12 причини за парене в очите

Парене в очите е симптом, който може да се появи в следствие на много причини. Те са от различно естество – здравословни проблеми, заболявания, обстоятелствени условия. Във всеки случай продължителното състояние и силната болка могат да бъдат причини да бъде потърсена медицинска помощ.

 

Какви са причините за парене в очите?

Причините за усещане за парене в очите могат да бъдат много. Могат да са външни обстоятелства, като частици във въздуха, бактерии, влиянието на компютър, но и различни видове заболявания. По степента на болка и по това колко време трае, можем да предположим защо се е появило неприятното усещане.

Блефарит

Блефарит е възпаление на клепачите, коeто се характеризира с подуване, зачервяване и раздразване на кожата около очите. Освен това заболяването създава корички, подобни на пърхот, по клепачите.

Състоянието обикновено е следствие на увеличено количество бактерии, особено Staphylococcus aureus, по кожата около очите. Блефаритът е неприятен, но обикновено не е опасен в дългосрочен план.

Сухи очи

Сухи очи е състояние, което се характеризира с липса или недостатъчност на насълзяване на очите. Това се случва, когато слъзните канали не функционират както трябва – не произвеждат достатъчно сълзи, или произвеждат такива, които не съумяват да смажат окото.

При откриване на това заболяване, човекът следва да потърси лекарска помощ. Продължителната сухота в очите може да повреди роговицата и конюнктивата.

Очни алергии

Очните алергии, също известни като алергичен конюнктивит, могат да причинят усещане за парене в очите. Обикновено те са причинени от наличие на чуждо тяло в окото. Организмът, като отговор, произвежда хистамини, които причиняват паренето в очите.

Най-честите източници на очните алергии са полен, прах, спори от плесен, дим, парфюми, чувствителност към светлина и така нататък.

Синдром на Сьогрен

Паренето в очите може да бъде причинено и от автоимунни заболявания. Синдромът на Сьогрен стимулира имунната система да атакува здрава тъкан на организма. Тази реакция основно засяга екзокринните жлези, които секретират вещества чрез каналчета към повърхността на тялото или вътрешните кухини (т.е. слъзните и слюнчените).

Увреждането на слъзните жлези и на Мейбомиевите жлезите, произвеждащи мастни вещества, които са част от състава на сълзите, може да създаде сухота.

Симптомите на автоимунното заболяване включват: сухота в очите, замъгляване на зрението, парене и щипане в очите, чувствителност към светлина, блефарит и др.

Ечемик на окото

 

 

Наличието на ечемик на окото, освен парене в очите, може да причини и подуване на клепачите, сълзене на очите, както и гнойна бучка, която е болезнена на пипане.

Ечемикът е подутина, която се образува в основата на миглите, или под клепача. Обикновено е причинена от бактериални инфекции.

Дисфункция на мейбомиевата жлеза

Мейбомиевите жлези се намират на края на клепачите и те, както пояснихме, произвеждат липидната съставка на сълзите, отговорни са за смазването на очите. Ако жлезите се запушат, и в резултат на това окото не бива достатъчно овлажнявано, очите могат да се раздразнят.

Симптомите на дисфункцията включват:

• парене на очите
• сухота
• сърбеж
• чувствителност към светлина
• сълзене на очите
• ечемик

Също така, не е изключена и възможността за поява на замъгляване на зрението.

 

Абразия на роговицата

Абразията на роговицата се състои от механично надраскване на повърхността на роговицата – прозрачният слой, който покрива ириса и зеницата. Тази механична повреда също може да доведе до парене в очите.

Освен това може да е причина за зачервяване, болка и сълзене на очите, замъглено зрение и чувствителност към светлината.

Разкъсване на роговицата

Разкъсването на роговицата, подобно на абразията, се дължи на механично нараняване, само че тя е по-сериозна от абразията. Може да бъде разпозната по силна болка, разкъсване, чувствителност към светлината, кървене и проблеми със зрението.

Фотокератит

 

 

Важно е да знаем, че освен кожата ни, очите също могат да изгорят след излагане на слънце.

Фотокератит е състояние на очите, което може да се развие след продължително излагане на очите на ултравиолетови лъчи. Той може да бъде развит не само от гледане директно в слънцето, но и от отражения на слънчевите лъчи върху вода, сняг, лед или пясък. Освен това може да бъде причинен от заваръчни горелки.

Също така състоянието може да причини временна загуба на зрение, болка, зачервяване, замъгляване на зрението, подуване и др.

Очна розацея

Розацеята е заболяване, което обикновено засяга кожата и създава по нея зачервяване и подутини, подобни на пъпки. В някои случаи тя може да засяга и очите. Като резултат очите могат да се зачервят, подуят и да има усещане за парене. Освен това могат да се подуят и зачервят клепачите, както и да им се запушат мастните жлези.

Гъбичен кератит

Това е инфекция на роговицата, която може да бъде причинена от контактни лещи или механично нараняване. Ако не бъде третирана, тя може да доведе до перманентно ослепяване. Често срещани придружаващи симптоми са проблеми със зрението, болка в очите, чувствителност към светлина, сълзене, секрет.

Птеригиум и пингвекула

Птеригиум и пингвекула са израстъци, които се появяват в окото, но се различават по местоположението и разпространението си:

• Птеригиумът започва от конюнктивата и може да премине върху роговицата.
• Пингвекулата се образува на конюнктивата, в близост до носната страна на окото и не преминава върху роговицата.

 

Причините за появата им са най-вероятно влиянието от ултравиолетовите лъчи и сухотата, но полепването на прах също може да има влияние.

 

Съществува ли риск от усложнения?

Вероятността от усложнения варира според причината за появата на паренето в очите. Ако причината за симптома е блефарит, вероятността от усложнения е много малка. В други случаи, като гъбичен кератит или разкъсване на роговицата, рискът е увеличен.

 

Как да се предпазим?

 

 

За съжалениe, няма гарантиран начин да елиминираме всички възможни рискове за парене в очите. Но все пак има начини да се намали възможността от проблеми с очите.

Такава е избягването на алергични реакции. Ако сте информирани за съществуващи алергии, можете да предотвратим алергичен конюнктивит, като затваряме вратите и прозорците, когато въздухът е наситен с полен.

Друг начин да се предпазим, е да внимаваме, когато докосваме зоната около очите си. Тъй като парене може да се получи от механична повреда и бактерии, е препоръчително да се избягва търкането на очите. Ако все пак се случи да потъркаме очите, ако сме с измити ръце, това може да ни предпази от неприятния симптом.

Още един начин, с който може да се избегнат проблемите с очите, е да се намали употребата на ароматизанти. Избягвайки изпаренията на силно ароматизирани препарати за почистване и тези на силни парфюми, можем да предотвратим неприятното парене в очиге.

Препоръчително е да предпазваме очите си от водата чрез употреба на очила за плуване. Също така е добре да предпазваме очите и от слънцето. Носейки слънцезащитни очила със защита от ултравиолетови лъчи, можем да предотвратим евентуално изгаряне на очите.

За да се защим от заразен конюнктивит, е препоръчително да не използваме чужди вещи, които да докосват лицето, или да даваме нашите на чужди хора. Неща като капки за очи, грим, кърпи, калъфки за възглавници, могат да разпространяват бактерии.

 

Кога е редно да потърсим специалист?

Паренето в очите може да бъде симптом на много и най-различни неща. Може да симптом на моментен дискомфорт, но и сигнал на по-сериозен проблем. Няма как да знаем със сигурност преди консултация с медицинско лице.

Ако секретът е плътен, зеленикав и прилича на гной, трябва да се свържем със специалист. Това може да бъде симптом на бактериален конюнктивит.

Също така е препоръчително търсенето на помощ за лечение при наличие на силна болка или чувствителност към светлина, при проблеми със зрението, или при силно подуване на клепачите.

 

Заключение

Възможните причини за парене в очите могат да бъдат много и най-различни. Съответно нуждата от лечение и методите на превенция зависят от тях. Паренето в очите може да се състои от неприятно краткотрайно усещане, което ще спре без допълнителна намеса, но и може да е сигнал за по-сериозно заболяване.

 

Често задавани въпроси