Гемотерапия – лечение с растителни стволови клетки

Гемотерапия е сравнително малко познат метод в билковата медицина в сравнение с хомеопатията – друг начин за лекуване с помощта на природните богатства. Какво представлява гемотерапия и как можем да се облагодетелстваме от нея – ще научим в тази статия.

Какво е гемотерапия?

Това е клон на фитотерапията и форма на билкова медицина, която се фокусира върху използването на активните компоненти, намиращи се в младите и растящи части на растенията.

Тя разчита на лечебните свойства на растителните пъпки и младите издънки, както и други ембрионални тъкани, като коренчета или сок от дървета и храсти.

Процесът включва накисване на ембрионалните тъкани за създаване на мощни екстракти. Получените екстракти съдържат основни хранителни вещества, ензими, фитохормони, витамини и други активни съединения.

Гемотерапията се счита за допълваща конвенционалната медицина и често се използва заедно с други естествени лечебни методи за поддържане на цялостното здраве и справяне със специфични здравни дисбаланси.

Как работи?

Гемоекстрактите обикновено се приготвят чрез накисване – процес, който включва поставяне на ембрионалните растителни тъкани в смес от вода, алкохол и глицерин. Тази мацерация извлича активните съставки, създавайки разтвор, който запазва жизнената енергия и лечебния потенциал на младите растителни части.

Терапията има за цел да осигури нежна, естествена подкрепа за здравето. Тя помага при нужда от имунна подкрепа и детоксикация, както и при мускулно-скелетни проблеми и респираторни заболявания.

Средствата за гемотерапия се приемат през устата, обикновено под формата на екстракти или тинктури на основата на глицерин.

История

Гемотерапията като медицинска практика се базира на трудовете на белгийския хомеопат д-р Пол Хенри, който започва да изучава лечебните свойства на растителни пъпки и ембрионални тъкани през 50-те години на миналия век.

Изследването му се фокусира върху идеята, че младите издънки, пъпките и другите ембрионални части на растенията съдържат концентрирана жизнена енергия и фактори на растежа, които могат да се използват терапевтично.

Проучванията на д-р Хенри формират основата за това, което в крайна сметка става известно като гемотерапия. Неговото изследване е доразвито от хомеопати и билкари, особено във Франция и Белгия, където гемотерапията получава признание и започва да се интегрира в допълнителни и алтернативни медицински практики.

През 60-те и 70-те години на миналия век френски лекари хомеопати като Макс Тетау и Анри Тетау популяризират използването на средства за гемотерапия в холистичната и натуропатичната медицина. Тези лекари усъвършенстват методите за екстракция и идентифицират специфични приложения за лечение на специфични здравословни състояния.

Какви растения се използват?

Някои често срещани растения, използвани за гемотерапия, включват:

• Касис (Ribes nigrum). Известен със своите противовъзпалителни свойства, касисът се използва за подпомагане на имунната система и справяне с алергии.
• Малина (Rubus idaeus). Има детоксикиращи свойства и може да подпомогне чернодробната функция.
• Розмарин (Rosmarinus officinalis). Използва се заради стимулиращия си ефект върху кръвообращението и потенциала да поддържа паметта и когнитивната функция.
• Сребърна бреза (Betula pendula). Известна със своите детоксикиращи ефекти върху тялото и често използвана в гемотерапията за тази цел.
• Черен трън (Prunus spinosa). Има потенциален успокояващ ефект върху нервната система.
• Глог (Crataegus). Отличава се със сърдечно-съдовите си ползи.
• Шипка (Rosa canina). Използва се заради потенциала си да поддържа имунната система и да се справя с различни състояния, свързани с възпаление.

Тези растителни екстракти обикновено се приготвят в глицеринови мацерати или разреждания с ниски дози, за да се запазят активните им съставки и потенциалните терапевтични ползи.

Разлики между хомеопатия и гемотерапия

Хомеопатията, основана на принципа „подобното лекува подобно“, използва силно разредени вещества, за да задейства присъщите на тялото механизми за самолечение. Чрез процес на серийно разреждане и сукусия, хомеопатичните лекарства стават по-мощни, когато се разреждат повече.

За разлика от хомеопатията, гемотерапията използва средства, които не се разреждат толкова много. Те обикновено се накисват или се приготвят като глицеринови накиснати продукти, запазвайки повече от оригиналния растителен материал. Средствата често са насочени към специфични действия като дренаж (елиминиране на токсини), регенерация на тъкани и поддържане на органи.

Въпреки че и гемотерапията, и хомеопатията използват естествени вещества в рамките на алтернативната медицина, те се различават в своите методи на приготвяне, ръководни принципи и приложения за справяне със здравословни проблеми. Хомеопатията набляга на силно разредени вещества и персонализирано лечение, докато гемотерапията използва по-малко разредени растителни екстракти за специфични целенасочени действия към изцеление и регенерация.

Ползи от гемотерапия

Ползите за здравето, произтичащи от прилагането на гемотерапия, са разнообразни.

Детоксикация

Екстракти от млади растителни тъкани съдържат активни съединения, които могат да поддържат процесите на клетъчна детоксикация. Смята се, че тези екстракти стимулират елиминирането на токсините, натрупани в клетките.

Предполага се, че някои лекарства имат свойства на лимфен дренаж. Те могат да помогнат за подобряване на лимфния поток, позволявайки на тялото да премахва по-ефективно отпадъчните материали.

Различните растителни екстракти са свързани със специфични органи или системи. Например пъпките от касис могат да се използват за подпомагане на функцията на черния дроб, като засилват процесите на детоксикация на органа.

Регенерация

Високата концентрация на растежни фактори, фитохормони и други активни съединения в екстрактите могат да стимулират клетъчния растеж и регенерация.

Екстрактът от пъпки на розмарин може да се използва заради потенциала му да поддържа регенерацията на централната нервна система.

Някои лекарства се считат за адаптогени, като помагат на тялото да се адаптира към стреса и насърчават цялостния баланс и устойчивост. Това адаптогенно качество може индиректно да поддържа естествените регенеративни процеси на тялото.

Средствата за гемотерапия са богати на хранителни вещества, включително витамини, минерали и антиоксиданти. Тези хранителни вещества могат да помогнат за подхранването на тялото и поддържането на неговите естествени възстановителни механизми.

Имунна подкрепа

Голяма част от екстрактите, използвани за гемотерапия, може да имат имуномодулиращи ефекти. Те са богати на антиоксиданти, които помагат за неутрализиране на вредните свободни радикали в тялото. Това може да намали оксидативния стрес и да поддържа имунната функция.

Техните потенциални антивирусни и антибактериални свойства също насърчават защитните механизми на организма.

Като подпомага елиминирането на токсините и метаболитните отпадъци, гемотерапията индиректно укрепва имунната система.

Справяне с различни здравословни състояния

Различни растителни екстракти могат да се използват за справяне с респираторни и храносмилателни проблеми, мускулно-скелетни нарушения, кожни заболявания и хормонален дисбаланс.

Те насърчават способността на тялото за самолечение.

Управление на стреса

Някои лекарства за гемотерапия се използват за подпомагане на управлението на стреса, тревожността и нарушенията на съня чрез насърчаване на релаксиращи и успокояващи ефекти.

Противопоказания

Гемотерапия, както всяка форма на лечение, има своя набор от съображения и потенциални противопоказания. Въпреки че обикновено се счита за безопасна, когато се прилага правилно, ето някои фактори, които е добре да се имат предвид.

Някои хора може да са алергични или чувствителни към специфични растителни екстракти. От решаващо значение е да сте наясно с поносимостта си, преди да започнете гемотерапия.

Има ограничена информация за безопасността на екстрактите по време на бременност и кърмене, затова е важна консултацията със здравен специалист преди започване на терапията. Те могат да взаимодействат с някои лекарства, така че за това също трябва да се внимава.

При хронични здравословни проблеми или сериозни заболявания разчитането само на гемотерапия може да не е достатъчно.

Заключение

Гемотерапията се корени в пионерската работа на д-р Пол Хенри. Тя процъфтява като медицинска практика благодарение на отдадеността на белгийските хомеопати и билкари.

Има множество ползи, като може да стимулира детоксикацията, да регулира клетъчната функция и да насърчи способността на тялото за самолечение. Лекарствата в гемотерапията често се използват в ниски дози и могат да се прилагат перорално или локално под ръководството на квалифициран лекар.