Етапи на скръбта: кои са 5-те фази и как да ги преодолеем?

В тази статия разглеждаме формулираните от психиатърката Елизабет Кюблер-Рос етапи на скръбта. Информацията, която тя е синтезирала, може да бъде от полза за всеки, който преминава или е преминавал през какъвто и да е вид загуба.

 

 

Познаването на петте етапа на скръбта може да помогне на човек да разбере чувството на загуба и реакциите, които то провокира. Често теорията се тълкува погрешно, сякаш те следват една след друга. Всъщност някои хора ги преживяват в различен ред, други пропускат някои от тях, а трети – преминават една от фазите повече от веднъж.

Достигането до етап на приемане може да стане бързо или да се проточи значително. Всичко това е нормално, защото приспособяването към реалността на загубата е индивидуален процес, който не може да бъде общовалиден. Теорията за петте етапа на скръбта по-скоро цели да даде яснота какви емоции може да предизвика загубата и какви са механизмите на справяне на човешката психика.

 

Теория за етапите на скръбта

 

 

Етапи на скръбта се отнасят до рамка, разработена от психиатърката с швейцарско-американски произход и пионер в изследванията на близки до смъртта изживявания Елизабет Кюблер-Рос. Теорията, позната и като модела на Кюблер-Рос, се популяризира след излизането на нейната книга „За смъртта и умирането“ през 1969 г.

Първоначално теорията се базира на работата на психиатърката с неизлечимо (терминално) болни пациенти и очертава емоционалните реакции, които те изживяват след диагностициране с животозастрашаващо заболяване:

• Отричане
• Гняв
• Договаряне
• Депресия
• Приемане

В графиката, включена в „За смъртта и умирането“, Кюблер-Рос споменава и други емоции като част от това пътуване, включително: шок, частично отричане, подготвителна (предварителна) скръб, надежда и декатексис.

Декатексис е процесът на емоционално отдръпване или разхлабване на емоционалните връзки с човек или обект, често възникващ преди смъртта или като основна задача на траура.

Елизабет Кюблер-Рос има доста интересен кариерен път. Тя е ужасена от отношението на болничния персонал към „безнадеждните пациенти“ с терминална диагноза, които са били лекувани с малко грижи или напълно игнорирани. Затова тя създава специални програми за лечение за възстановяване на чувството за достойнство и самоуважение на тези хора.

За целта Кюблер-Рос планира намаляване на лекарствата, които държат тези пациенти прекалено седирани, и намиране на начини те да се свържат с външния свят. В резултат се наблюдава 94%  подобрение на психичното здраве на нейните пациенти.

Като преподавател в Медицинския факултет на Университета на Колорадо тя провежда интервю с млада неизлечимо болна жена пред студенти по медицина. Целта е не да даде пример за патология, а да покаже на бъдещите лекари човешкия аспект на болестта, трудността да продължиш да живееш след диагнозата си. Тогава тя каза на учениците си:

Сега реагирате като хора вместо като учени. Може би сега не само ще знаете как се чувства умиращ пациент, но и ще можете да се отнасяте към него със състрадание – същото състрадание, което бихте искали за себе си.

С течение на времето моделът за фазите на скръбта е обобщен, за да опише набора от емоции, изпитвани от хора, скърбящи за всякаква форма на значителна загуба като смърт на любим човек, край на връзка, загуба на работа или други големи промени в живота.

 

Отричане

 

 

Отричането е един от първите етапи на скръбта. Той се отнася до състояние, в което човек отказва да приеме реалността на дадена ситуация. Тази защитна реакция помага на съзнанието да се предпази от шока на неприятните трудности и намалява интензитета на реакцията.

Периодът на отричане може да бъде нормален и дори полезен, докато психиката работи да обработи трудна ситуация. Неговото проявление включват отказ за приемане или признаване на случилото се. Човекът може да смята, че информацията е невярна, а източникът – недостоверен. Може да има и нежелание за обсъждане и избягване на темата.

Ако отричането е свързано със загуба на близък, индивидът сякаш очаква той всеки момент да се появи. Ако проблемът е раздяла/развод, той се самоубеждава, че скарването е временно и ще последва сдобряване. При диагностициране на неизлечимо заболяване е налице недоверие към резултатите.

Когато етапът на отричане приключи, емоциите, които са били потискани и все още неизпитани, започват да се покачват.

 

Гняв

След като човек започне да осъзнава, че новината е реалност, той може да премине в състояние на гняв. За разлика от отричането, което е механизъм за справяне, гневът е маскиращ ефект. Под него се крият много от емоциите и болката, които човекът носи в себе си. Тази естествена реакция би могла да бъде насочена към себе си или околните (например партньора, членове на семейството или лекар).

Когато се касае за загуба на роднина, гневът може дори да бъде насочен към Бог или друга висша духовна сила, защото е позволила това да се случи. В някои случаи негативната емоция е отправена дори към самия починал или към неодушевен предмет. Човекът може да се чувства виновен, сякаш не е направил достатъчно за близкия си, не е прекарал достатъчно време с него или не е отделил нужните грижи.

Важно е да знаем, че чувството на гняв не е рационално и може да се появи, без да са налице обективни доказателства за това, в което скърбящият вярва. Въпреки че вътрешно индивидът осъзнава, че обектът на гнева му не е виновен, чувствата, които изпитва в този момент са твърде интензивни, за да действа според разума.

Добре е близките да са подготвени за този стадии, който може да се характеризира с избухливост и загуба на търпение, за да не приемат лично тези реакции. Понякога състоянието може да се маскира в чувства като горчивина или негодувание, вместо да се прояви като ярост.

 

Договаряне

 

 

В процеса на скърбене човек често се чувства безнадежден и съкрушен, сякаш е изгубил напълно контрол върху случващото се. По тази причина е обичайно да се появят разсъждения тип „какво ако“ и „ако само“.

Именно този етап се нарича фаза на договаряне, защото се опитваме да сключим споразумения със себе си или сделка с по-висша сила в замяна на това да се чувстваме по-малко тъжни или да имаме различен резултат. Това, разбира се, е ирационално и отлага тъгата и объркването, свързани със загубата.

При раздяла или развод споразумението може да бъде: „Само ако бях прекарал повече време с партньора си, той/тя щеше да остане.“ Ако страдаме за тежка медицинска диагноза, бихме си казали, че ако бяхме отишли по-рано на преглед, щяхме да предотвратим болестта. Също така не е необичайно религиозните хора да се опитват да преговарят с Бог или по-висша сила в замяна на изцеление или облекчение от мъката и болката.

 

Депресия

Докато гневът и договарянето са по-активни фази на скърбене, депресията е тих, интровертен етап. Вече индивидът не бяга от емоциите, а ги изживява и отработва по по-здравословен начин. Нормално е в тази ситуация да има отдръпване и изолиране от околните.

Разбира се, при някои хора тази фаза може да се усеща доста тежка, объркваща и дори на моменти непосилна. Въпреки това тези усещания са неизбежни. Въпреки че при всеки признаците са различни, някои от възможните включват:

• Тъга
• Загуба на интерес към дейности
• Значителни промени в теглото
• Промени в съня
• Липса на енергия
• Чувство на възбуда или неспокойствие
• Чувство за безполезност или вина
• Намалена концентрация

 

Въпреки че тези реакции са нормални и не е необичайно скръбта да повлияе на функционирането за ограничен период от време, е важно да не изпадаме в крайност. Дори да нямаме желание за общуване и ангажиране с дейности, е от изключително значение да използваме волята си, за да останем активни. Прекаленото отдръпване от близките и приятелите може единствено да задълбочи страданието и да направи излизането от тази фаза изключително трудно.

За съжаление има случаи, в които състоянието прераства до продължително разстройство на скръбта, когато фазата продължава повече от година.

Продължителното разстройство на скръбта е диагностицирано медицинско състояние и може да стане инвалидизиращо, ако не се управлява по подходящ начин.

По тази причина още на ранен етап трябва да потърсим съдействие от специалист по психичното здраве, в случай че усещаме, че сме блокирани в този етап на скръбта и не се справяме.

 

Приемане

 

 

Считан за пети и последен от формулираните от Кюблер-Рос етапи на скръбта е този на приемане. Той не е непременно щастлив или вдъхновяващ момент. Достигането на тази фаза обаче не означава, че мъката и загубата са изцяло зад гърба ни и са преодолени.

Същността на приемането е, че то бележи ситуацията на осмисляне на загубата и разбиране на нейното място в житейския път. Човек често се чувства променен след изживяното и вече не отрича, не се бори и съпротивлява срещу мъката си. Това е моментът, в който той може да се върне назад и да си спомни с усмивка и хубавите, и лошите моменти, както и да се съсредоточи върху това да оценява настоящето.

За неизлечимо болните хора например приемането може да бъде осъзнаване, че все още имат шанс да изживеят красиви неща и да осмислят последните си седмици и месеци. За тези, които се справят с загубата на любим човек, последният от 5-те етапи на скръбта може да се изразява в това индивидът да оцени преживяното и да запази добрите спомени.

 

Заключение

 

Често задавани въпроси