Артроскопия – какво представлява процедурата?

Артроскопията е хирургическа интервенция в ставите, която е значително по-малко инвазивна от оперативните методи в миналото. Тя може да се прилага за различни стави, като след тази интервенцията периодът за възстановяване е значително по-кратък. Това са някои от основните маркери, които различават тази процедура от другите видове инвазивни хирургически процедури.

В тази статия ще разгледаме какво представлява самата процедура, наречена артроскопия, кога се налага и как да се подготвим пълноценно за нея.

 

Един от основните аспекти на тази интервенция, които я правят революционна, е нейното практикуване върху млади спортисти. Намаленото време за възстановяване, както и минимално инвазивното навлизане в ставата е начин да се лекуват спортни травми, без да се прави компромис с бъдещата кариера на младия спортист. Не бива да се забравя обаче, че крайният резултат зависи от редица индивидуални фактори, както и от характера на увреждането.

Първата артроскопия се провежда през 1919 г. от професор Кенджи Такаги в Токио. През 20-те години в Европа артроскопията започва да навлиза в медицината като диагностично средство. След като лекарите откриели проблема, хирурзите правели класическа операция на ставата. Постепенно артроскопията се развива и от диагностична техника се превръща в широко използван минимално инвазивен хирургичен метод.

През годините самата камера (артроскопът) също претърпява значителни подобрения, които да улеснят операцията.

Кога се назначава?

Артроскопията е широко използван минимално инвазивен метод за диагностика и лечение на ставни заболявания. Тя може да има както диагностична, така и терапевтична роля и се прилага при стави като коляно, рамо, глезен, лакът и китка. Методът се използва при различни състояния, включително увреждания на хрущяла, ставни възпаления, разкъсани връзки и сухожилия, както и при някои възпалителни процеси.

 

Видове интервенции

 

 

Артроскопия може да се изпълнява върху различни стави в тялото ни.

В зависимост от това може да има някои разлики в протичането на процедурата:

• Артроскопия на коляното. Особено популярна ортопедична интервенция, която се практикува по цял свят. Смята се, че в световен мащаб се провеждат около 2 милиона артроскопии на колянна става годишно. Най-често се налага поради разкъсване на връзка или артроскопия на менискуса. Може да се прилага и при заболявания като гонартроза. При проблеми или болка в глезенната става поради подобни причини също може да се назначи артроскопия.
• Артроскопия на тазобедрена става. Може да се използва за лечение на различни състояния и увреждания на ставата, както и за диагностициране при необяснима болка в ставата.
• Артроскопия на рамото. При навлизане в раменна става може да се направи успешна интервенция в случай на травма на ротаторния маншон, която носи много болка и значително намалява качеството на живот. При често изваждане на раменната става артроскопията може да помогне тя да бъде по-стабилно укрепена на правилното място.
• Артроскопия на китката и лакътя. Различи видове навяхвания и разкъсвания в китката могат да се третират и лекуват с помощта на тази интервенция. По тези причини може да се извършва също артроскопия на лакътна става.
• Артроскопия в гръбнака. Операциите в гръбначната област са изключително деликатен процес и минимално инвазивните процедури са за предпочитане. Тези методи могат да се използват за лечение на дискови хернии, някои деформации и определени туморни образувания, като изборът на техника зависи от конкретния случай.

Интересна съвременна възможност за лечение на хрущялни увреждания е прилагането на техники за възстановяване на хрущяла, извършвани често с помощта на артроскопия. При някои от тях се взема малко количество хрущялна тъкан (например от колянната става), чиито клетки се обработват и култивират, след което се имплантират обратно в увредената зона. Тези методи могат да подобрят подвижността, да намалят болката и да подпомогнат възстановяването на ставната функция при пациенти, подходящи за това лечение.

Всички тези лечебни мерки са възможни с помощта на тази хирургическа интервенция. Щадящият аспект на процедурата е основен плюс на артроскопията, тъй като дава възможност на лекарите да оперират с по-малко усложнения върху всички стави в тялото ни.

 

Как протича процедурата стъпка по стъпка?

 

 

Преди самата процедура има определени неща, които трябва да спазим за успешното протичане на операцията. Лекуващият екип ще ни запознае с тези препоръки. Обикновено става дума за определен период на глад преди анестезията, което е важно за нашата безопасност по време на упойката.

Преди артроскопия обикновено се правят снимки на ставата с помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), по-рядко – компютърна томография, а при нужда и други образни изследвания. Ако приемаме определени медикаменти всеки ден, трябва да съобщим това на лекарския екип. Възможно е в деня на операцията да се изключи приемът на някои лекарства.

Преди процедурата ще бъдем консултирани от различни специалисти, които са част от хирургическия екип. Това може да включва хирурзи, медицински сестри, анестезиолог и др. За бърз и удобен достъп до вената по време на цялото лечение ще ни бъде поставен абокат (венозен катетър).

При различните видове артроскопия може да се използва както местна, така и регионална, а също и пълна упойка. Това зависи от редица фактори, като необходимостта от определен вид анестезия се преценява от лекарския екип. В зависимост от това върху коя става ще се изпълнява артроскопията може да сме легнали по гръб или настрани на операционната маса.

По време на самата операция се следват няколко основни стъпки:

1. Прави се малък разрез в близост до ставата. В зависимост от целите на артроскопията и върху коя става се провежда интервенцията броят разрези може да варира.
2. Вкарва се фиброоптична камера. Ако извършваната артроскопска процедура е с цел лечение, а не само диагноза, то заедно с камерата се вкарват и набор от хирургически артроскопски инструменти. Камерата дава добра видимост на хирургическия екип, като именно с нейна помощ подобен тип минималноинвазивни процедури са възможни. В зависимост от това колко хирургически инструмента се използват може да имаме 1 или повече разреза в областта на ставата. Образът от камерата се наблюдава от лекарите на голям екран, поставен в операционната зала.
3. В много случаи ставата се напълва със стерилна течност, която да разшири работното пространство. Така може пълноценно да се оцени какво е общото състояние на ставата и да се предприемат необходимите оперативни стъпки.
4. Извършват се необходимите стъпки за лечението на нашия индивидуален случай. Те ще ни бъдат обяснени от лекуващия екип, преди да започне операцията.
5. След приключване на процедурата камерата и инструментите се изваждат и малките разрези се затварят – най-често посредством шевове. Може да се постави дренажна тръба, която обаче не се оставя за повече от 24-48 часа след операцията. Поставя се превръзка.
6. Започва събуждането от упойка. С това приключват артроскопските интервенции. Времетраенето им обикновено е средно от 30 минути до 2 часа, според сложността на хирургичната намеса.

През цялото това време нашето състояние на операционната маса внимателно се следи от анестезиолога за успешното протичане на упояването. Упойката не е еднократен процес и изисква активното наблюдение на анестезиолога.

 

Упойка и болка

 

 

Възстановяването след операцията включва и определен период на събуждане и отърсване от самата упойка. Ако сме били под въздействието на т.нар. пълна упойка, при която не сме в съзнание, то няколко часа ще усещаме дискомфорт. Той може да включва отпадналост, сънливост, гадене, повръщане, световъртеж. Вероятно ще прекараме известно време в болничното легло – поради естеството на операцията, но и за да се събудим пълноценно от упойката.

При използване на местна или спинална упойка възстановяването е по-лесно и бързо. Изборът на правилната упойка за нашия конкретен случай е в ръцете на анестезиолога.

Болката след артроскопия варира според личното ни физическо състояние, както и вида на интервенцията и ще бъде контролирана с помощта на медикаменти. Силната болка може да попречи на пълноценното и правилно възстановяване. В зависимост от това върху коя става се е провела артроскопията и какъв е характерът на увреждането, може да имаме нужда от различен период на възстановяване.

 

Рискове и усложнения

Има определени знаци и симптоми, по които може да съдим, че в тялото ни има проблем.

Ако след артроскопията забележите следните оплаквания, е препоръчително да се свържете с лекар:

• Температура и треска;
• Постоянна болка, която не се влияе от предписаните медикаменти;
• Силно подуване на оперираната става;
• Промяна в цвета на кожата;
• Поява на изтръпване и мравучкане в оперирания крайник.

Извън тези потенциални усложнения от артроскопията самата процедура е с много нисък риск. В някои случаи е възможно течността, която се вкарва в ставата, да изтече и да причини подуване. То обаче е временно и изчезва в рамките на няколко дни до 1-2 седмици без необходимост от лекарска помощ. Определено подуване на оперираното място е нормално, но не бива да се влошава или да продължава твърде дълго време.

При рязкото намаляване на физическа активност и оперативната намеса може да имаме повишен риск от тромбоза. Някои пациенти получават медикаменти за разреждане на кръвта, с които да се намали шанса от това опасно усложнение.

 

Възстановяване след артроскопия

 

 

За пълноценно следоперативно възстановяване ще приемаме определени медикаменти след успешното провеждане на артроскопията. Лекарят ни ще предпише болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства. В някои случаи може да приемаме и други медикаменти според лекарската преценка.

Възстановяването след артроскопия може също да включва студени компреси на оперираната става, качествена хигиена на оперираното място и почивка. Пълна неподвижност на крайника, върху който е проведена процедурата, не се налага във всички случаи, по-често натоварването е силно ограничено и контролирано. Препоръчително е цялостно да почиваме поне за няколко дни след операцията, тъй като дори минималноинвазивните интервенции оказват стрес на тялото ни.

След като изминат първите дни от артроскопията ни може да се заемем сериозно с раздвижването и физиотерапевтичните упражнения. Те се случват с активното участие на специалист, който заедно с това ще прецени колко дълъг да бъде нашия рехабилитационен период. След известно време може да ги правим и сами у дома. Специалистът по рехабилитация може качествено да отсъди кога може да се върнем към тренировките и предишните си физически активности.

Колкото по-сериозно се заемем с раздвижването, толкова по-пълноценно и качествено ще бъде нашето възстановяване на ставата.

Всички етапи на възстановяване ще ни бъдат обяснени от лекарите, заели се с процедурата. Ако спазваме техните насоки и препоръки, интервенцията може да се смята за успешна и да черпим пълноценни ползите от артроскопията.

 

Заключение

Артроскопията е модерна процедура, която се свързва с добри резултати без големи разрези и със значително по-малко стрес за тялото ни. С нейна помощ може да си възвърнем подвижността на ставата, да получим ежедневие без хронична болка и да повишим качеството си на живот. За спортистите и любителите на физическа активност тази процедура е начинът да си върнем способността да спортуваме и да избегнем част от рисковете и усложненията при отворените хирургични операции.

 

Често задавани въпроси