Анизокория: същност, симптоми и диагностика

Анизокория е очно явление, което се отличава с един основен симптом – разлика в диаметъра на зениците. Кога това причинява зрителни и други здравословни нарушения и кога не представлява риск за здравето, разглеждаме в тази статия.

 

 

Смята се, че между 15 и 30% от хората изпитват анизокория в някакъв момент от живота си. Въпреки че при някои хора тя е вродена, по-често се появява вследствие на здравословен проблем. Когато се появи внезапно или е съпроводена от симптоми, това изисква медицинска консултация. В някои случаи тя е резултат от прием на лекарства или наркотични вещества, но тогава проблемът се решава с прекъсване на приема.

Леки разлики в размера на зениците се откриват при 1 на 5 здрави хора. Най-често разликата в диаметъра е по-малка от 0,5 мм , но може да достигне до 1 мм.

Защо се получава анизокория?

За да разберем по-добре анизокорията, трябва да се спрем на зеницата. Тя представлява черният център на окото, който променя размера си, за да ни помогне да виждаме при различни количества светлина. При ярка светлина зеницата се свива, а при слаба – се разширява. Тези промени се случват постоянно, без човек да ги усеща и контролира.

При вродена разлика между двете зеници размерът не се променя при различни условия на осветление и очите реагират нормално на светлината.

Когато обаче състоянието се дължи на здравословен проблем, то се поражда от факта, че едната зеница не реагира на светлината както трябва. Ако мускулът на ириса в едното око е парализиран, то съответната зеница остава разширена, дори при силна светлина. В същото време другото око се адаптира нормално и зеницата му се свива.

Обратното може да се случи, ако определено нарушение поддържа едната зеница постоянно свита.

И все пак, без значение какво причинява неправилен размер на вашите зеници, е важно да се посети очен специалист възможно най-скоро.

 

Симптоми

 

 

Разликата в диаметъра на зениците често е единственият симптом на анизокория. Ако проблемът е придобит, той може да повлияе на зрението, тъй като едната зеница не успява да се приспособи към светлината по начина, по който трябва. Това може да доведе до затруднения с ясното виждане или чувствителност към светлина в засегнатото око. Тогава разликата може да бъде забелязана при различни условия на осветления чрез оглеждане в огледалото например.

Ако причината за анизокорията е свързана с възпаление или травма, може да се появи болка в едното око. В някои случаи състоянието е придружено от птоза на клепача, което може да бъде сигнал за сериозно неврологично състояние.

В зависимост от основната причина могат да се проявят други признаци на дискомфорт като главоболие, гадене, двойно виждане или слабост на мускулите.

 

Видове анизокория

Специалистите по очно здраве класифицират анизокорията като физиологична (нормална и вродена) или патологична (причинена от здравословно състояние). Първият вид е по-често срещан.

Физиологична

В този случай разликата в размера е малка (под 1 мм) и не е свързана с никакви заболявания или увреждания. Това явление се наблюдава при около 20% от здравите хора и често се появява без някакви специфични симптоми.

Това явление не води до нарушаване на зрението или други проблеми. Освен това не се повлиява от различните условия на осветление, тъй като зениците вършат нормално работата си, без болка, без забавяне на разширяването, без птоза или промени в акомодацията (способността на окото да се фокусира върху близки обекти) и други зрителни нарушения.

В този случай анизокорията обикновено не е повод за тревоги, но все пак е важно да бъде диагностицирана и проследявана с редовни прегледи.

Патологична

 

 

 

Патологичната анизокория обикновено е знак за наличие на проблем в организма, който изисква задължителна диагностика и лечение. Тя се дължи на увреждания на окото, нервната система или на друг вид органични промени. В този случай състоянието може да бъде сериозно и да се съпровожда със симптоми като болка, двойно виждане или нарушено зрение.

Една от основните причини за патологична анизокория е увреждане на нервите, които контролират зениците. Например синдром на Хорнер се дължи на увреждане на симпатиковата нервна система, която е отговорна за разширяването на зеницата. При заболяването се наблюдава малка зеница (миоза) от страната на увреждането, както и паднал клепач (птоза) и намалено изпотяване на лицето (анхидроза).

Друго неврологично състояние, което може да причини патологичен проблем, е парализа на окуломоторния нерв. Тя води до разширена зеница (мидриаза) и обикновено е съпроводено с птоза и ограничено движение на окото. Причините могат да бъдат различни, включително аневризми, инсулти или травми.

Анизокорията може да бъде резултат и от очни заболявания като:

• Възпаления като ирит или увеит. Те могат да доведат до променена реакция на зеницата, която става по-малка или по-голяма от обичайното. Понякога травми на окото или нарушение на структурата на ириса могат също да причинят анизокория.
• Глаукома. Особено острите форми на това заболяване потенциално предизвикват разширение на зеницата на засегнатото око. Това е сериозно състояние, което изисква спешно медицинско внимание, тъй като води до повишено вътреочно налягане и може да причини трайно увреждане на зрението.

 

Още един възможен причинител е употребата на лекарства, които влияят на симпатиковата или парасимпатиковата нервна система. Такива са например капките за очи, които служат за разширяване или стесняване на зеницата. Различни наркотични вещества също водят до такъв ефект. В тези случаи анизокорията изчезва след прекъсване на прием.

Съдови нарушения като аневризми и хематоми понякога компресират окуломоторния нерв, което води до неравномерни зеници. Инсултите също могат да се проявят чрез този симптом. Същото се отнася и за тумори и други процеси в мозъка и окото, които компресират нервите, отговарящи за размера на зениците.

 

Диагностициране и лечение