Какви проблеми може да причини високата степен на затлъстяване и каква е връзката със синдром на Пикуик?

„… Той срещна невероятно дебело момче, с полуотворени очи, почти дремещо, докато стоеше …“

Така английският писател Чарлз Дикенс представя слугата Джо в своя роман „Посмъртните записки на клуба Пикуик“. Характерни за това момче са: червендалесто лице и закръглено тяло; постоянен апетит, довел до крайна степен на затлъстяване. И желание за сън по всяко време на денонощието, при всевъзможни обстоятелства.

Всъщност Джо е първият регистриран случай на дихателна недостатъчност при наднормено телесно тегло. От описанието на Дикенс идва названието „Пикуик синдром”, но медицинското наименование на проблема е много по-точно – синдром на хиповентилация при затлъстяване.

 

Синдром на Пикуик – как се проявява?

Недостигът на въздух се усеща и в будно, и в спящо състояние. Дължи се на екстремно повишено телесно тегло, довело до прекомерно напрягане на дихателната мускулатура. Когато тя не работи добре, в белия дроб навлиза по-малко кислород и се задържа повече въглероден диоксид.

Това провокира главоболие, особено сутрин, след събуждане. Пръстите на ръцете и краката се подуват. Стават цианотични (синкави на цвят), което също сигнализира за кислороден дефицит в кръвта. Сърцето работи при голямо напрежение, кръвното налягане се повишава. Организмът се опитва да компенсира недостига и броят на червените кръвни клетки (еритроцитите) нараства.

Няма установено конкретно условие, при което се разгръща Пикуик синдромът. Приема се, че проблемът стартира, когато се съчетаят следните фактори:

  • висока степен на затлъстяване;
  • неправилно функциониране на дихателната система поради излишното телесно тегло;
  • недостатъчен кислород за мозъка, сърцето и други жизненоважни органи;
  • неспособност на мозъка да контролира правилно дихателния процес.

Засегнатият човек е постоянно сънлив. Оплаква се от липса на енергия. Усеща голяма умора и неясна тъга. Постепенно започва да губи интерес към дейности, които някога са му носили радост.

 

Рискът от остеопороза при синдром на Пикуик нараства

Известно е, че ниските нива на кислород в кръвта могат пряко да засегнат ставите. Стресът, който наднорменото тегло упражнява върху тях, е също добре познат. Излишните килограми водят до артроза, тъй като увреждат и постепенно разрушават хрущялните и костни структури на ставите.

Изследователи допускат, че при затлъстяването мастните клетки могат да атакуват ставната тъкан. Тогава възниква дългосрочно възпаление, при което се стига до инвалидизиране на пострадалия.

 

Диагностиката

За да се реши дали даден пациент страда от синдром на Пикуик, първо се определят нивата на кислород и въглероден диоксид в артериалната му кръв. След това данните се съпоставят с резултатите от т. нар. полисомнографско изследване, при което се регистрира мозъчната активност с помощта на електроенцефалография. Отчитат се мускулният тонус, очните движения, тонусът на крайниците, активността на дихателния поток.

Степента на затлъстяване е видима, но също може да се определи чрез известния индекс на телесната маса (ИТМ). Той е равен на теглото (отчетено в килограми), разделено на височината (измерена в метри и повдигната на квадрат). Нормалните граници за ИТМ са между 15 и 25 кг/кв. м. Затлъстяването е настъпило при ИТМ над 30 кг/на кв. м., а екстремно е напълняването, когато ИТМ надхвърля 40 кг/на кв.м.

 

Лечение при синдром на Пикуик

 

Синдром на Пикуик и затлъстяване. Затлъстяването. Грешки при кето хранене.

 

Отслабването е надеждният начин за лечение. След като се редуцира телесното тегло, се премахва напрежението върху дихателната мускулатура и това повлиява благоприятно респираторната функция, както и дейността на мозъка и другите органи.

  • PAP-терапия при затлъстяване

Сравнително чест подход срещу дихателните затруднения, включително при Пикуик синдром, е прилагането на т. нар. продължително позитивно налягане в дихателните пътища, на английски – Positive Airway Pressure. От тук идва името PAP-терапия. При нея се използва устройство, което позволява постоянен приток на кислород в белите дробове, когато пострадалият е буден или спи.

Върху носа и устата му се поставя специална маска. Тя е свързана с апарат така че въздухът да навлиза в респираторната система през гърлото. РАР-терапията възстановява функцията на неработещата дихателна мускулатура. Това води до нормализиране на дишането и съня, премахва хъркането.

Днес се изработват различни видове устройства и пострадалият може да избере най-подходящото от тях, според индивидуалните си предпочитания. Неудобството за пациента е, че трябва да носи непрекъснато апарата със себе си, както и да овладее методите за правилното му използване.

Освен това РАР-терапията не може да доведе до окончателно излекуване. Тя само тушира симптомите.

 

  • Трахеостомия

Това е оперативна намеса, която се препоръчва, само ако предишните лечебни подходи не водят до резултат. Трахеостомията е една от най-старите хирургични процедури, извършвани в Египет още през 3600 г. пр. Хр. В древни папируси е описан процесът на пробив в предната част на шията, с цел да се достигне до трахеята и да се възстанови дишането.

И днес трахеостомия се прилага, когато е нарушена дихателната функция. При този метод се прави отвор под изпъкналия хрущял, наречен Адамова ябълка. Там се въвежда тръба, наречена трахеостомна канюла, която улеснява дишането.

Съществуват обаче неудобства. Основното е затруднение при говор след поставяне на канюлата. Има също риск от запушването й, от кръвоизливи и инфекции. Чести са лошата миризма и задухът, причинени от секреция в тръбичката. Необходима е стриктна хигиена след трахеостомия.

 

  • Затлъстяването и бариатрична хирургия

Това е медицинска специалност, която предлага различни видове оперативна намеса, с цел да се ограничи усвояването на хранителни вещества от организма. Една от тези интервенции е въвеждане на балон в стомаха. Извършва се с помощта на гастроскопски апарат, под обща упойка. Балонът остава в стомаха за половин година. През това време той създава чувство за ситост и помага на пациента да привикне към нов режим на редуцирано хранене.

Друг вид операция е въвеждане на пръстен в стомаха през пет разреза. Може да се извърши и т. нар. „ръкавична” резекция през малки дупчици в корема, без да се правят големи разрези. При този подход се осигурява възможност за регулиране големината на пръстена.

Най-сериозно е хирургичното вмешателство, когато се извършва гастропластика. Тогава се изрязват части от стомаха или се прави стомашен байпас – червата се свързват така, че храната не може да се усвоява пълноценно. Недостатък на бариатричната хирургия е високият риск от усложнения и неминуемият дефицитът на витамини и микроелементи поради намаления прием на храна и недостатъчното й усвояване.

 

Диета или лекарства при синдром на Пикуик?

Лекарствата срещу затлъстяване не са за предпочитане поради множеството им странични ефекти. Дори ако се продават без рецепта, приемането им е оправдано само след консултация с лекар. Най-безопасният подход е преминаване към здравословен, добре балансиран хранителен режим, доставящ всички необходими на организма биологично активни вещества.

Наскоро проведени изследвания показват, че почивката и сънят в затъмнена стая намаляват желанието за хранене. Според други проучвания е добре да се пие по 2,5 литра вода на ден. Така организмът се пречиства и едновременно запазва по-голяма активност на своята обмяна.

 

Спортът е повече от загуба на енергия

Синдром на Пикуик и затлъстяване. Отслабване на човек, с наднормено тегло, качил се върху кантар, който измерва килограмите.

Физическите упражнения не само водят до изразходване на енергия, но също увеличават скоростта на

 метаболитните процеси в организма. Обмяната се забързва, дори когато човек не тренира, а само седи. Причината е, че при редовни натоварвания на мускулите се увеличава тяхната маса. Тогава, дори по време на почивка, мускулната тъкан консумира повече калории.

Други предимства на спорта са, че повишава чувствителността на клетките към хормона инсулин, коригира липидния профил, регулира апетита, подобрява тонуса и самочувствието на човека.