Изтръпване на крайниците – 10 възможни причини

Изтръпването на крайниците може да бъде краткотрайно усещане за мравучкане, бодежи или намалена чувствителност в ръцете, краката, пръстите или стъпалата. Най-често го свързваме с притискане на нерв или временно нарушено кръвоснабдяване, например когато седим дълго в една поза или спим върху ръката си.

Съдържание

Каква представлява изтръпването?

Изтръпването е променено усещане в част от тялото, най-често в ръцете, краката, пръстите или стъпалата. Обикновено го усещаме като мравучкане, бодежи, парене, студенина, „иглички“ или намалена чувствителност. То се появява, когато нервите не предават нормално сигналите към мозъка или когато кръвоснабдяването към тях е временно нарушено.
Най-често изтръпването е краткотрайно и се дължи на притискане, например при спане върху ръката или седене с кръстосани крака. Ако се повтаря, засилва или е съчетано с болка и слабост, трябва да потърсим лекар.

 

Когато обаче изтръпването се повтаря, засилва се или е съчетано с болка, парене, слабост или загуба на чувствителност, трябва да търсим причината по-внимателно. Сред възможните обяснения са периферна невропатия, диабетна невропатия, дефицит на витамин B12, инфекции, автоимунни заболявания, лекарства или токсини.

 

Какво представлява изтръпването на крайниците?

Изтръпването на крайниците е променено усещане в ръцете, краката, пръстите или стъпалата. Най-често го описваме като мравучкане, бодежи, парене, студенина, намалена чувствителност или усещане за „памучни“ пръсти и стъпала.

Когато говорим за изтръпване, обикновено не имаме предвид само едно усещане. При различните хора то може да се прояви като:

• мравучкане;
• бодежи;
• парене;
• студенина;
• намалена чувствителност;
• усещане за „памучни“ пръсти или стъпала.

Тези усещания често се появяват, когато нервите не предават нормално сигналите за допир, болка, температура или позиция на крайника.

Защо се появява?

Изтръпването най-често се появява по два основни механизма. Първият е нарушено предаване на нервни импулси – например при притискане, раздразнение или увреждане на нерв. Вторият е нарушено кръвоснабдяване към нервите, което временно пречи на нормалната им работа.

Типичен пример е, когато седим върху крака си или спим върху ръката си. Тогава натискът може временно да намали кръвоснабдяването към нервите и да предизвика мравучкане или изтръпване, което обикновено преминава след раздвижване. NHS описва това усещане като „pins and needles“ (усещане за иглички) и посочва, че то възниква, когато кръвоснабдяването към нервите е прекъснато, най-често заради натиск върху част от тялото.

 

Кога изтръпването е временно и обикновено безобидно?

 

Източник depositphotos.com

Изтръпването обикновено е временно, когато се появява след натиск върху ръка, крак, пръсти или стъпала и преминава скоро след смяна на позата. В такива случаи най-често говорим за краткотрайно притискане на нерви или кръвоносни съдове, а не за трайно увреждане. Мравучкането често се появява, когато кръвоснабдяването към нервите е прекъснато заради натиск върху част от тялото, и обикновено отшумява след премахване на натиска.

Най-познатият пример е, когато спим върху ръката си и се събудим с изтръпнали пръсти. Подобно усещане може да се появи и когато седим с кръстосани крака, стоим дълго в неудобна поза, работим продължително пред компютър или носим тежка чанта, която притиска рамото и ръката.

В тези ситуации изтръпването най-често има ясна причина: натискът временно пречи на нормалната работа на нерва или на кръвоснабдяването около него. Когато сменим позицията и крайникът се „освободи“, усещането постепенно намалява.

Какво обикновено помага?

Обикновено помага да променим позата, да раздвижим ръката или крака и да направим леко разтягане. Ако изтръпването е свързано с работа пред компютър или друго повтарящо се движение, полезна е кратка почивка, при която отпускаме китките, раменете, врата или краката.

Не трябва да търкаме агресивно крайника или да го натоварваме веднага, ако чувствителността още не се е върнала напълно. По-добре е да изчакаме усещането да премине постепенно и да наблюдаваме дали се появява отново без ясна причина.

Кога изтръпването на крайниците може да е тревожен симптом?

Изтръпването може да е тревожен симптом, когато се появява внезапно, засяга едната страна на тялото или е съчетано със слабост, промяна в говора, объркване, силно главоболие, болка в гърдите, задух или загуба на контрол върху уриниране и изхождане. В тези случаи не бива да го приемаме като обикновено „мравучкане“, защото може да е свързано с неврологичен, съдов или друг спешен проблем. CDC посочва внезапното изтръпване или слабост в лицето, ръката или крака, особено от едната страна на тялото, като възможен признак на инсулт.

Трябва да потърсим спешна медицинска помощ, ако изтръпването започне внезапно и е придружено от някой от следните симптоми:

• внезапно изтръпване от едната страна на тялото;
• слабост в ръка или крак;
• затруднен говор;
• изкривяване на лицето;
• замайване, объркване или загуба на равновесие;
• силно и внезапно главоболие;
• болка в гърдите или задух;
• загуба на контрол върху уриниране или изхождане.

Особено внимателни трябва да бъдем при комбинация от изтръпване, слабост и говорни нарушения. Mayo Clinic също препоръчва спешна медицинска помощ, когато изтръпването е съчетано със слабост или парализа, объркване, затруднен говор, замайване или внезапно силно главоболие.

Кога е нужен преглед, дори да не е спешно?

Преглед е нужен, когато изтръпването се повтаря, засилва се с времето или започва да обхваща по-голяма зона. Не е добре да го отлагаме и ако е съпроводено с болка, парене, слабост, загуба на чувствителност или усещане, че крайникът не реагира нормално.

Трябва да потърсим лекар и когато изтръпването се появява при диабет, автоимунно заболяване или след започване на нов медикамент. При такива обстоятелства причината може да е свързана с периферните нерви, обмяната на веществата, възпаление или лекарствен страничен ефект, затова е важно да не разчитаме само на домашни мерки.

10 най-чести причини за изтръпване на крайниците

 

Изтчоник depositphotos.com

Изтръпването на крайниците най-често се появява, когато нервите са временно притиснати, раздразнени или увредени. По-рядко причината е нарушено кръвоснабдяване, възпалително заболяване, дефицит на витамини, инфекция, страничен ефект от лекарства или спешно неврологично състояние. За да се ориентираме правилно, трябва да гледаме не само къде изтръпва, а и как започва, колко продължава, дали се повтаря и има ли други симптоми.

1. Временно притискане на нерв или кръвоносен съд

Най-безобидната причина е временно притискане на нерв или кръвоносен съд. Това се случва, когато спим върху ръката си, седим дълго с кръстосани крака или стоим в неудобна поза. Обикновено усещаме мравучкане, бодежи или краткотрайна загуба на чувствителност, които преминават след раздвижване.

2. Периферна невропатия

Периферната невропатия е увреждане на периферните нерви — нервите извън мозъка и гръбначния мозък. Тя може да причини изтръпване, мравучкане, парене, болка, слабост или намалена чувствителност, най-често в ръцете и краката.

Причините за периферна невропатия могат да бъдат различни: диабет, инфекции, травми, автоимунни заболявания, наследствени състояния, токсини, някои лекарства и дефицит на витамини. Mayo Clinic посочва, че периферната невропатия често причинява слабост, изтръпване и болка, обикновено в ръцете и стъпалата.

3. Диабетна невропатия

Диабетът е една от най-честите медицински причини за изтръпване на краката и стъпалата. Когато кръвната захар е висока дълго време, тя може да увреди нервите и малките кръвоносни съдове, които ги хранят. Затова при диабет изтръпването често се усеща като парене, бодежи, болка или намалена чувствителност, особено в ходилата.

Mayo Clinic посочва, че диабетната невропатия най-често засяга нервите в краката и стъпалата, като може да причини болка и изтръпване в краката, ходилата и ръцете.

4. Притиснат нерв от гръбначния стълб

Когато нерв е притиснат в областта на врата или кръста, изтръпването може да се разпространи към ръката или крака. Това се наблюдава при дискова херния, шипове, ишиас или други промени в гръбначния стълб. Често изтръпването върви заедно с болка, скованост, слабост или усещане, което „слиза“ по хода на крайника.

При проблем във врата можем да усещаме изтръпване към рамото, ръката или пръстите. При проблем в кръста симптомът често се усеща към седалището, бедрото, подбедрицата или стъпалото.

5. Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал е честа причина за изтръпване на ръката и пръстите. Получава се, когато срединният нерв в китката бъде притиснат. Обикновено усещаме изтръпване, мравучкане или слабост в палеца, показалеца, средния пръст и част от безименния пръст.

Симптомите често се засилват нощем, при работа с клавиатура, мишка, инструменти или повтарящи се движения на китката. Тази причина е важна, защото при ранно разпознаване натоварването може да се коригира, а лечението да е по-ефективно.

6. Недостиг или излишък на витамини от група B

Някои витамини са важни за нормалната работа на нервната система. Недостигът на витамин B12 може да доведе до изтръпване, мравучкане, слабост и проблеми с чувствителността. Витамин B1 също има значение за нервите, а при витамин B6 трябва да сме особено внимателни, защото проблем може да има както при недостиг, така и при прекомерен прием.

Затова не е добра идея да приемаме високи дози витамини „на сляпо“. При повтарящо се изтръпване е по-разумно да се направи преглед и при нужда — изследвания.

7. Автоимунни заболявания и възпаление

Автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус, склеродермия или васкулити могат да засегнат нервите или кръвоносните съдове. В тези случаи изтръпването може да се появява заедно с болки в ставите, отоци, промяна в цвета на пръстите, студени крайници, умора или други системни симптоми.

При феномен на Рейно например пръстите могат да побелеят, посинеят, изстинат и изтръпнат при студ или стрес. Това не винаги означава тежко заболяване, но ако се повтаря често или е болезнено, трябва да го обсъдим с лекар.

8. Инфекции

Някои инфекции могат да засегнат нервите и да причинят изтръпване, болка или парене. Такива примери са херпес зостер, лаймска болест, ХИВ, хепатит C и други инфекции, които при определени хора могат да доведат до възпаление или увреждане на периферните нерви.

Тази причина е по-вероятна, когато изтръпването се появи след инфекция, обрив, температура, болки по хода на нерв или след ухапване от кърлеж.

9. Лекарства, алкохол и токсини

Някои лекарства могат да увредят периферните нерви като страничен ефект. По-често това се обсъжда при определени химиотерапии, някои антимикробни лекарства и други специфични терапии. Алкохолът също може да увреди нервите, особено при продължителна и прекомерна употреба.

Токсини като тежки метали и индустриални химикали също могат да бъдат причина, макар и по-рядко. Mayo Clinic включва токсини, алкохол, някои лекарства, инфекции, автоимунни заболявания и витаминни дефицити сред възможните причини за периферна невропатия.

10. Съдови и спешни неврологични причини

Понякога изтръпването не идва от периферен нерв, а от проблем с кръвоснабдяването или мозъчната функция. Най-важният пример е инсултът. Ако изтръпването започне внезапно, особено от едната страна на тялото, и е съчетано със слабост, затруднен говор, объркване, проблем с равновесието или силно главоболие, трябва да се потърси спешна помощ.

CDC посочва внезапното изтръпване или слабост в лицето, ръката или крака, особено от едната страна на тялото, като един от основните предупредителни симптоми на инсулт.

Как да разпознаем възможната причина според мястото на изтръпване?

 

Изтчоник depositphotos.com

Мястото на изтръпване може да ни даде първа насока, но не поставя диагноза само по себе си. За по-точна ориентация гледаме и други фактори: дали симптомът е внезапен или постепенен, дали е едностранен или двустранен, дали има болка, слабост, промяна в цвета на кожата, диабет или връзка с поза и натоварване.

Изтръпване на ръцете

Възможни насоки:

• синдром на карпалния канал – по-често засяга палеца, показалеца, средния пръст и част от безименния пръст;
• проблем във врата – може да се усеща като изтръпване, което тръгва от шията, рамото или ръката;
• периферна невропатия – може да засегне ръцете, особено ако има и изтръпване на краката;
• притискане по време на сън – обикновено преминава след смяна на позата и раздвижване.

Когато изтръпването на ръцете се появява при конкретни дейности, например работа с мишка, клавиатура или повтарящи се движения, мислим за локално притискане на нерв. Mayo Clinic посочва, че изтръпване, свързано с конкретни задачи или засягащо само част от ръката, например пръст, е причина да се насрочи лекарски преглед.

Изтръпване на краката

Възможни насоки:

• диабетна невропатия – често започва от стъпалата и може да се усеща като парене, бодежи, болка или намалена чувствителност;
• ишиас – болка и изтръпване, които могат да тръгват от кръста и да слизат към седалището, крака и стъпалото;
• проблеми с кръста – например притискане на нервно коренче;
• нарушено кръвообращение – по-вероятно при студени крайници, болка при ходене, промяна в цвета или трудно зарастващи рани.

При изтръпване на краката е важно да не го обясняваме автоматично само с умора. Mayo Clinic посочва, че диабетната невропатия може да причини болка и изтръпване в краката, стъпалата и ръцете.

Изтръпване на пръстите

Възможни насоки:

• феномен на Рейно – пръстите изтръпват, изстиват и променят цвета си, често при студ или стрес;
• карпален канал – по-често засяга пръстите от страната на палеца;
• дефицит на витамин B12 – може да причини мравучкане, изтръпване и неврологични оплаквания;
• притиснат нерв – симптомът може да е само в един или няколко пръста.

Когато изтръпването е основно в пръстите, обръщаме внимание дали има промяна в цвета, връзка със студ, нощно усилване или работа с китките. NHS посочва, че мравучкане в пръстите на ръцете или краката, съчетано с промяна в цвета, може да насочва към Рейно.

Изтръпване само от едната страна

Възможни насоки:

• може да е неврологичен сигнал, особено ако засяга лице, ръка и/или крак от една и съща страна;
• при внезапна поява изисква спешна оценка;
• особено тревожно е, ако има слабост, изкривяване на лицето, затруднен говор, объркване, замайване, загуба на равновесие или внезапно силно главоболие.

Едностранното изтръпване не означава винаги инсулт, но внезапното му начало е симптом, който не трябва да наблюдаваме пасивно у дома. CDC посочва внезапното изтръпване или слабост в лицето, ръката или крака, особено от едната страна на тялото, като предупредителен признак на инсулт и препоръчва незабавно търсене на спешна помощ.

 

Какво да правим при изтръпване на крайниците?

Когато усетим изтръпване на ръка, крак, пръсти или стъпала, първо трябва да преценим дали има ясна причина – например неудобна поза, притискане, дълго седене или повтарящо се движение. Ако изтръпването е внезапно, силно, едностранно или е съчетано със слабост, затруднен говор, изкривяване на лицето, болка в гърдите или задух, не го третираме като обикновено мравучкане, а търсим спешна помощ.

Ако изтръпването е леко и е свързано с поза или притискане, можем да започнем с прости действия:

• сменете позата;
• раздвижете крайника внимателно;
• избягвайте продължително притискане на ръка, крак, китка или рамо;
• наблюдавайте колко време продължава симптомът;
• отбележете дали има болка, слабост или промяна в цвета на кожата.

Обикновено временното мравучкане намалява след премахване на натиска и раздвижване. Ако обаче усещането не преминава, връща се често или се засилва, вече не разчитаме само на домашни мерки. Тогава е по-разумно да потърсим медицинска оценка.

Каква информация е полезна за лекаря?

Когато говорим с лекар, най-полезно е да опишем изтръпването конкретно, а не само да кажем „изтръпват ми крайниците“. Добре е да подготвим следната информация:

• кога започва изтръпването;
• колко често се повтаря;
• къде точно се усеща – ръка, крак, пръсти, стъпала, едната или двете страни;
• има ли болка, слабост, парене или намалена чувствителност;
• имаме ли диабет, автоимунно заболяване или скорошна травма;
• приемаме ли нови лекарства или хранителни добавки;
• има ли фамилна обремененост с неврологични, автоимунни или съдови заболявания.

Тази информация помага да се прецени дали причината е по-вероятно свързана с притиснат нерв, диабетна невропатия, възпаление, проблем с кръвообращението, дефицит или лекарствен страничен ефект.

Към какъв специалист може да ви насочат?

Специалистът зависи от предполагаемата причина. Обикновено личният лекар прави първата преценка и при нужда ни насочва към:

• невролог – при съмнение за увреждане или притискане на нерв, периферна невропатия, изтръпване със слабост или сетивни нарушения;
• ендокринолог – при диабет, нарушена кръвна захар или съмнение за диабетна невропатия;
• ревматолог – при автоимунно заболяване, болки в ставите, възпалителни симптоми или феномен на Рейно;
• инфекционист – когато има съмнение за инфекция, която може да засяга нервната система;
• съдов специалист – при студени крайници, промяна в цвета, болка при ходене или съмнение за нарушено кръвообращение;
• ортопед или специалист по физикална медицина – при проблеми с гръбначния стълб, дискова херния, ишиас, травми или мускулно-скелетно натоварване.

Така не разглеждаме изтръпването като изолиран симптом, а като сигнал, който трябва да свържем с общото здравословно състояние, начина на живот, придружаващите заболявания и конкретния модел на оплакванията.

Как се установява причината за изтръпването?

Причината за изтръпването се установява чрез комбинация от разговор с лекар, физикален преглед и насочени изследвания. Не е достатъчно да знаем само, че „изтръпва ръка“ или „изтръпва крак“ – важно е кога започва, къде точно се усеща, дали се повтаря и има ли болка, слабост, парене или загуба на чувствителност.

Преглед и анамнеза

При преглед лекарят първо събира информация за симптомите. Обикновено ще ни попита кога е започнало изтръпването, колко често се появява, колко дълго продължава, дали засяга едната или двете страни и дали има връзка с поза, физическо натоварване, сън, работа пред компютър или травма.

В анамнезата влизат и въпроси за начина на живот, придружаващи заболявания и лекарства. Важно е да споменем диабет, автоимунни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, инфекции, употреба на алкохол, нови медикаменти и хранителни добавки. При съмнение за периферна невропатия лекарят може да провери чувствителност, мускулна сила и рефлекси.

Възможни изследвания

Изследванията се назначават според предполагаемата причина. Не всеки човек с изтръпване има нужда от всички тестове, затова подходът трябва да е насочен, а не случаен.

Възможни изследвания са:

• кръвна захар – при съмнение за диабет или нарушена обмяна на глюкозата;
• HbA1c – показва средните стойности на кръвната захар за последните месеци;
• витамин B12 – при съмнение за дефицит, особено при мравучкане, слабост или сетивни нарушения;
• пълна кръвна картина – за обща оценка и търсене на анемия или други отклонения;
• възпалителни маркери – когато има съмнение за възпалително или автоимунно заболяване;
• електромиография и изследване на нервната проводимост – за оценка на функцията на нервите и мускулите;
• образни изследвания – при съмнение за проблем с гръбначния стълб, дискова херния или притиснат нерв.

При периферна невропатия диагностиката може да включва кръвни изследвания, образни изследвания, тестове за нервна функция и електромиография.

Какво не трябва да правим при изтръпване на крайниците?

 

Изтчоник depositphotos.com

При изтръпване на крайниците не трябва да прибързваме със самолечение, да приемаме добавки без причина или да пренебрегваме симптом, който се повтаря. Най-безопасният подход е първо да наблюдаваме модела на изтръпване, а при съмнение за заболяване – да потърсим медицинска оценка.

1. Не приемайте витамини без причина и контрол – Не е добра идея да започваме витамини „за нерви“ без изследвания или лекарска препоръка. Дефицитът на витамин B12 може да бъде свързан с неврологични симптоми, но това не означава, че всяко изтръпване се лекува с B12. Причината може да е диабет, притиснат нерв, автоимунно заболяване, лекарствен ефект или друг проблем. Особено внимателни трябва да бъдем с витамин B6. При него риск има не само при недостиг, а и при прекомерен прием. NHS посочва, че прием на 200 mg или повече витамин B6 дневно може да доведе до загуба на чувствителност в ръцете и краката, известна като периферна невропатия, а в някои случаи ефектът може да бъде постоянен.

2. Не пренебрегвайте повтарящо се изтръпване – Повтарящото се изтръпване не трябва да се обяснява автоматично с умора, стрес или неудобна поза. Ако симптомът се връща, засилва се, обхваща по-голяма зона или е съпроводен с болка, парене, слабост или загуба на чувствителност, трябва да потърсим лекар. Това е особено важно при диабет. Диабетната невропатия може да причини болка и изтръпване в краката, стъпалата и ръцете, а при някои хора симптомите могат да бъдат болезнени и ограничаващи.

3. Не разчитайте само на домашни мерки – Домашните мерки помагат, когато изтръпването е временно и има ясна причина – например седели сме дълго с кръстосани крака или сме спали върху ръката си. В такива случаи смяната на позата, раздвижването и почивката често са достатъчни. Но домашните мерки не решават невропатия, диабетна невропатия, автоимунно заболяване, инфекция, съдово нарушение или притискане на нерв от гръбначния стълб.

Заключение

 

Често задавани въпроси