„Едно хубаво нещо, свързано с музиката –

когато те удари, не чувстваш болка.“

Боб Марли

 

На всеки се е случвало да чуе музикална композиция с думи, които не разбира, и въпреки това да знае, че се пее за любов, страст, раздяла, мъка… Така е, защото музиката изразява това, което думите не могат. И точно тази сила на хармоничните съчетания от звуци още в прастари времена е била използвана от жреци и лечители като музикотерапия.

В Древна Гърция Аристотел препоръчвал музиката като възможност за емоционално пречистване, а Платон бил убеден, че с песните се постига едновременно обновление на душата и тялото. По нашите земи легендарният Орфей укротявал зверове с гласа си и тоновете на своята лира.

И днес в Индия използват вековни мантри като лечебно средство, а в Тайланд традиционната медицина препоръчва песни срещу конкретни заболявания.

Тези и много други примери сочат, че хората винаги са усещали целебната сила на хармоничното съчетание от звуци. Но едва в средата на миналото столетие музикотерапията започва да се формира като помощен дял от психиатрията, неврологията, вътрешните болести и други медицински области.

През 50-те години на 20-и век с песни и инструментални изпълнения се лекуват ветерани от войните в САЩ. Днес терапията с подходящо подбрани мелодии е научно утвърдена практика, която се различава от музикалното образование и забавление, тъй като се фокусира върху здравето, работата, емоционалното и физическото състояние на хората.

 

Ендорфини, допамин и окситоцин

 

Музикотерапия. Домашни компреси за очно здраве. Как да бъдем тонизирани.

 

Как точно действа музиката? Проучвания показват, че тя активира продукцията на вещества, образувани в определени места на организма и по този начин влияе върху нашите чувства, мисли и действия.

Слушането на любими мелодии усилва производството на ендорфини – съединения с обезболяващо и ободряващо действие, които ни зареждат с оптимизъм. Неслучайно ендорфините се наричат хормони на щастието.

Усещането за вдъхновяваща радост нараства и след усилена секреция в организма на друго вещество – допамин. Отделянето на този хормон също се активира при слушане на музика, а допаминът от своя страна стимулира директно мозъчния център на удоволствието.

Според психолози и психиатри приятните усещания са по-силни при групови музикални занимания (слушане, разучаване или изпълнение на различни произведения). Причината е, че споделените позитивни емоции водят до освобождаване на окситоцин – вещество, известно като хормон на любовта.

 

Как да прилагаме музикотерапия?

Едва ли има по-достъпно и по-широко приложимо целебно средство от слушането на музика. Тя може да се съчетае с медитация, техники за отпускане, с двигателни и други упражнения.

С мощен целебен ефект са импровизацията и интерпретацията на музикални произведения чрез пеене, свирене на инструмент, композиране. За лечебното въздействие на такива изпълнения не се изисква особен талант или сериозна подготовка от страна на пациента. Достатъчни са креативност, порив за творчество и естествено – желание за терапия с музика.

Начините за нейната употреба могат да се комбинират, да се ползват индивидуално или колективно, като непрекъснато се разширяват.

Показателен в това отношение е фактът, че когато коронавирусът SARS-CoV-2 превзе света, поставените под карантина хора излязоха на тераси и балкони и запяха песни. Професионални музиканти организираха концерти под открито небе.

Тези изяви продължават и днес, защото изразните средства на музиката са възможност да се изгражда устойчивост пред злините, включително загубите, които понасяме от COVID-19.

 

Как влияят конкретни музикални творби

 

Музикотерапия. Витамини за лятото. Група приятели слушат музика, момче свири на китара и се готви храна на барбекю.

 

Многобройни наблюдения на психиатри и невролози са доказали, че клавирните концерти на Волфганг Амадеус Моцарт действат като балсам на централната нервна система. Допуска се, че в композициите си той е използвал редицата на прочутия математик Леонардо Фибоначи – формула, срещана навсякъде в природата.

Творбите на гения от Залцбург нормализират редица функции в човешкия организъм, защото съдържат целия честотен спектър, необходим за психотерапия.

Например, за добра мозъчна дейност се препоръчва музикотерапия с фрагменти от операта „Вълшебната флейта“.

В публикация, поместена в научното списание „Neuroscience letters“ е описан любопитен експеримент. Пред студенти била изпълнена Моцартовата „Соната за две пиана“, като в същото време друга студентска група слушала инструкции за релаксация. След това всички млади хора били подложени на тест за интелигентност. Оказало се, че слушателите на Моцарт се представили значително по-добре от останалите.

Като общоукрепващи и тонизиращи днес се приемат и някои творби на Пьотър Илич Чайковски  („Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“), както и „Годишните времена“ на Антонио Вивалди.

За постигане на релаксация се препоръчват бавните части на Бранденбургските концерти на Йохан Себастиан Бах, „Аве Мария“ на Франц Шуберт, „Каста Дива“ на Винченцо Белини и др.

Учени от Оксфорд са установили, че музиката нормализира пулса и кръвното налягане. Това е се случва при слушането на произведения с повтарящ се 10-секунден ритъм, каквито са повечето творби Джузепе Верди.

Според Американското общество по хипертонията, всекидневната половинчасова терапия с класическа, църковна или келтска музика намалява значително кръвното налягане. Доказано е, че слушането на такива музикални произведения може да ограничи болката до 21% при остеоартрит и ревматоиден артрит.

В Китай отдавна се продават дискове с музика за сърце, стави, черен дроб, храносмилателна система.

Нутрициолози твърдят, че придържането към какъвто и да е диетичен режим се улеснява значително, когато човек се храни в приятна обстановка, слушайки нежни, класически произведения. Въпреки, че благоприятните ефекти на огромен брой музикални композиции са безспорни и практически потвърдени, когато конкретна творба се ползва за лечение, трябва ясно да се открояват предимствата и недостатъците й.

 

Има ли рискове?

 

Музикотерапия. Красива руса жена, почиваща на диван. Красива коса, кожа и нокти, в следствие на добри количества на биотин в тялото. Ползи от маслото от чаено дърво. Пременопауза и перименопауза.

 

Ако избраната мелодия не е подходяща за нуждите, здравословното състояние или възрастта на пациента, прилагането на музикотерапия може да доведе до нежелани ефекти.

Например, на фона на фанфарите и бойния зов от “Пръстенът на нибелунгите” на Рихард Вагнер със сигурност се поема по-голямо количество храна и се засилват симптомите на тревожност.

Кардиолози уверяват, че когато улавяните от човешкия слух звуци са тревожни и гръмки, кръвоносните съдове се свиват и се намалява нивото на кръвния поток.

Според специалисти по психиатрия музикотерапия трябва да се прилага с повишено внимание при страдащи от акустично индуцирана епилепсия или с посттравматично стресово разстройство. Някои тонове могат да претоварят сензорно и тези, които са засегнати от аутизъм, деменция или психоза.

Понякога неподходящата мелодия е способна да подтикне човека към агресивни поведенчески реакции.

От значение е също съдържанието на песните при музикотерапия, защото припевът или части от тях остават в паметта и могат многократно да се връщат в нея, независимо дали е приятно или страховито посланието, което носят.

При потиснатост и депресия натрапчивият рефрен се превръща в болестотворен фактор, ако съобщението се интегрира в начина на човешкото мислене. Важно е също с какъв спомен се свързва дадена песен. Когато тя се асоциира с неприятности, естествено не би могла да повлияе отпускащо и успокоително.

Така че изборът на лечебна мелодия следва да е осъзнат и индивидуален.

 

Казват, че успехът на всяка терапия се определя от вида и дозата на лекарството. Това напълно се отнася за прилагането на музикотерапия. Чрез нея, както е казал Дмитрий Шостакович, „можем да видим живота в прекрасни цветове и тонове“, но трябва да я познаваме и да й се доверим.