Вирусен хепатит – същност и последици

Вирусният хепатит е сериозен глобален здравен проблем, засягащ милиони хора по света. Той обхваща група от инфекциозни заболявания, причинени от различни вируси. Всеки щам се различава по начинa на предаване и проявите му. В тази статия разглеждаме естеството на вирусен хепатит, неговите последици, причини за развитие, рискови фактори, последствия, нужди от изследвания, диагностика и методи на лечение.

 

 

 

Най-честните форми на вирусен хепатит са A, B, C, D и E, като всеки от тях има свои специфични характеристики и методи на предаване:

• Хепатит A (HAV). Предава се чрез консумация на замърсена храна или вода, както и през контакт с инфектирани изпражнения. Обикновено протича като остра, но самолимитираща се инфекция.
• Хепатит B (HBV). Предава се през кръв, сексуален контакт или вертикално – от майка на дете по време на раждане. Може да протича както като остра, така и като хронична инфекция.
• Хепатит C (HCV). Предава се главно през кръв, например чрез споделяне на игли при инжектиране на наркотици или през кръвни трансфузии. Обикновено е хронична инфекция и може да доведе до сериозни последици, като цироза или рак на черния дроб.
• Хепатит D (HDV). Този вирус може да инфектира само хора, които вече са заразени с хепатит B. Той може да увеличи тежестта на инфекцията на хепатит B.
• Хепатит E (HEV). Предава се чрез замърсена вода или храна и обикновено протича като остра инфекция, особено опасна при бременност.

 

Какво означава за здравето?

Заразяването с вирусен хепатит означава изправяне пред потенциално увреждане на черния дроб и свързаните с това здравословни усложнения. Тежестт варира от леко, остро заболяване до хронична инфекция, която може да продължи цял живот и значително да повлияе на качеството на живот.

 

Причини за развитие на вирусен хепатит

 

 

Причините за развитие на вирусен хепатит варират според вида на вируса. Хепатит А и Е обикновено се разпространяват чрез замърсена храна или вода, докато хепатит В, С и D се предават чрез заразена кръв, сексуален контакт или от майка на дете по време на раждане, по-рядко през плацентата. Небезопасните практики на инжектиране, непроверените кръвопреливания и лошите санитарни условия също допринасят за разпространението на тези вируси.

 

Рискови фактори и последствия

Някои фактори повишават риска от заразяване с вирусен хепатит, включително интравенозна употреба на наркотици, незащитен секс, споделяне на игли, получаване на татуировки или пиърсинг с нестерилизирано оборудване и пътуване до региони с лоши санитарни условия.

Последствията от вирусен хепатит могат да бъдат вариращи от остро заболяване до хронично чернодробно заболяване, чернодробна недостатъчност и дори летален изход, ако не се лекува.

 

Какви изследвания трябва да направим?

При съмнение за вирусен хепатит лекарите обикновено препоръчват редица изследвания за потвърждаване на диагнозата и определяне на типа на вируса. Ето някои от основните изследвания.

Кръвни тестове за хепатитни маркери

Тестовете за хепатитни маркери включват изследване на наличието на антитела срещу вирусите на хепатит A, B, C, D и E. Тези тестове се използват за диагностициране на текуща или предишна инфекция с вирус на хепатит и определяне на типа на вируса.

Потвърждаване на вирусен агент

За потвърждаване на наличието на вирусна инфекция може да бъде използвано изследване на вирусната нуклеинова киселина (RNA или DNA) или изолиране на вируса в културна среда. Това може да включва PCR (Полимеразна верижна реакция) тестове за директно откриване на вирусната геномна материя.

Тестове за функция на черния дроб

Тестовете за функция на черния дроб включват изследване на нивата на чернодробни ензими като AST (аспартатаминотрансфераз), ALT (аланинаминотрансфераз), GGT (гама-глутамилтрансфераз) и други. Тези тестове оценяват здравето на черния дроб и могат да покажат дали има повишение на ензимите поради вирусна инфекция.

Имунохимични тестове

Имунохимичните тестове могат да включват изследване на имунната реакция на организма към инфекцията с вирусен хепатит чрез антитела и други имунни маркери (например интерферони и интерлевкини).

 

Как се диагностицира?

 

 

Диагнозата на вирусен хепатит обикновено включва кръвни тестове за откриване на специфични вирусни антигени или антитела, чернодробни функционални тестове за оценка на здравето на черния дроб и образни изследвания като ултразвук или ЯМР за оценка на увреждането на черния дроб. В някои случаи може да е необходима чернодробна биопсия, за да се потвърди диагнозата и да се оцени степента на увреждане на черния дроб.

 

Какви са методите на лечение?

Лечението на хепатита зависи от вида на хепатитния вирус, причиняващ инфекцията, и от стадия на заболяването.

Ето често срещаните видове хепатит заедно с методите за тяхното лечение:

• Хепатит А. Няма специфично лечение за хепатит А. Обикновено имунната система изчиства вируса от тялото в рамките на няколко седмици или месецa без медицинска намеса. Лечението се фокусира основно върху облекчаване на симптоми – почивка, адекватно хранене и течности, за да се избегне дехидратация.
• Хепатит Б. При остър хепатит B лечението може да не е необходимо, тъй като имунната система обикновено може да изчисти инфекцията сама. Хроничният хепатит B може да изисква антивирусни лекарства като: Интерферон алфа, Пегилиран интерферон алфа; Нуклеозидни аналози като ентекавир, тенофовир дизопроксил фумарат (TDF) и тенофовир алафенамид (TAF).
• Хепатит С. Лечението на хепатит С включва антивирусни лекарства, които в повечето случаи могат да изчистят вируса от тялото. Директно действащите антивирусни лекарства (DAA) са основното лечение на хепатит С. DAAs включват лекарства като софосбувир, ледипасвир, даклатасвир, глекапревир, пибрентасвир и други. Продължителността и специфичният режим на лечение зависят от фактори като генотипа на вируса, степента на увреждане на черния дроб и предишната история на лечението.
• Хепатит D. Хепатит D се лекува с алфа интерферон, който може да потисне репликацията на вируса на хепатит D.
  Чернодробна трансплантация може да се обмисли при напреднали случаи на хепатит D с чернодробна недостатъчност.
• Хепатит Е. Лечението на хепатит Е включва основно поддържащо лечение, подобно на хепатит А. Повечето случаи на хепатит Е преминават от само себе си без специфично лечение. При тежки случаи или случаи, засягащи бременни жени, може да се наложи хоспитализация и поддържащо лечение.

Важно е хората с хепатит да се консултират със здравен специалист за правилна диагноза и препоръки за лечение, съобразени с тяхното специфично състояние. Освен това може да се препоръчат промени в начина на живот, като избягване на алкохол и някои лекарства, за да се поддържа здравето на черния дроб.

 

Заключение

 

 

Инфекцията с вирусен хепатит представлява значително предизвикателство за общественото здраве. Ранната диагностика и бързото лечение могат да помогнат за предотвратяване на дълготрайно увреждане на черния дроб и да подобрят резултатите за засегнатите.

Непрекъснатите изследователски усилия и глобалното сътрудничество са от съществено значение за борбата с видовете вирусен хепатит и намаляването на въздействието му върху индивиди и общности по света. Превенцията и осигуряването на безопасни източници на храна и вода са от решаващо значение за намаляване на тежестта на това заболяване.

 

Често задавани въпроси