Гъбата кориолус и нейните 11 лечебни свойства

Гъбата кориолус е обещаващо традиционно лечебно средство. Повече за ботаническите характеристики, употребите и здравните предимства на това природно чудо – ще разкрием в тази статия.

Характеристики на гъбата кориолус

Научно известна като Coriolus versicolor, гъбата има отличителен многоцветен външен вид. Тя наподобява лентите на перата на опашката на пуйка. Специфичният епитет versicolor означава „от няколко цвята“. Това наименование може да се обясни с оцветяването на гъбата, което варира от екземпляр до екземпляр, както и с наличието на няколко цветни ленти върху горната повърхност на всяко плодно тяло.

Гъбата се нарича още пуешка опашка, а каваратаке е японското й име. Тя е сравнително малка, с отделни шапчици, достигащи 1-5 сантиметра напречно и расте в големи, припокриващи се групи. Няма отличителен вкус или мирис.

Нейните ветрилообразни плодни тела имат концентрични кръгове с различни нюанси и цветове, обикновено показващи ленти от кафяво, жълтокафяво, бяло и други нюанси.

Съдържа биоактивни съединения като полизахаропептиди (PSP) и полизахарид-K (PSK), които привличат научен интерес заради потенциалните си имуномодулиращи и антиоксидантни свойства. Има дълга история на употреба в традиционната медицина, особено в древните китайски и японски лечебни практики, датиращи от хиляди години.

Разпространение

Плесенната гъба кориолус може да се намери в различни региони по света, включително в Азия, Европа, Северна Америка и Австралия. Широко разпространена е във Великобритания и Ирландия, но се среща и в цяла континентална Европа, от северна Скандинавия чак до средиземноморския регион.

Обикновено расте върху мъртви, паднали, гниещи дървета, но може да вирее в различни среди и климат.

Най-често се среща върху твърда дървесина като бук и дъб, главно като сапробна (гниеща дървесина) гъба, но понякога като слаб паразит върху живи дървета.

В дивата природа гъбата има жизненоважна екологична роля, като образува обширни мицелни мрежи под земята, подпомагайки усвояването на хранителни вещества и разграждането на мъртвата дървесина и органичната материя в горите.

Консумация

Въпреки че пуешката опашка е годна за консумация, текстурата й може да се опише като жилава. Поради тази причина тя обикновено се изсушава, смила се на прах и се консумира като чай. Може също да се добавя към супи или да се смесва в смутита. Изсушената гъби може да се използва за направата на екстракти и тинктури.

Някои добавки съдържат цялата гъба, включително плодното тяло и мицела (структурата на корена). Гъбите отново се изсушават и смилат на прах.

Други добавки включват само екстракти от полезните съединения на гъбата и осигуряват концентрирано количество от поддържащи здравето съединения с пълния спектър от ползи за здравето. Те са за предпочитане спрямо тези, които включват мицел (коренна структура на гъбата), зърно или други пълнители.

Ползи от кориолус

Предимствата от употребата на гъба кориолус са многостранни.

1. Подкрепа на организма при рак

Съединенията, които се откриват в гъбата кориолус, могат да подпомогнат защитните сили на организма по време на лечение на рак като химиотерапия. Различни проучвания изследват гъбата за приложение като допълнителна терапия при това заболяване.

2. Имунно подсилване

Нейните биоактивни съединения могат да стимулират имунната система. Те насърчават активността на имунните клетки като клетки естествени убийци (NK) и Т-клетки, които са от решаващо значение за борбата с инфекциите и анормалните клетки.

3. Антиоксидантни и противовъзпалителни свойства

Гъбите кориолус могат да пречистват свободните радикали и да намалят оксидативния стрес, потенциално поддържайки цялостното клетъчно здраве. Може да има ефект за управление на състояния, свързани с възпаление.

4. Ползи за стомашночревната система

Може да действа като пребиотик, като насърчава растежа на полезни чревни бактерии и допринася за здрава чревна микробиота.

5. Респираторно здраве

Признатите имуномодулиращи свойства на гъбата повишават интереса към нейния потенциален непряк принос към здравето на дихателните пътища чрез укрепване на имунната система на тялото. Този повишен имунитет може да помогне в борбата с респираторните инфекции.

Предполага се, че гъбата може да притежава муколитични свойства, подпомагащи разграждането на слузта. Това може да допринесе за изчистване на дихателните пътища и облекчаване на дишането.

6. Поддържа черния дроб

Изследванията показват потенциални ползи за поддържане здравето на черния дроб. Едно предполагаемо предимство се крие в помощта му при процесите на детоксикация.

7. Управление на стреса

Гъбата може да има адаптогенни свойства, като помага на тялото да управлява стреса чрез модулиране на нивата на хормона на стреса.

8. Здраве на кожата

Предполагаемите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства могат да помогнат за доброто състояние на кожата, като намалят увреждането, причинено от агресори на околната среда като UV лъчи и замърсяване. Освен това действат за успокояване на кожни раздразнения и управление на свързаните с тях зачервяване или подуване.

Освен това гъбата може да ускори процесите на заздравяване на рани чрез насърчаване на възстановяването и регенерацията на тъканите.

9. Силни кости

Някои проучвания сочат, че Coriolus versicolor има добър ефект върху костите поради потенциалното си въздействие върху възпалението и имунната модулация.

10. Подкрепа за здравето на устната кухина

Антимикробните свойства на гъбата са важни за поддържането на хигиената на устната кухина.

11. Атлетично представяне

Може да подобри атлетичните постижения заради стимулиращия си ефект върху енергийните нива и цялостната жизненост, въпреки че научните доказателства в тази област са ограничени.

Противопоказания

Като цяло пуешката опашка е безопасна за консумация, когато се приема според указанията и препоръчаната дозировка. Въпреки това има определени противопоказания или съображения, свързани с употребата на гъбата кориолус, за които е важно да сме информирани.

Съществуват опасения, че диворастящите медицински гъби могат да натрупват тежки метали като живак, олово, кадмий и арсен. Тези метали могат да представляват риск за здравето, когато се консумират твърде много.

Страничните ефекти към гъбата могат да включват:

• подуване на корема
• тъмни изпражнения
• потъмняване на ноктите
• газове
• киселини в стомаха

Индивидите, приемащи имуносупресивни лекарства или подложени на такива терапии, трябва да бъдат внимателни. Хората с автоимунни заболявания също трябва да се консултират със специалист, защото добавките от кориолус може да повлияят на автоимунните реакции.

Освен това кориолус може да понижи твърде много нивата на кръвната захар при хора, приемащи лекарства за диабет.

При алергия или чувствителност към гъби трябва да се избягват такива добавки. При бременност и кърмене също не е препоръчително да се използват, защото малко се знае за безопасността им в тези периоди.

Може да има специфични съображения за употребата при деца или възрастни хора, тъй като техните физиологични реакции може да се различават, затова е важно да се вземе предвид лекарското мнение.

Заключение

Гъбата кориолус може да се похвали с цветен външен вид, наподобяващ пера на опашка на пуйка. Среща се в различни региони по света, като често вирее върху мъртви дървета в горите.

Въпреки че е годна за консумация, твърдата и жилава текстура, която има, я прави годна за консумация след изсушаване и смилане на прах. От нея се правят чайове, екстракти, тинктури и добавки.

Ползите за здравето включват подкрепа на организма при рак, укрепване на имунитета, подпомагане на здравето на дихателните пътища, насърчаване на чревната флора и много други.

Въпреки това е жизненоважно да се отбележат противопоказанията и страничните ефекти, включително потенциално натрупване на тежки метали, храносмилателни проблеми и промяна на нивото на кръвната захар. Ако приемате имуносупресивни лекарства или имате автоимунни заболявания, избягвайте употреба или първо се консултирайте с лекар.