Булимия нервоза – физически и емоционални последици

Булимия нервоза, обикновено наричана само булимия, е хранително разстройство, което се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане, последвани от компенсаторно поведение за предотвратяване от наддаване на тегло чрез методи на пречистване, придружени от чувство за вина и срам.

Въпреки че най-често се среща при момичетата в юношеска възраст, това състояние може да засегне хора от всякаква възраст и пол, като има тежки физически, емоционални и социални последици, ако не се лекува.

Ранното разпознаване и разбирането на симптомите, причините и възможностите за лечението му са от решаващо значение за ефективната намеса и подкрепа за хората, страдащи от хранителни разстройства.

Симптоми на булимия

Булимията се проявява с набор от поведенчески, емоционални и физически симптоми, които доста често остават незабележими за околните. Някои често срещани признаци при наличието на това хранително разстройство включват:

• Преяждане и гладуване. Консумиране на голямо количество висококалорична храна и липсата на контрол върху хранителните навици, като след епизодите на преяждане обикновено следва период на гладуване и изключително рестриктивни диети.
• Поведения за прочистване. Опит за освобождаване на тялото от излишните калории, консумирани по време на епизода на преяждане, чрез самоиндуцирано повръщане, злоупотреба с лаксативи, диуретици или клизми.
• Компулсивни (самопринудителни) упражнения. Прекомерни упражнения поради фиксиране върху телесното тегло, с цел изгаряне на калориите, консумирани по време на епизод на преяждане.
• Физически симптоми. Те включват подути жлези на шията или челюстта, ерозия на зъбния емайл, чести колебания в теглото, стомашно-чревни проблеми, електролитен дисбаланс, дехидратация и умора.
• Промени в настроението. Хората с булимия могат да изпитват промени в настроението, депресия, тревожност или раздразнителност, чувство на вина, срам или ниско самочувствие, свързани с разстройството.
• Социално оттегляне. Избягване на социални мероприятия, които включват хранене, изолация и оттегляне от приятели и семейство.
• Натрапчиво следене на теглото. Постоянно мислене за храна, калории, диета и загуба на тегло.

Причини за булимия

Причините за развиването на булимия са многостранни и могат да варират от човек на човек. Въпреки това няколко общи фактора допринасят за отключването на това хранително разстройство.

Психологически фактори

Булимията служи като механизъм за справянето с трудните емоции и стреса. Преяждането осигурява временно бягство от негативни емоции, тревожност, депресия, самота или гняв. Докато самопредизвиканото повръщане или употребата на лаксативи се използва като начин за възстановяването на чувството за контрол и облекчаването на появяващата се вина след нарушаването на рестриктивния режим с висококалорична храна.

Дисфункционална семейна динамика

Семейната динамика и възпитанието също играят значителна роля в развитието на булимия нервоза. Средите, характеризиращи се с високи нива на критика или дисфункционални комуникационни модели, могат да допринесат за чувство на малоценност в едно подрастващо дете.

Перфекционизъм

Много хора с хранителни разстройства проявяват перфекционистични тенденции. Те поставят нереалистично високи стандарти за себе си в различни аспекти на живота, включително академичните среди, работата и външния вид. Когато не успеят да отговорят на тези стандарти, те могат да изпитат силно чувство на вина и срам, което допринася към склонност от епизоди на преяждане като начин за справяне с тези емоции.

Ниско самочувствие и проблеми с образа на тялото

Хората с булимия нервоза често имат ниско самочувствие и негативни възприятия за образа на тялото и са склонни да вярват, че постигането на определена форма на тялото и перфектно тегло ще доведе до щастие или приемане.

Социокултурни влияния

Общественият натиск за постигане на нереалистични стандарти за красота и идеално тегло може значително да повлияе на самооценката. Медийното натрапване на една перфектна, но нереалистична, визия, съчетано с културните норми, които отъждествяват поднорменото телесно тегло с привлекателността и успеха, могат да предизвикат неправилно хранително поведение.

Стресови фактори от околната среда

Травматични житейски събития, като насилие в детството, тормоз или значителни промени в живота, могат да предизвикат появата на булимия. Стресови ситуации, включително свързан с работата натиск, конфликти в отношенията или финансови затруднения, също могат да изострят симптомите и да допринесат за отключването на разстройството.

Булимията – съвременно явление или древна практика?

Изглежда, че булимията е по-съвременната проява на хранителните разстройства в сравнение с анорексията, но още в древен Египет, Гърция и Рим, повръщането е била практика, извършвана с цел предпазване от различни заболявания, свързани с храната, които лекарите предписвали като форма на лечение.

През 20-ти век, с появата на модерната психиатрия, започват да се появяват по-ясни описания на симптомите, свързани с булимия нервоза.

Сред най-ранните случаи, които са сходни със съвременните прояви на разстройството, е случаят на Надя, описан от Пиер Жанет през 1903 години, който включва диетични ограничения, страх от натрупване на тегло и епизоди на преяждане, а друг подобен случай е докладван от Моше Вулф през 1932 година.

През 60-те и 70-те години на XX век все повече американски и европейски психиатри също започват да публикуват истории на случаи, които включват пристрастяването към преяждане, последвани от повръщане.

През 70-те години Джералд Ръсел публикува серия от случаи на пациенти, които съобщават за самопредизвикано повръщане като начин за справяне с епизодите на преяждане. Той представя булимията като различно разстройство от анорексията, но със споделен страх от натрупване на тегло.

През 1979 г. Ръсел поставя официално термина „булимия нервоза“, като я описва като „зловещ вариант на анорексия нервоза“. Оттогава разбирането за това разстройство продължава да се развива, а лечението му става по-широко разпространено.

Лечение на булимия

Ефективното лечение на булимия обикновено включва комбинация психологическа терапия и работа с диетолог, пригодени да отговорят на специфичните нужди на индивида. Някои общи подходи за лечение включват:

• Психотерапия. Когнитивно-поведенческата терапия често е основният психотерапевтичен подход за лечение на булимия. Тази терапия помага на хората да идентифицират изкривените вярвания относно храната, образа на тялото и самооценката. Други форми на терапия, като диалектическа поведенческа терапия и междуличностна терапия, също могат да бъдат от полза.
• Хранително консултиране. Работата с професионален диетолог може да помогне на хората да установят редовни модели на хранене, да научат здравословни стратегии и да развият балансирана връзка с храната.
• Групи за подкрепа. Участието в групи за подкрепа или групови терапевтични сесии с други, които са преживели подобни борби, може да осигури ценна партньорска подкрепа.
• Семейна терапия. Включването на членовете на семейството в процеса на лечение може да помогне за подобряване на комуникацията, справяне със семейната динамика, допринасяща за хранителното разстройство, и укрепване на мрежите за подкрепа.
• Лечение с медикаменти. Някои антидепресанти и стабилизатори на настроението могат да бъдат част от терапията на булимия невроза. Те задължително се изписват от лекар.

Заключение

Булимия нервоза е сложно и потенциално животозастрашаващо хранително разстройство, което изисква цялостно лечение и подкрепа. Хранителните разстройства като анорексия и булимия представляват сериозен проблем, който става все по-често срещан и засяга не само физическото здраве, но и психическото благополучие на засегнатите лица.

Чрез повишаване на осведомеността относно симптомите, причините и възможностите за лечение на булимия, можем да насърчим разбирането, да намалим стигмата и да насърчим хората, борещи се с това заболяване, да потърсят помощ и да поемат по пътя към възстановяването.

Ако вие или някой, когото познавате, проявява признаци на булимия, важно е да потърсите професионална помощ. Ранната намеса и лечение са от решаващо значение за предотвратяване на дългосрочни физически и психологически последствия могат значително да подобрят резултатите при този проблем.