Какво е кератоконус и какво трябва да знаем?

Кератоконус е очно заболяване, което се развива при 50 до 200 на всеки 100 000 души. В тази статия ще научим повече за характерната за него симптоматика, както и диагностиката и лечението на този проблем.

 

 

 

Заболяването обикновено се появява в млада възраст, около 20-тата години. Състоянието с времето прогресира, докато не навлезе в стационарен период след 40-годишна възраст.

Кератоконус засяга една от най-значимите части на окото – роговицата, чистата централна част от предната повърхност на окото. Тя предпазва окото и ни позволява да виждаме ясно чрез пречупване или фокусиране на лъчите. Когато нейната форма се промени, това затруднява множество ежедневни дейности като шофиране, писане и четене.

Промените в роговицата вследствие на кератоконуса обикновено са асиметрични – и двете очи са засегнати, но в различна степен.

 

Причини за поява

 

 

Точните причини за кератоконус не са известни, но комбинация от различни фактори може да увеличи риска от развиване на заболяването.

Някои генетични заболявания като синдром на Даун, синдром на Елерс-Данлос и синдром на Марфан правят индивида по-уязвим на кератоконус поради нарушена структура на съединителната тъкан. Това предполага, че генетични мутации или аномалии в синтеза на колаген могат да предразположат хората към това състояние.

Фамилната анамнеза, разбира се, може да увеличи риска, но факторите на околната среда също са от значение.

Хроничното триене на очите, често поради алергии или други състояния, които причиняват сърбеж, е добре документиран рисков фактор за развиване на кератоконус.

Прекомерното излагане на UV лъчи също може да допринесе за увреждане на роговицата. Лошо поставените контактни лещи или прекомерната им употреба също крият риск от хронично дразнене на очите и потенциално увреждане.

Смята се, че биохимичните дисбаланси в роговицата допринасят за намалени нива на защитни антиоксиданти в нея и я правят по-уязвима към оксидативен стрес и увреждания като кератоконус.

Състоянието често започва да се проявява в края на тийнейджърските години или началото на двадесетте, което съвпада със значителни хормонални промени. Това предполага, че хормоналните колебания могат да са от значение за появата на очния проблем.

Честите възпалителни състояния, както и предишни очни операции при структурно компроментирана роговица, са друг рисков фактор. 

 

В какво се изразява симптоматиката?

 

 

Признаците на кератоконус включват:

• Замъглено зрение
• Повишена чувствителност към светлина (фотофобия)
• Виждане на отблясъци, което затруднява шофирането и виждането при ярка светлина
• Чести промени на диоптъра
• Астигматизъм
• Напрежение в очите и главоболие
• Трудности с нощно виждане

 

В по-напреднал стадии очното заболяване може да предизвика значително зрително увреждане, двойно виждане на едното око (монокулярна диплопия), белези на роговицата и в много редки случаи хидропс – внезапно подуване на роговицата поради счупване на ендотелиума, което причинява силна болка и бързо нарастване на загубата на зрение.

 

Как се поставя диагноза?

 

 

Процесът на диагностициране на кератоконус започва с цялостен очен преглед от оптометрист или офталмолог. Той включва тест за зрителна острота, за да се измери колко добре пациентът може да вижда на различни разстояния, и тест за рефракция, за да се определи предписанието, необходимо за коригиране на зрението.

Могат да се използват още диагностични методи като:

• Топография и томография. Пациентът гледа в специални апарати, с които се прави „карта на роговицата“, която може да помогне за откриване на нередности, характерни за кератоконус, като конусообразни издатини.
• Пахиметрия се използва за измерване дебелината на роговицата в различни точки, идентифицирайки изтънени области, показателни за очното заболяване. За целта се използва сензор, който се поставя на роговицата или измерването се извършва безконтактно чрез апарат.
• Изследване с прорезна лампа. Пациентът поставя брадичката си на специален апарат, а изследващият използва прорезна лампа, която проектира светлинна лента върху окото. По този начин лекарят изследва подробно роговицата, като използва ярка светлина и увеличение, за да инспектира повърхността на роговицата и други структури на окото. Това изследване помага да се идентифицират структурни промени и аномалии в роговицата.
• Кератометрия е процедура за измерване кривината на роговицата. По време на тази процедура кератометър проектира модел на светлина върху роговицата и измерва отражението, за да определи нейната кривина.
• Ретиноскопия. Използва се диагностичен инструмент, който позволява насочване на светлина в окото, за да се наблюдава отражението от ретината. Така може да се идентифицира неправилен астигматизъм, който се характеризира с неравномерна и непредсказуема форма на роговицата или лещата на окото и често предполага кератоконус.

 

Ранното откриване е от решаващо значение за ефективното лечение и за забавяне на прогресията на кератоконус, като помага за запазване на зрението и поддържане на качеството на живот. Затова, ако изпитваме каквито и да е зрителни проблеми, е важно да потърсим възможно най-скоро оценка от очен специалист.

 

Методи на лечение

 

 

Изборът на лечение при кератоконус зависи от тежестта на състоянието и степента на увреждане на зрението. Целта е след процедурата пациентите да изпитат значително подобрение на зрението и стабилност на роговицата.

Очила или контактни лещи

В ранните стадии на проблема очилата или меките контактни лещи могат да коригират лекия астигматизъм и да подобрят зрението. Въпреки това, с напредването на състоянието, роговицата става по-неправилна, съответно тези опции може да станат по-малко ефективни.

При по-напреднал кератоконус често се предписват

Те запазват формата си, когато се поставят върху окото, като осигуряват по-равномерна пречупваща повърхност, която подобрява зрението чрез компенсиране на неправилната роговица.

Хибридните лещи също са подходящи, защото комбинират яснотата на твърдите лещите с комфорта на меките.

Друга опция при напреднал кератоконус са склералните лещи, които лежат върху склерата (бялата част на окото), а не върху роговицата, т.е. се издигат над неправилната роговица, за да създадат гладка оптична повърхност.

Омрежване на роговицата (крослинкинг)

Това е минимално инвазивна процедура, която укрепва тъканта на роговицата и действа за спиране на прогресията на кератоконус. Тя работи чрез кръстосано свързване на колагеновите фибрили с рибофлавин и ултравиолетова светлина.

Този процес укрепва колагеновите влакна в роговицата, което я прави по-твърда и стабилна.

Имплантируеми пръстеновидни сегменти

При тази процедура, която се извършва под местна анестезия, лекарят създава канали в роговицата и вкарва малките устройства – пръстените, в тези канали. Това помага за изравняване на роговицата и частично коригиране на формата, причинена от кератоконус.

Трансплантация на роговица

Има два основни типа трансплантации за лечение на кератоконус. Едната е проникваща кератопластика, при която цялата централна роговица се заменя с донорна роговица. Другата опция е дълбока предна ламелна кератопластика, при която само предната част и средните слоеве на роговицата се сменят, оставяйки вътрешния слой непокътнат.

Всеки вариант на лечение има своите предимства и се избира въз основа на специфичните нужди и прогресията на кератоконус на пациента.

По преценка на здравен специалист кератоконус може да се комбинира и с лазерна корекция на диоптрите.

 

Заключение

Кератоконусът е дегенеративно заболяване на роговицата. В ранните стадии може да се коригира с очила или контактни лещи, но при прогресия се използват крослинкинг, имплантируеми пръстеновидни сегменти и трансплантация на роговица.

 

Често задавани въпроси