кибератаките трудно се регулират в пространството и всеки може да стане жертва. Във видеоигрите често заплахите са анонимни или от неясен псевдоним, което ги прави непроследими.

 

Емоционално влияние

 

 

Някои компютърни игри за деца, особено тези от ново поколение, предлагат приключение като никое друго. Когато децата играят игра, тя обикновено приковава цялото им внимание и губят представя за времето. Това е съпроводено с много емоции – еуфория, ярост, раздразнение. Тези емоции могат да бъдат продиктувани от дизайна, нивата или задачите. Игрите създават чувство за постижение и майсторство чрез изпълнение на трудни задачи, успешно преминаване на трасета и построяване на правилната тактика.

От години се правят опити да се даде отговор на един въпрос, касаещ родители и учители: водят ли видеоигрите до насилие?

Важно е да се упомене, че не всички компютърни игри имат елемент на насилие или хорър. Някои игри са образователни, приключенски, дори логически. Съществуват и екшън игри, за които всъщност се смята, че имат общо с насилието. В тях се изобразяват сцени на насилие, убийства, кървави схватки.

Родители и учители, а и голяма част от обществото смята, че съществува връзка между използването и боравенето с оръжие в играта и масови стрелби в училищата. Специалистите обаче твърдят, че изборът да извършиш такова престъпление е много по-дълбок и силно комплексен и не би могъл да се обясни само с игри.

Според данните, под 20% от извършителите на масови стрелби в училищата са били потребители на компютърни игри, като делът на онези, които са играли насилствени игри, е дори още по-нисък.

Въпреки негативната настройка на обществото срещу компютърни игри за деца, не те трябва да се обвиняват за насилието – то е комплексен обществен проблем, който има много корени. Да отдаваме причината за него само на игрите снема вниманието ни от другите значими причини – семейна обстановка, рисково домакинство, липса на самочувствие, потиснатост, предразсъдъци и много други.

 

Как родителите могат да ограничат видеоигрите на децата?

В дигиталната ера компютърни игри за деца са неизбежна част от детството, но родителите могат да помогнат за балансирането на времето, прекарано пред екрана.

Това може да стане чрез следните подходи:

• Определете ясни граници – установете конкретно време за игра и го следвайте последователно.
• Насърчавайте алтернативни дейности – спорт, четене, игри на открито и хобита могат да бъдат интересни заместители.
• Използвайте родителски контрол – настройте ограничения на устройствата и следете времето, прекарано в игри.
• Давайте личен пример – ако детето вижда, че родителите прекарват по-малко време пред екрана, ще бъде по-склонно да ограничи и своите игри.
• Насърчавайте социални контакти – организирайте срещи с приятели и семейни активности, които да заменят времето пред екрана.
• Обсъждайте вредите от прекомерното играене – говорете за ефектите върху здравето, съня и ученето, без да забранявате агресивно.
• Прилагайте системи за награди – ограничете времето за игри, като го обвържете с изпълнението на задължения или добри навици.
• Следете за признаци на пристрастяване – ако детето става раздразнително или пренебрегва други дейности, потърсете баланс в навиците му.

 

Чрез ясни правила, алтернативни дейности и разумен контрол родителите могат да насърчат здравословни навици и да предотвратят негативните ефекти от компютърни игри за деца.

 

Заключение

 

 

Все по-популярните компютърни игри за деца са сложен феномен, който може да има както положителни, така и отрицателни ефекти върху детския мозък. Те могат да подпомогнат когнитивното развитие, да подобрят стратегическото мислене и социалните умения, но също така крият рискове като пристрастяване, социална изолация и потенциално вредно емоционално влияние.

Важно е родителите да регулират времето за игра и да подбират подходящо съдържание, за да гарантират балансиран и здравословен подход към дигиталното забавление. Компютърните игри не са нито изцяло вредни, нито напълно безобидни – тяхното въздействие зависи от контекста, в който се използват.

 

Често задавани въпроси