Гонорея (трипер) – същност, симптоми и усложнения

На венерическите болести често се гледа със срам и дискомфорт. Въпреки това те са изключително често срещани, затова трябва да сме добре информирани относно рисковите фактори и симптомите.

В тази статия ще разберем повече за това какво е гонорея и как можем да се предпазим.

 

Инфекцията е много честа срещана, особено сред младите хора. Мъже, жени и деца – всички те са изложени на риск от Neisseria gonorrhoeae. За заразяване обаче се изискват много специфични условия за растеж и размножаване на бактерията. Тук е моментът да развенчаем един от митовете за гонорея – тя не може да се предава чрез тоалетните седалки или дръжките на вратите.

 

Симптоми на заболяването

Важно е да се отбележи, че някои хора, заразени с гонорея, може да бъдат асимптоматични.

Все пак ще разгледаме възможните симптоми, за които трябва да наблюдаваме.

При мъжете:

• Усещане за парене при уриниране
• Бял, жълтеникав или жълто-зелен секрет от пениса
• Болка или подуване на тестисите (по-рядко)

За разлика от жените, мъжете имат ясно проявени симптоми.

При жените:

• Усещане за парене при уриниране
• Засилено вагинално течение – жълто, зеленикаво, с неприятна миризма
• Вагинално кървене между менструациите

Рядко, но възможно е, да се усети болка в таза.

При засегнат ректум се наблюдават:

• Ректална болка, сърбеж
• Болезнени движения на червата
• Кървене от ректума

Възможно е тези симптоми да са придружени и от секреция.

Знаците за инфекция на гърлото включват:

• Възпалено гърло
• Затруднено преглъщане

При бебетата гонореята най-често засяга очите, като може да доведе до неонатална гонорея.

Тя причинява сериозни усложнения, включително очни инфекции (конюнктивит) и пневмония.

Бременните жени трябва да преминат рутинен скрининг за гонорея и да получат своевременно лечение, ако инфекцията бъде открита.

Стадии на заболяването

 

 

Гонореята обикновено протича през няколко фази. Те могат да варират в зависимост от фактори като имунния отговор на индивида, мястото на инфекцията и това дали тя е безсимптомна или симптоматична.

Инкубационна фаза

Това е периодът между излагането на бактерията Neisseria gonorrhoeae и появата на симптомите, ако има такива. Обикновено инкубационният период на гонореята е кратък – варира от 2 до 8 дни след контакта. Може да бъде и по-дълъг. Затова е важна честа профилактика за навременна намеса.

Остра фаза

По време на тази фаза могат да се появят симптоми на гонорея.

Трябва да се има предвид, че в 70% от случаите заболяването преминава без симптоми при жените. За сметка на това при мъжете процентът е едва 10%.

Честите симптоми включват болка или парене по време на уриниране, необичайно генитално течение (бяло, жълто или зеленикаво) и в някои случаи генитален сърбеж или болезненост.

Други признаци могат да включват болка или дискомфорт в долната част на корема, болка или подуване на тестисите (при мъже) и необичайно вагинално кървене или секреция (при жени).

Хронична фаза

Ако не се лекува, гонореята може да премине в хронична фаза.

След като инфекцията персистира за продължителен период от време, при жените могат да се появят усложнения като възпаление на жлезите около уретрата и възпалителна болест на таза (сериозно усложнение, което може да засегне яйчниците, да причини стесняване на маточните тръби и стерилитет). Може да се стигне и до цистит и ендометрит (възпаление на лигавицата, която покрива вътрешната повърхност на матката).

При мъжете в нелекуваните случаи се появяват „сутрешни капки“ от уретрата, понякога се стига до възпаление на жлезите около уретрата, простатит, епидидимит (възпаление на надсеменника) с възможен стерилитет.

 

Причини за развитие на гонорея

 

 

Както вече споменахме, гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoeae, която се предава чрез незащитен полов контакт. Може да зарази различни части на тялото. Дори без настъпване на еякулация и без наличие на симптоми в заразения, гонореята може да се предаде.

Рискови фактори и последици

Рисковите фактори за заразяване с гонорея включват:

• Честа смяна на половите партньори
• Нов сексуален партньор
• История на отминала гонококова инфекция или други полови предавани болести
• Компрометирана имунна система

По време на менструация и бременност се наблюдава промяна на pH-баланса във влагалището, което увеличава възможността за развитие на гонорея.

Инфекцията може също да увеличи риска от заразяване или предаване на други полово предавани инфекции, включително ХИВ.

Сред индивидите, заразени с гонорея, се установява значителен процент на комбинирана инфекция, като 50-70% са заразени с хламидия – друг тип бактерия, която причинява полово предавана болест.

 

Как се диагностицира?

 

Лабораторните изследвания са най-надеждният метод за диагностициране на гонорея. Могат да се вземат проби от мястото на инфекцията, като уретрата, шийката на матката, ректума, гърлото или очите, в зависимост от симптомите и сексуалните практики на индивида.

Важно е да се има предвид, че дори след излекуване от гонорея, не се придобива имунитет, т.е. можем отново да се заразим.

Какви изследвания е редно да си направим?

Най-честото изследване, което се използва, е тестът за амплификация на нуклеинова киселина (Nucleic Acid Amplification Test, NAAT). ). Това е свързано с процес, наречен амплификация, чрез който се увеличава количеството на специфични за патогена нуклеинови киселини в проба, взета от пациента. За целта се прави уринен тест.

Друг метод е взимането на проба на еякулат. Той се извършва след поне 3 дни въздържание от сексуални контакти. За жените алтернативата е тестване на цервикален секрет, който се извлича от гинеколог.

Могат да се използва сух тампон за взимане на проба от ректума или гърлото, ако това е типът гонорея, за който има съмнения.

 

Лечение и превенция

 

 

Лечението включва лекарства, които се използват и при хламидия, като азитромицин или доксициклин. Двете заболявания често присъстват заедно при дадено лице.

В миналото гонорея се е лекувала с пеницилин – първият антибиотик, но от 70-те години той е забранен и сега се използват комбинации от антибиотици. Сериозен проблем обаче е развиването на лекарствена резистентност (устойчивост) на бактерията.

Превенция

Практикуването на по-безопасен секс може да намали риска от гонорея. За целта трябва да има постоянна и правилна употреба на презервативи по време на вагинален, анален и орален секс.

Наличието на моногамна връзка с партньор, който се е тествал и не страда от гонорея, също е ключов фактор за предпазване.

Подлагането на редовни тестове за инфекции, предавани по полов път, включително гонорея, е от изключителна важност за всички лица, които са сексуално активни и имат множество сексуални партньори. Това трябва да се прави дори при липса на симптоми.

Честната и открита комуникация с нови сексуални партньори прави сексът по-безопасен. Ако забележим симптоми или вече сме диагностицирани с гонорея, трябва веднага да уведомим сексуалните си партньори и да прекратим своя сексуален контакт с тях за момента. По този начин ще да гарантираме тяхната безопасност и ще предотвратим потенциално заразяването на още хора.

 

Заключение

Трипер е популярна полово предавана болест. Тя е лечима, но ако не бъде открита на време, може да доведе до множество здравословни усложнения. Някои от тях включват възпаление на жлезите около уретрата, възпалителна болест на таза и стерилитет.

Честото тестване за полово предавани инфекции, защитеният секс и добрата комуникация със сексуалния партньор или партньори може да намали риска от развиване на заболяването.

 

Често задавани въпроси