Случвало ли ви се е да заспите върху ръката си или да седите дълго пред компютър с приведен гръб и кръстосани крака? Ако „да“, сигурно ви е познато чувството на студенина и тръпки, пълзящи към пръстите. В повечето случаи възникналият дискомфорт от изтръпване на крайниците изчезва няколко минути след промяна на положението. Но са възможни изненади.

 

Каква е загадката на изтръпването?

Нека да си представим ръцете и краката като последни спирки на два паралелни автобусни маршрута. По единия се движат кръвните елементи, а по другия преминават нервните импулси. Ако настъпи авария, автобусите спират или стигат със закъснение до крайната си дестинация. Същото се случва в човешкото тяло.

При някои препятствия кръвта, която доставя кислород и хранителни вещества на тъканите, не може да достигне до крайните клетки в необходимите количества. А нервните импулси се предават неправилно, изопачават се и това причинява изтръпване на крайниците.

Обикновено временната компресия на части от тялото не е тежък проблем. Достатъчно е да се раздвижите, за да нормализирате кръвообращението и нервните си функции. Но може да се случи така, че ръката или кракът не са притиснати и въпреки това изтръпват. Първоначално неудобството е периодично, но с времето става по-често и по-интензивно. Подобно състояние се причинява от сериозни нарушения на здравето. Ето най-честите.

 

Периферна невропатия

Това е увреждане на т.нар. периферни нерви, разположени по ръцете и краката (т.е. далече от главния и гръбначния мозък). Виновни за периферната невропатия могат да са обменни, инфекциозни, травматични, токсични, медикаментозни и други фактори. Според броя на засегнатите нерви се различават моно- и полиневропатия.

При първия вид е поразен само един нерв. Например, такъв е нервът, който преминава през т.нар. карпален канал (това е малък тунел, разположен между сухожилните връзки и костите на китката). Най-често при притискане въпросният нерв се засяга и настъпват изтръпване и други оплаквания, известни като синдром на карпалния канал.

Типична проява на полиневропатия е увреждането на нервните групи в областта на раменния пояс и ключицата. Оттам тръгват нерви, които достигат до пръстите на ръката. След травми и наранявания (най-често при пътни инциденти) нервите се преразтягат или свиват, което води до изтръпване на крайниците, а понякога до по-тежки нарушения, включително и парализи.

 

Изтръпване на крайниците при начален диабет от втори тип

 

Изтръпване на крайниците. Псориазис. Млада жена, която изпитва болка в стъпалото - симптом за диабетно стъпало

 

Нарича се още старчески, инсулинонезависим диабет. Засяга предимно хора в зряла и напреднала възраст. При него, за разлика от младежкия диабет, не се разрушават бета клетките, секретиращи инсулин. Този хормон обаче се оказва неефективен и не може да изпълнява най-важната си функция – да понижава кръвната захар като я транспортира до клетките. Причината е, че с времето, поради наследствено предразположение и нездравословен стил на живот, организмът е станал нечувствителен към инсулина.

Настъпилата промяна води до високи нива на глюкозата в кръвта, при които се поразяват кръвоносните съдове, а след тях и нервите. Възниква диабетна невропатия. Болестта сигнализира за появата си с изтръпване на ръцете и краката. Пренебрегването на нейния начален симптом води до тежки усложнения – прогресивно нарастващи парене и болка, които завършват със загуба на чувствителност.

 

Автоимунни заболявания

Характерно за тях е, че имунната система по погрешка напада и уврежда собствения си организъм. Тя сякаш забравя основната си функция – да го брани от инфекции и други чужди дразнители. При това объркване в стената на кръвоносните съдове може да възникне огнище на възпаление, което да доведе до стесняване на съдовия лумен и така да наруши притока от кръв към клетките. Тогава крайниците се усещат изтръпнали и вцепенени.

Това се случва при редица заболявания – склеродермия, лупус, ревматоиден артрит. Тези здравословни беди често са усложнени с т.нар. феномен на Рейно – изтръпване на пръстите или само на крайните им участъци, които стават бледи и леденостудени. Спазъм на малките съдове, доставящи кръв до пръстите, се причинява и от студ, нервна възбуда, хормони, медикаменти, вещества в околната среда.

 

Проблеми на нервната система

Несъмнено възпалителните процеси в нервите (т.нар. неврити) водят до изтръпване. Провокират ги не само съдови нарушения и ниски температури, но и наранявания и въздействие на тежки метали (олово, арсен, живак, талий, някои индустриални химикали). Както и инфекции (варицела, херпес симплекс, херпес зостер, лаймска болест, хепатит С). Нерядко възпалението обхваща цели групи от нерви (предмишнични, лакътни, седалищни  и др.) и се проявява с букет от симптоми. Тогава изтръпването на ръцете и краката се съчетава със слабост, скованост, парене, болка, нарушена функция.

Понякога при травми и разместване на междупрешленни дискове се получава прищипване на нервни окончания, което не се открива веднага. Постоянното притискане на нервните коренчета обаче води до тяхното възпаление и създава чувство на изтръпване. Това неприятно усещане може да се дължи също на инсулт или на преходно свиване на мозъчните съдове, известно като исхемична атака. По-рядко изтръпването е последица от тумор, от болестно разширена и отслабена област на мозъчен съд или от неправилно свързване между артерия и вена, пораждащо дефекти в кръвоснабдяването. При някои хора се наблюдава и генетично обусловено увреждане на нервната тъкан, което се демонстрира с тръпки по ръцете и краката, както и с други прояви.

 

Изтръпване на крайниците при недостиг на витамини

От съществено значение за здравословното функциониране на нервната и на кръвоносната система са витамините С, Р, Е и част от група В (В1, В2, В6, В7 и В12).

Витамините С и Р са необходими за укрепване на кръвоносните съдове, включително на капилярите. Намаленото количество  на тези вещества в кръвта затруднява нейния приток към всички части на тялото.

Освен това витамин Р стимулира образуването на червените кръвни клетки (еритроцитите). Недостигът му води до обща слабост на организма, чупливост на капилярите, изтръпване и болки в ръцете и краката. Малкото количество на витамин Е в кръвта също се отразява негативно върху червените кръвни клетки и причинява изтръпване поради недостиг на кислород и хранителни вещества за тъканите.

При липсата на В1 възникват студенина в крайниците и пълзящи тръпки. Те се съчетават с отпадналост и повишена раздразнителност. До изтръпване се стига и при дефицит на В2, който предпазва организма от тежки метали и отрови и поддържа здрави кръвните клетки. Ролята на витамините В7 и В12 е много съществена. В7 допринася за регулиране нивата на кръвната захар, а недостигът на В12 е една от причините за развитие на периферна невропатия.  Трябва да се има предвид, че излишъкът от витамин В6 също може да предизвика изтръпване на ръцете и краката. Ето защо е разумно да се помни, че витамините не са бонбони, а следва да се приемат според лекарските указания.

 

Злоупотреба с лекарства, алкохол и цигари

 

Жена разкъсва цигара на две. Активните пушачи вредят сериозно на организма си. Астаксантинът е силно препоръчителен за пушачите. Изтръпване на крайниците.

 

Нерядко човешкото тяло реагира с изтръпване на ръцете и краката след лечение с медикаменти. Например, като странични ефекти на някои химиотерапевтични средства, антибиотици и антивирусни медикаменти, се сочат студени тръпки и загуба на усещане в крайниците. Такива оплаквания настъпват и при небалансирана диета, поради недостиг на витамини и при алкохолна злоупотреба. Последната води до увреждане на периферните нерви. Тяхното кръвоснабдяване се ограничава и при злоупотреба с никотин.

 

Какво да правим при изтръпване на крайниците

При многократно повтарящо се изтръпване на крайниците, трябва да потърсите личния си лекар, който (след като ви прегледа) ще се заинтересува от вашите вредни навици, начин на хранене, движение и релаксиране. Също – от условията, при които работите и здравето на кръвните ви роднини. Във ваш интерес е да не скривате нищо. Ако е необходимо и според събраната информация, лекарят ще ви насочи към ендокринолог, ревматолог, невролог, инфекционист или друг специалист. Не е изключено да сте от късметлиите, които не се нуждаят от лечение, а само от малки промени в стила на живот, така че той да е по-здравословен.