Вродени деформации на стъпалото: какво трябва да знаем?

В този материал се спираме на проблем, който може силно да притесни новите родители, но с правилните способи може да бъде овладян и коригиран: наличието на вродени деформации на стъпалото.

 

 

Криво стъпало

 

 

Това заболяване, познато и като еквиноварус, е най-разпространената вродена малформация на стъпалото, като се среща при 1 на 1000 новородени деца. Два пъти по-често се наблюдава при момчета отколкото при момичета.

Проблемът възниква, когато сухожилията (тъканите, свързващи мускулите с костите) са твърде къси. Това кара стъпалото да сочи надолу и навътре. Състоянието може да засегне само едното или двете стъпала, като в около 50% от случаите деформацията е двустранна. В тежките случаи детето не може да стъпва нормално с цялото ходило, а вместо това използва външната или горната му част при опит за ходене.

Грижата и управлението на този проблем е дълъг процес, който започва още на 1 седмица и продължава до 4-5 години или в някои случаи повече.

Най-често причините за криво стъпало са неизвестни (идиопатични). Все пак има забелязана фамилна тенденция за предаване. В по-редки случаи има асоциирани разстройства или синдроми като дисплазия на тазобедрената става в развитието, спина бифида, артрогрипоза или миотонична дистрофия.

Въпреки че често проблемът може да бъде забелязан по време на пренатален ултразвук, тежестта на състоянието не може да бъде определена. Същинското поставяне на диагноза и започване на лечение могат да бъдат задействани едва след раждане и преглеждане от съответните специалисти.

Леките форми се третират с лечебна гимнастика от майката на бебето, докато по-сериозните вродени деформации на стъпалото изискват мануално коригиране и задържане на постигнатия ефект с гипсови ботушчета.

Плоскостъпие (дюстабан)

 

 

Въпреки че бебетата по природа имат плоски стъпала, при растежа техните сводове се развиват. Ако те никога не се образуват, както е при плоскостъпие, друга възможна вродена деформация на стъпалото, това може да доведе до дискомфорт и трудности при ходене.

Сводовете на стъпалата играят решаваща роля в човешкото движение, действайки като амортисьор и трамплин при ходене. Те помагат за съхраняване и освобождаване на енергия, приспособяване към неравни повърхности и предпазват нервите и кръвоносните съдове в краката.

Липсата на добре изразени сводове в случай на вродена деформация на стъпалото може да повлияе на цялостната функция на краката и да причини неправилно подравняване и напрежение в други части на тялото.

Възможно е състоянието да се развие и на по-късен етап от живота по медицински причини, наранявания или дегенеративни състояния, засягащи структурата на стъпалото. Плоскостъпието може да бъде класифицирано в различни видове въз основа на тежестта и причината. При някои хора то може да бъде леко и да не причинява болка и проблеми с подвижността. При други обаче подравняването на стъпалата е сериозно засегнато.

Възможностите за лечение при този вид деформации на ходилото се различават спрямо тежестта на състоянието. Ако не се вземат мерки, с течение на времето може да се стигне до аномалии на походката, буниони, пръст чукче и хронична болка. Може да се повиши и риска от повтарящи се наранявания, нестабилност на глезена и артрит.

 

Валгусно изкривяване на петата

При тази деформация петата е наклонена навън, а глезенът и ходилото се изкривяват навътре.

Подобно вродено състояние често се наблюдава, когато стъпалото е в неправилна позиция в утробата.

Може да бъде резултат и от цялостно неправилно разположение на плода в утробата или повторни натоварвания върху стъпалото по време на растеж.

Проблемът е сравнително разпространен, като леки форми на изкривяване се наблюдават в 5% от всички новородени. Проблемът се среща по-често при момичета и при седалищно предлежание на плода.

В повечето случаи валгусното изкривяване на костта се коригира бързо и успешно, често дори в рамките на 2 до 6 месеца. За целта се изпълняват упражнения с плантарна флексия и разтягане на крачетата и се правят масажи на краченцатата на бебето няколко пъти дневно.

По-тежките форми може да изискват шиниране, коригиращи обувки или серийни отливки.

 

Вдлъбнато стъпало

 

 

При този вариант на вродена деформация на стъпалото сводът на ходилото е прекалено висок. По време на ходене основната тежест пада върху петата и предната част на ходилото, вместо да се разпределя равномерно по цялата повърхност на стъпалото.

Честите симптоми включват болка в краката и глезените, нестабилност и дискомфорт в свода.

Един от основните проблеми на вдлъбнатото стъпало е, че то причинява неправилното разпределение на натоварването, което може да доведе до болки в коленете, тазобедрените стави и долната част на гърба.

Хората с този проблем често ходят с прекомерна супинация (стъпване върху външната част на ходилото) и така натоварват повече външните краища на краката си. Тази липса на гъвкавост намалява способността на крака да се адаптира към неравни повърхности, което прави ходенето по-нестабилно и по-болезнено.

В напреднали случаи състоянието може да доведе до структурни деформации, които могат да влошат мобилността и стабилността с течение на времето. Хората са изложени и на по-висок риск от болки в коленете, гърба и артрит в стъпалото и глезена. Необичайната механика на стъпалото натоварва допълнително долната част на тялото, увеличавайки риска от мускулно-скелетни проблеми.

За да даде добри резултати лечението при този вид вродени деформации на стъпалото, то трябва да започне възможно най-рано. Използва се техниката за мануална ненасилствена редресация. Тя включва постепенно и внимателно манипулиране на засегнатата част на тялото (например ходило или стави) с цел да се подобри нейната позиция и функция, без да се прилага груба сила или резки движения.

След мануална корекция често се прилага имобилизация (гипсова превръзка, брейс или ортеза), за да се задържи постигнатата позиция. В повечето случаи лечението е комбинирано с физиотерапия, за да се засили мускулната функция и да се предотвратят рецидиви.

Когато е вродено, състоянието често е придружено от спина бифида, за която също трябва да се предпише съответното лечение. Разбира се, има и други възможни медицински причини като например болест на Шарко-Мари-Тут или мускулна дистрофия.

 

Варусно изкривяване на костта на петата

Варусното изкривяване на петата също спада към групата на вродените деформации на ходилото. В този случай петата е силно повдигната нагоре (калканеус), а предната част на стъпалото е завъртяна навътре (варус). В резултат на това човек стъпва предимно на външния ръб на крака, което може да доведе до нестабилност, болка и износване на ставите.

Важно е да знаем, че варусното изкривяване на петата е рядко срещано в сравнение с други вродени деформации на ходилото като например кривото стъпало.

Основният проблем при това състояние е нарушената биомеханика на ходилото, която може да доведе до болки в ставите на долните крайници и гръбначния стълб. Заради неправилната позиция на стъпалото, пациентите често изпитват затруднения с баланса и се уморяват по-бързо при ходене или стоене продължително време.

Заради сериозността на проблема консервативното лечение с левкопластни ленти, с етапни редресации и гипсови превръзки е възможно само до четвъртия месец. Ако корекцията не е постигната дотогава, се налага хирургическа намеса.

 

Заключение

 

 

Всяка от различните вродени деформации на стъпалото изисква да се отдели нужното внимание. Дори когато те не са придружени от болка и дискомфорт, лечението е важно, за да се предотвратят усложнения в бъдеще и да се осигури добро качество на живот на пациента.

 

Често задавани въпроси