Генът FTO, или защо някои хора качват килограми по-лесно

Въпреки че хората с наднормено тегло често са обвинявани за това, че са дебели, се оказва, че има и друга причина за това някой да е с прекомерно тегло – генът FTO (Fat Mass and Obesity-associated gene).

В последните години се заговори за „затлъстяла среда“, която предоставя лесен достъп до богати на калории храни. На фона на тази заобикаляща ни среда и постоянните обвинения в липса на воля към хората с излишни килограми генът FTO загатва, че понякога е по-трудно да се бориш срещу гените си.

 

 

Какво знаем за гена FTO?

 

 

Хората наследяваме две копия (алели) на гена FTO – по едно от всеки родител. Всяко копие може да носи нисък или висок риск от затлъстяване. Ако наследим две копия с висок риск от затлъстяване на FTO гена от двамата си родители, то имаме 70% по-висок шанс да бъдем с наднормено тегло, отколкото хората с две копия от гена FTO с нисък риск от затлъстяване.

През 2013 година учени от University Collage London тестват общо 359 здрави мъже с нормално телосложение, които били разделени на две групи. Едните имали два FTO гена с висок риск от затлъстяване, а другите – два FTO гена с нисък риск.

Резултатите, публикувани в Journal of Clinical Investigation, показват, че хората с FTO алелите с висок риск от затлъстяване имат завишени нива на хормона грелин, известен като „хормон на глада“, след хранене. При тях нивата на грелина не спадат толкова много след хранене, както е при втората група мъже. Така учените заключават, че хората с FTO ген с висок риск от затлъстяване не потискат грелина достатъчно след хранене.

Впоследствие учените разглеждат мозъците на двете групи мъже чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) след хранене. Мъжете с висок риск от затлъстяване оценили снимките с висококалорични храни като по-привлекателни, дори след хранене, много по-често в сравнение с мъжете с нисък риск от затлъстяване.

Според д-р Рейчъл Батерхам, директор на центъра за изследване на затлъстяването към University Collage London, хората с две копия от гена FTO „са биологично програмирани да ядат повече“.

„Мозъкът винаги се е очертавал като особено интересен по всички теми, свързани с голям прием на калории“, споделя още тя пред BBC за изследването.

 

Действа ли различно генът FTO при децата?

 

 

Механизмите, чрез които тези рискови алели от локуса на FTO влияят върху развитието на затлъстяване, все още не са напълно ясни. Проучвания върху гризачи показват, че FTO мРНК (матрична или информационна РНК) е силно експресирана (т.е. генът е много активен) в мозъчни области, важни за регулирането на енергията и желанието за възнаграждение след постигната цел. Установено е, че в хипоталамуса (частта от мозъка, която контролира апетита и енергийния баланс) нивото на FTO и на свързания с него ген Ftm се променя в зависимост от това колко калории приемаме.

Лишаването от храна увеличава експресията на FTO в хипоталамуса на мишките, което е в съответствие с хипотезата, че гените в локуса (конкретно място в генома) на FTO играят роля в регулирането на хранителното поведение.

Предварителните данни предполагат връзка между FTO и хранителното поведение при хората. Деца и възрастни с поне един алел FTO за риск от затлъстяване отчитат средно по-висок енергиен прием в сравнение с младежите с два алела, които не предполагат затлъстяване.

Две малки проучвания – едно на деца на 4–5-годишна възраст и друго на деца на 4–10-годишна възраст, предполагат, че децата алел FTO за риск от затлъстяване може да ядат повече по време на лабораторни хранения, отколкото останалите деца. Взети заедно, тези проучвания допълнително подкрепят възможността, че енергийният прием играе значителна роля във връзката между FTO и телесното тегло. Въпреки това специфични фенотипове на хранително поведение, свързани с този генетичен полиморфизъм, все още не са идентифицирани. С други думи, връзката между генетичните варианти и конкретните хранителни навици все още не е изяснена. Една убедителна възможност е, че високорисковите варианти в гена FTO упражняват своето влияние върху затлъстяването, подтиквайки към хранителните поведения, които резултират в прекомерното наддаване на тегло.

 

Свързва ли се генът на FTO с други болести?

 

 

В първото проучване за действието на гена FTO участват 38 759 души от Европа. Резултатите показват, че хората с поне един алел с висок риск от затлъстяване тежат средно 1,2 килограма повече от хората с нито един алел от FTO гена. Тези с две копия на FTO гена тежат средно по 3 килограма повече.

Генът FTO не е директно свързан с диабет, но спомага за увеличаване на телесната маса до наднормено тегло и затлъстяване, което е предпоставка за развитие на диабет тип 2.

Наднорменото тегло и затлъстяването, понякога измервани чрез Индекс на телесната маса (ИТМ*, среща се и като Индекс на телесните мазнини) >25 и >30, се свързват с по-голям риск от преждевременна смъртност заради увеличената опасност от хронични заболявания, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и рак.

*ИТМ се измерва, като разделим теглото си в килограми на височината си в квадратни метри. Пример: мъж висок 1,80 м и тежащ 80 кг има ИТМ от 24,7.

През последните три десетилетия броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване се увеличи сериозно според данните на Световната здравна организация (СЗО). Докато през 2005 година 1,6 милиарда възрастни (над 15 г.) са били с наднормено тегло и 400 милиона със затлъстяване, то през 2022 година тези с наднормено тегло са 2,5 милиарда, а 890 милиона живеят със затлъстяване в световен мащаб.

Още няколко ключови статистики от последното подобно проучване на СЗО през 2022 г.:

• 1 на всеки 8 души живее със затлъстяване.
• Броят на хората със затлъстяване се е увеличил повече от два пъти в сравнение с 1990 година, а затлъстяването при младежите е четири пъти по-голямо.
• 43% от пълнолетните хора в световен мащаб са с наднормено тегло, а 16% са затлъстели.
• 35 милиона деца под 5-годишна възраст са с наднормено тегло.
• Над 390 милиона деца и младежи между 5 и 19 г. са с наднормено тегло. 160 милиона от тях живеят със затлъстяване.

Затлъстяването възниква, когато човек има калориен прием, който е постоянно по-висок от необходимия за неговия метаболизъм и ниво на физическа активност.

 

Генът FTO и хората с висок риск от затлъстяване

 

 

Затлъстяването е световен проблем от здравно и икономическо естество. Въпреки че факторите на заобикалящата среда, като недостатъчната физическа активност и преяждането, доведоха до бума в броя на хората с наднормено тегло и затлъстялост в последните десетилетия, учените считат, че между 40% и 90% от хората с наднормено тегло го дължат на гените си.

Все пак не е задължително да ставаме заложници на гените си и да страдаме заради тях. Дори и да сме склонни към напълняване и прекомерно тегло, има начини, по които да държим нещата под контрол. Те включват повече физическа активност и адекватен хранителен режим с намаляване на приема на въглехидрати и мазнини за сметка на протеина и фибрите. Търсеният ефект в комбинацията от тренировки и диета се нарича калориен дефицит, чрез който да изразходваме повече калории отколкото приемаме, за да постигнем отслабване.

 

Заключение

Вече е ясно, че генът FTO има сериозна роля в регулирането на теглото и играе ключова роля за развиването на наднормено тегло. Впоследствие може да се свърже и с други заболявания. По-задълбочените проучвания би трябва да хвърлят допълнителна светлина върху ролята на гена FTO върху тялото. Дотогава е важно да не забравяме, че гените невинаги ни мислят доброто, но ние също можем да играем сериозна роля върху това какво показва кантарът. Генът FTO и генната лотария може и да не са на наша страна, но ние можем да контролираме как изглеждаме чрез правилно хранене, тренировки и прием на хранителни добавки.

 

Често задавани въпроси