Хипертензивни нарушения през бременността

За какво става въпрос, когато говорим за хипертензивни нарушения? Това са състояния, с които се означават редица клинични синдроми и нозологични единици (класификация и номенклатура на заболяванията), които се проявяват с хипертония през бременността. Около 10% от всички бременности се усложняват с хипертония. Тя се определя като кръвно налягане, по-голямо или равно на 130/80 mm/Hg.

Когато се управлява добре, високото кръвно налягане по време на бременност невинаги е опасно. Но понякога може да причини тежки здравословни усложнения както на майката, така и на развиващото се бебе.

Класификация на възможните хипертензивни нарушения

Предизвикана от бременността хипертония може да доведе до няколко усложнения:

1. Хипертония без протеинурия (белтък в урината) или патологични отоци

Гестационна хипертония – нововъзникнала хипертония, която се появява след 20-та гестационна седмица, без значима протеинурия.

Хипертония през бременността е налице при стойности на артериалното кръвно налягане над 140/90 mm/Hg или когато систолното налягане е повишено с 30 mm/Hg  и повече, а диастолното – с 15 mm/Hg и повече в сравнение с кръвното налягане през първата половина на бременността. Предизвиканата от бременността хипертония се появява за първи път през бременността и след нея изчезва.

За патологична протеинурия се приемат стойности на албумини (група от белтъци) в урината  над 0,3 г/ 24 часа или 0,1 г /L.

Отоците се срещат в около 80% от нормално протичащите бременности. Отоците се приемат за патологични само когато са генерализирани, появяват се по лицето и ръцете.

2. Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, при което се наблюдава нововъзникнала хипертония, манифестираща след 20 г. с., придружена от значима протеинурия. Тя е най-честото хипертензивно усложнение на бременността. Хипертонията се проявява по-рано от протеинурията. Според класификацията, преекламсията се дели на две форми – лека и тежка. Леката прееклампсия се характеризира с повишено артериално налягане и протеинурия. Тежката прееклампсия е тежка хипертония с възможни симптоми като главоболие, зрителни смущения, болка в епигастриума – горната централна част на корема, или в дясното подребрие. Както и/или промяна в биохимичните и хематологичните показатели.

HELLP синдром – това е най-тежката  форма на прееклампсия. Проявя се с т.нар триада ( хемолиза, повишена активност на чернодробните ензими – АСАТ, АЛАТ, ЛДХ, тромбоцитопения). HELLP синдрома е предимно чернодробна локализация на тежката преекламсия. Смята се, че най-постоянния симптом на синдрома е тромбоцитопенията (ниски нива на тромбоцитите в кръвта).

Хроничната хипертония се диагностицира, ако е налице постоянно кръвно налягане над 140/90 mm/Hg преди 20 г. с. или при жени, които вече са на антихипертензивна терапия. Kато хронична се определя при жените, на които хипертонията продължава до 42-ия ден след раждането. Факторите, които определят хроничната хипертония, са:

• изменения в ретината при изследване на очното дъно;
• ренггенови и ЕКГ данни за разширено сърце;
• наличие на бъбречна болест;
• раждали жени с минали данни за хипертензивна бременност.

При бременни с тежка хронична хипертония кръвното налягане през първата половина на бременността спада в по-голяма степен, отколкото при нормално развиващи се бременности.

Наслоена прееклампсия – с този термин се означават бременни с хронична хипертония, при които се развива прееклампсия. Наслоената прееклампсия се диагностицира, когато систолното налягане се повишава с 30 mm/Hg , а диастолното – с 15mm/Hg. Или средното артериално налягане се повишава с 20mm/Hg и се развива протеинурия и генерализирани отоци , който по-рано не са съществували.

3. Преходна хипертония

Така се означават бременни, които развиват хипертония през време на раждането или през първите 24 часа след него без генерализирани отоци.

Рискови фактори за развитие на преекламсия

• първескини;
• многоплодна бременност;
• фамилна анамнеза за прееклампсия, еклампсия;
• съществувала хипертензивно-бъбречна недостатъчност;
• прекарана в миналото прееклампсия;
• диабет.

4. Еклампсия

Eклампсията е най-тежката форма и краен стадий. Прееклампсията и еклампсията не са различни по същество заболявания. При еклампсията в мозъка може да настъпи:

• вазоспазъм – кръвния поток към зърното на гърдата намалява чувствително и то започва да побелява;
• кръвоизливи;
• хипертензивна енцефалопатия – остро и преходно разстройство на мозъчните функции при внезапно силно покачване на кръвното наляганe;
• оток и исхемия на мозъка и др.

Еклампсията протича в няколко стадий: продромален (предварителен), стадий на тоничен гърч, конвулсивен гърч, кома.

Влияние върху плода: Колкото по-тежка е прееклампсията, толкова по-неблагоприятно е отражението й върху плода. При тежка прееклампсия обемът на кръвотока и скоростта му към плацентата е намален. Плодът получава по-малко кръв и може да доведе до хипертрофия – увеличаването на обема на орган или тъкан поради разширяването на съставните клетки.

Какво може да причини хипертензивни нарушения по време на бременност?

Има няколко възможни причини за високо кръвно налягане по време на бременност. Те включват:

• наднормено тегло или затлъстяване – едни от основните фактори за високото кръвно налягане;
• недостатъчно физическа активност;
• тютюнопушене;
• употреба на алкохол;
• първа бременност – жените, които прекарват своята първа бременност, са по-склонни да имат високо кръвно налягане. За щастие, възможността за това при следващата бременност вече е много по-малка.
• фамилна история със случаи на хипертензивни нарушения;
• бременност с повече от 1 дете – износването на повече от един плод повишава вероятността от развитието на хипертензивни нарушения, тъй като тялото работи по-усилено за изхранването на повече от едно бебе.
• възраст (над 35);
• помощни репродуктивни технологии (като инвитро процедура);
• наличие на диабет или автоимунно заболяване.

Как измерваме правилно кръвното налягане?

Оптималното измерване на артериалното налягане трябва да се  осъществи  в седнало положение на бременната, с некръстосани крака и изправен гръб, подпрян на облегалка. Ръката не трябва да виси, защото тогава се отчитат по-високи стойности на кръвното налягане. Средата на маншета на апарата за измерване трябва да е върху мишницата, на нивото на сърцето. Пациентката трябва да е отпочинала и да не говори по време на измерването. Желателно е да е отпочинала поне 10-15 мин. Не се говори по време на измерването.

Поведение при различните хипертензивни нарушения

Основни и важни стъпки за отреагиране при различните състояния са:

• При бременност с хронична хипертония

Пациентките с хронична хипертония трябва да проведат консултация с акушер-гинеколог и кардиолог. Според тяхното назначение се следва терапия и е желателно да се спазва стриктно. Следи се кръвното налягане, следят се детските сърдечни тонове, както и теглото на бременната. При приема на определена група медикаменти следва риск от вродени аномалии на плода. Лечението се определя от лекари –специалисти.

• При бременност с гестационна  хипертония

При гестационната хипертония  трябва да се направи подробна оценка на състоянието на бременната с участието на акушер-гинеколог и кардиолог. В някои случаи бременните остават на домашно лечение, но в други е необходимо тяхното хоспитализиране в лечебно заведение. Задължително е редовното следене на кръвното налягане и качественото изследване на урината за белтък – 2 пъти седмично.

• При бременност с прееклампсия

Пациентките се хоспитализират. Назначава се медикаментозна терапия и кръвни изследвания. Измерването на кръвното налягане трябва да бъде поне 4 пъти дневно. Акушер-гинеколог решава кога да настъпи родоразрешаването.

Има ли отношение диетата към развитието на хипертензивни нарушения?

Не е нужна специфична диета, бременни с хипертензивни заболявания нямат ограничени храни. Като цяло внимателното наблюдение и някои промени в начина на живот могат да намалят риска от развитие на усложнения от високо кръвно налягане.