Делириум – остро нарушение на съзнанието

Делириумът е психопатологично състояние, което се характеризира с остро и краткосрочно нарушение на съзнанието, вниманието, мисленето и възприятията. Той обикновено се проявява внезапно и често е свързан с физически заболявания, инфекции или метаболитни нарушения.

Това състояние може да се появи по всяко време, но е особено характерно за възрастни хора, хора в тежко физическо състояние или пациенти, преминали през сериозни хирургически интервенции. Делириумът е изключително сериозно състояние, което изисква навременна диагностика и лечение, тъй като може да бъде фатално, ако не бъде открито и лекувано своевременно.

 

 

Причините за делириум са многобройни, но най-често те включват инфекции, остри заболявания, лекарствени взаимодействия, интоксикации или дехидратация.

Характеристиките включват значително затруднение при концентриране на вниманието, бързи промени в настроението, както и нестабилност в поведението. Пациентите често могат да бъдат дезориентирани към време и място, а дори и към собствената си идентичност.

Делириумът може да бъде придружен от тревожност, халюцинации или заблуди, като симптомите често се променят бързо. Освен когнитивни затруднения пациентите могат да изпитват и физически симптоми като нарушено сънно-будно състояние, тахикардия или повишено кръвно налягане.

Тези промени обикновено са резултат от остри медицински състояния или заболявания и изискват незабавно лечение.

 

Причини за възникването на делириум

 

 

Делириумът не е самостоятелно заболяване, а по-скоро симптом, свързан с други медицински състояния. Най-честите причини за възникване на делириум включват:

• Инфекции. Пневмония, пикочни инфекции, менингит или сепсис могат да предизвикат делириум, особено при възрастни хора или имунокомпрометирани пациенти.
• Лекарствени взаимодействия и медикаменти. Някои медикаменти могат да предизвикат делириум особено при високи дози или при взаимодействие с други лекарства. Сред тях са антипсихотици, транквилизатори, антидепресанти, а също и обезболяващи.
• Метаболитни и електролитни нарушения. Проблеми като дехидратация, хипогликемия (ниско ниво на кръвна захар) или хипокалциемия (ниско ниво на калций) могат да нарушат нормалната мозъчна функция и да доведат до делириум.
• Тежки заболявания и хирургически интервенции. Пациенти, които страдат от тежки заболявания като рак, инсулт, бъбречна недостатъчност или следоперативни състояния често проявяват симптоми на делириум.
• Психоактивни вещества и алкохол. Злоупотребата с алкохол или наркотични вещества, както и оттегляне от тях, може да предизвика остро психическо объркване и делириум.
• Неврологични заболявания. Деменция, болест на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания също могат да доведат до развиване на делириум особено при стресови или инфекциозни събития.

Възможността за възникване на делириум е значително увеличена при наличие на тези рискови фактори, затова е изключително важно да се осигури своевременно диагностициране и лечение на основната причина за състоянието.

 

Симптоми и диагностика

Делириумът се характеризира със следните основни симптоми:

• Объркване. Пациентът има затруднения в ориентирането към времето, мястото и хората около себе си.
• Нарушена моторна активност. Може да проявяват хиперактивност, неспокойствие или противоположно – да бъдат прекалено забавени и летаргични.
• Нарушено внимание. Пациентите имат затруднения да се съсредоточат върху разговори или задачи.
• Халюцинации и заблуди. Често се наблюдават визуални или слухови халюцинации, при които пациентите могат да чуват или виждат неща, които не съществуват.
• Промени в възприятията. В допълнение към халюцинациите пациентите може да изпитват заблуди и неадекватни възприятия за обкръжението си. Например те могат да възприемат опасности, които не съществуват, или да имат изкривено усещане за пространство и време.
• Нарушено мислене. Пациентите могат да имат забавено или разпокъсано мислене, което затруднява комуникацията с тях.
• Нестабилност на настроението. Състоянието на пациента може да се променя бързо – от агитация до депресия или апатия.
• Промени в съня. Нощем симптомите често се влошават, докато през деня те могат да се подобрят.

Диагностицирането на делириум обикновено включва обстойна медицинска история и физически преглед.

Лекарят ще се съсредоточи върху идентифицирането на основните причини за делириума като инфекция, метаболитно разстройство или медикаменти, които могат да го предизвикат.

Специализирани тестове за оценка на когнитивните функции и нивото на съзнание, лабораторни и образни изследвания могат да бъдат извършени, за да се потвърди диагнозата и да се изключат други възможни причини.

 

Лечение

 

 

Лечението на делириума се състои основно в идентифицирането и коригирането на основната причина, която го предизвиква. Въпреки че това състояние обикновено е обратимо, ако се лекува своевременно, то може да има сериозни последици, ако не се вземат навременни мерки.

• Лечение на основната причина. Например, ако делириумът е предизвикан от инфекция, се предприема подходящо антибиотично лечение. Ако причината са определени медикаменти, те трябва да бъдат коригирани по отношение на дозата или прекратени.
• Поддържаща терапия. Осигуряването на адекватна хидратация и хранене е от съществено значение за подобряване на състоянието на пациента.
• Психосоциална подкрепа. Поддържането на спокойна и добре организирана среда може да помогне на пациентите да се чувстват по-сигурни и да намали симптомите на делириум. Това включва обяснение на ситуацията и ограничаване на излишния стрес.
• Медикаментозно лечение. В някои случаи могат да бъдат използвани антипсихотици за контрол на симптомите на агитация (повишена двигателна активност и понякога агресивно поведение) и халюцинации. Лекарствата се използват само когато е необходимо, тъй като прекомерната медикаментозна намеса може да има нежелани ефекти.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се избегнат усложнения и да се осигури пълно възстановяване.

 

Прогноза

Прогнозата зависи от основната причина, която го е предизвикала. В много случаи, ако причината бъде открита и лечението започне навреме, симптомите на делириум могат да изчезнат в рамките на няколко дни или седмици. Въпреки това при възрастни пациенти или тези с хронични заболявания, възстановяването може да бъде по-бавно. В най-тежките случаи, ако не се предостави навременно лечение, делириумът може да доведе до сериозни увреждания на мозъчната функция или дори до смърт.

Прогнозата също може да бъде повлияна от индивидуалното здравословно състояние на пациента и от фактори като възраст, наличие на когнитивни увреждания или съпътстващи заболявания. Въпреки че в повечето случаи симптомите могат да се подобрят с правилно лечение, някои пациенти може да изпитат дългосрочни последици, включително когнитивни и психо-социални затруднения.

Навременната диагностика и подходящата медицинска намеса са от решаващо значение за пълното възстановяване и предотвратяване на усложнения.

 

Заключение

 

 

Делириумът е сериозно психиатрично състояние, което изисква внимание и бързо лечение. То може да бъде предизвикано от различни медицински състояния и изисква подходяща диагностика и лечение. Ранната намеса е от съществено значение за предотвратяване на дългосрочни последици и осигуряване на пълно възстановяване. С помоща на правилната терапия и навременно лечение може да запазим баланса на психическото здраве, както и да намалим риска от други здравословни усложнения.

 

Често задавани въпроси