Кинотерапия в подкрепа на психичното здраве

Знаете ли, че гледането на филми може да бъде изключително полезно за нас? И не говорим само като форма на забавление, а като част от терапия в подкрепа на психичното здраве. Киното, като форма на изкуство, генерира емпатия, като приканва зрителите да се идентифицират с филмови герои и теми, и по този начин помага за решаване на дълбоки проблеми.

От гледна точка на невронауката, ефективността на кинотерапията зависи от това колко интензивно пациентът резонира със сюжета на филма и колко умело филмът е изигран, режисиран и монтиран. Можем да включим дори ролята на музиката. Но как точно лекуват филмите? В тази статия ще разгледаме основите на кинотерапията.

Какво представлява кинотерапията?

В най-простата си форма кинотерапията използва филм, за да предизвика емоция, движение и промяна с терапевтична цел. Пациентът и терапевтът обсъждат ситуации, герои и сюжети. Това е един по-различен метод за съсредоточаване върху основните проблеми, които пациентът има.

Виждането на собствените проблеми отстрани може да помогне на някои хора да направят съпоставка и да разберат опциите за решаване на своите проблеми. Използването на истории като средство за учене е практика от векове, а кинотерапията е просто още един начин да се продължи тази практика в съвремието.

Обикновено терапевтите „предписват“ определени филми като домашна работа или се гледат само отделни части от него по време на сесия, като клинична интервенция. Върху тази основа се работи за балансиране психичното здраве на пациента.

Кога и как възниква кинотерапията?

Използването на киното като терапевтична техника е свързано с библиотерапията, която е използването на книги за създаване на „терапевтично взаимодействие“ с пациент. Обичайна практика е терапевтът да препоръча книга на пациента, за да му помогне да разбере по-добре дадена тема или да се свърже с определена емоция, точно както при кинотерапията.

Всъщност, както споменахме, кинотерапията е свързана с древното изкуство за използване на историята като учебно средство. От векове хората са използвали историята, за да учат и вдъхновяват. Митологията е изпълнена с истории за герои, злодеи, изпитания и премеждия, които ни показват как да продължим да се борим и да не се отказваме.

Тази традиция е пренесена по-късно в приказките, които се разказват на децата, за да ги учат на морал и разликите между добро и зло. От писменото слово и разказвача се ражда театърът, и макар да е бил забавен по начало забавен, той е бил и с характер на нравствено учение.

Накрая преминаваме към най-новата форма на разказване на истории –  кино и всичко, което включва то.

Всъщност голяма част от филмите се основават на митологията като цяло и теориите на Джоузеф Кембъл за митологията и формата на историята. Идеите, изразени в книгата на Кембъл („Героят с хиляда лица“), оказват голямо влияние върху киното. Режисьори като Джордж Лукас и Джордж Милър дори го признават открито.

Причината за всичко това е, че работата на Кембъл е свързана най-вече с ролята на героя в мита и неговото израстване. Един от основните принципи на кинотерапията е именно израстването на индивида и подпомагането му да придобие сила в живота си, или просто казано – да стане герой на собствената си история.

Как работи кинотерапията?

Както при всички форми на терапия, целта на кинотерапията е да помогне на пациента да научи повече за себе си.

Ако някой има проблем с изграждането на връзки с другите, терапевтът може да открие филми, в които героите се борят със същото.

По този начин човек може да стане свидетел на собствените си борби чрез героите и историята на филма. Филмовите герои могат да действат като заместители на нашите собствени емоции и житейски ситуации. Провеждането на дискусии в контекста на филми може да помогне за отваряне на диалог между пациент и терапевт и да постави началото на лечението.

Кинотерапията е уникална възможност за лечение за тези, които обичат да гледат и обсъждат филми. Те могат да дадат отправна точка за обсъждане на собствената ситуация. Това може да се използва, за по-добро разбиране защо човек прави определени избори и защо може да има и по-добри варианти за него.

Има множество проучвания, документиращи ефективността на кинотерапията при различни хора с разнообразни проблеми. Например в малко проучване от 2010 г. изследователите са използвали кинотерапията в рамките на шест индивидуални терапевтични сесии, за да помогнат на три деца в предюношеска възраст, чиито родители се развеждат.

В допълнение към задаването на въпроси за това как реагират на филма, терапевтите използват и експресивни техники като изкуство и разказване на истории. Всички деца показват подобрение в способността си да разпознават, идентифицират и контролират емоциите си.

Евокативната кинотерапия позволява на деца с хронични здравословни проблеми да направят съпоставка между реалните конфликти, които изпитват, и измислените конфликти на героите.

Доказано е, че ако кинотерапията се практикува ефективно, това ще помогне на децата да приемат своята ситуация и същевременно ще съкрати времето им за възстановяване.

Друг начин на действие на кинотерапията е чрез създаване на емпатия. Много хора имат голяма нужда от съпричастност, за да се развиват. Те често имат необходимост да виждат себе си като част от нещо по-голямо и да разбират борбата на другите, за да се справят със своята.

Филмите ни предлагат възможността да създадем тази съпричастност, тъй като първоначално са безопасен начин за предизвикване на определени чувства без реална връзка с хора. Те също така запознават пациентите с идеи, които могат да изглеждат твърде плашещи, ако бъдат предложени директно от терапевта.

Влиянието на филмите върху мозъка

Ако погледнем на кинотерапията и чисто научно, филмите могат да ангажират хората на много дълбоко ниво. Този метод надгражда традиционните терапии за говорене, защото е мултисензорен и може бързо да задейства перцептивни, когнитивни и емоционални процеси.

Гледането на филми активира области от мозъка, свързани с емоционална обработка, размисъл, решаване на проблеми и емпатия. Темите могат да резонират дълбоко с хората, позволявайки им да анализират по-добре себе си и своите ситуации, и дори да променят състоянията на настроението си.

В статията „Неврокинематика: Невронауката на филма“, публикувана през 2008 г., изследователите съобщават, че нивото на контрол върху мозъчната дейност при гледането на даден филм се различава в зависимост от съдържанието, монтажа и стила на режисура. Това се установява чрез измерване на мозъчната активност с функционален магнитен резонанс.

Докато при някои филми може да се упражнява значителен контрол върху мозъчната дейност и движенията на очите, при други не. Високият резултат в определени области на мозъка означава, че филмът е много ефективен за контролиране на емоциите и мислите на зрителя.

В заключение ще препоръчаме кинотерапията като много ефективен метод в подкрепа на психичното здраве. Притчата, историята и митът, които намират място във филмите, са мощни инструменти за подпомагане на индивидите да растат и да се променят.

Популярни филми като „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“ и „Хари Потър“ са примери, които добре илюстрират тези послания. Замислете се следващия път, когато ги гледате!

Бъдете здрави и при проблеми с психичното здраве, не се притеснявайте да потърсите помощ от терапевт!