Защо тялото ни търси тишината — вредите от постоянния шум

Всички знаем, че шумът е основен фон на ежедневието ни. От него е трудно да се спасим, защото той е навсякъде – поражда се от трафик, строителни дейности, технологични уреди, музика, разговори и др. Но не трябва да забравяме какво ни казва науката – постоянният шум не причинява само дискомфорт. Той създава стрес и натоварва организма и ако не внимаваме, вредите от постоянния шум може да са перманетни за здравето ни.

Кога шумът е нездравословен?

Шумът е всеки силен, нежелан или вреден звук, който нарушава физиологичните процеси, концентрацията, съня или комуникацията. Причината за това е, че в природата силните звуци често са били сигнал за опасност.

Затова шумът, особено непредвидимият или постоянният, активира същите защитни механизми, които ни предпазват от заплахи. В резултат на това, ако сме изложени на постоянен или силен шум, може да започнем да страдаме от хроничен стрес.

Той може да се прояви в тялото по най-различни начини — може да се увреди слухът, да се появят усложнения в сърдечно-съдовата система, психиката и дори когнитивните функции.

Шум от 85 dBA или повече се счита за вреден. За по-ясна представа типичният офисен шум обикновено стига до 60 dBA, звукът, който прахосмукачката издава, е около 70 dBA, натовареният трафик често достига опасните 80–89 dBA, а звуците от любимото ни спортно събитие или рок концерт може да достигнат 120–129 dBA.

Излагането на звук, който е 85 dBA или повече за повече от осем часа, може да бъде много вредно за слуха. При по-висок шум препоръчителното време за безопасно излагане намалява.

Можем да разберем, че се намираме, или току-що сме напуснали, среда с нездравословно високо ниво на шум са, ако трябва да повишаваме гласа, за да бъдем чути, затрудняваме се да чуваме реч на около метър от нас, чуваме звуците приглушено след напускане на шумна среда, усещаме болка или дори чуваме звънене в ушите (това състояние се нарича тинитус), което продължава няколко дни или седмици.

 

Какви могат да са вредите от постоянния шум?

 

 

Постоянният и силен шум може да бъде вреден за здравето ни по много начини. Всички знаем, че е вреден за слуха ни, но също така той може да повлияе негативно на много други физиологични процеси, като нервната система, съня и дори сърдечно-съдовите функции.

Увреждане на слуха

Слухът се осъществява благодарение на няколко много сложни процеса, при които звуковите вълни във въздуха се превръщат в електрически сигнали, предавани по слуховия нерв към мозъка. Първо, звукът достига външното ухо, което се състои от ушната мида и ушния канал, и достига до тъпанчето, част от средното ухо, което започва да вибрира. Тези вибрации се предават и усилват от трите слухови костици в средното ухо — чукче, наковалня и стреме.

След това вибрациите достигат кохлеята във вътрешното ухо — орган, изпълнен с течност, с форма на охлюв. Вътре в нея се намира базиларната мембрана, върху която са разположени косместите клетки — основните сетивни клетки на слуха. Когато течността в кохлеята се раздвижи, косместите клетки се активират, а огъването на техните микроскопични израстъци, стереоцилиите, създава електрически сигнал. Този сигнал се пренася от слуховия нерв до мозъка, където се интерпретира като звук.

Продължителното излагане на шум с над 85 dBa, дори и когато не усещаме силен дискомфорт, може да увреди слуха. Шумът натоварва и разрушава така наречените космести клетки във вътрешното ухо, които превръщат звуковите вълни в електрически сигнали и ги изпращат към мозъка. Важно е да знаем, че тези клетки не се възстановяват, а увреждането обикновено се случва бавно и остава незабелязано, докато не започне да влияе на качеството на живот.

Често следствие от хроничното шумово натоварване е тинитус — усещане за звънене или шум в ушите без външен източник, което в някои случаи може да стане постоянно. Именно необратимостта на тези увреждания превръща шумовото замърсяване в сериозен риск за здравето ни.

Нарушен сън

Всички знаем, че постоянният силен шум вреди на слуха, но това далеч не е единственият риск. Сънят е един от най-деликатните физиологични процеси и зависи значително от наличието на спокойна среда – човешкият мозък продължава да обработва звуци, дори когато спим, като защитен механизъм.

Дори слаби шумове може да прекъснат съня, а фрагментираният сън е по-малко освежаващ. Шумовете, които не ни събуждат, също имат ефект върху съня, защото влияят върху фазите на съня.

Фазите на съня са различните видове сън, през които преминаваме всяка нощ, и можем да ги класифицираме в четири вида – NREM (non-rapid eye movement), която се дели на фазите N1, N2 и N3, които са фази на постепенно задълбочаване на съня и фазата REM (rapid eye movement), която се характеризира с бързо движение на очите. Шумът от околната среда, като например автомобилен трафик, може да наруши структурата на съня, като повлияе на фазите. Например от резултатите на изследване знаем, че увеличава фаза N1 на съня и намалява N3 – бавните вълни, както и REM съня.

Шумът през нощта също така може да повиши произвеждането в организма на някои хормони, като кортизол и адреналин.

Излагането на постоянен шум влошава качеството на съня и в резултат на това събуждането може да бъде придружено с умора, раздразнителност или влошена концентрация. Накъсаният сън може да доведе до отслабване на имуннната система, хормонален дисбаланс, метаболитни нарушения, както и повишен риск от затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания.

Стрес и сърдечносъдови проблеми

 

 

При наличие на внезапен или силен звук, организмът реагира физиологично – пулсът може да се ускори, кръвното налягане да се покачи, организмът може да увеличи произвеждането на хормоните на стреса – адреналин и кортизол и др. Тези физиологични реакции имат защитна функция за организма.

Поради това постоянният шум може да има много негативен ефект. От резултатите на проучване знаем, че излагането на постоянен шум увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Знаем, че има връзка между шумовото замърсяване и здравословни проблеми като:

• хронично високо кръвно налягане
• инфаркт
• сърдечна аритмия
• инсулт

Този ефект се обяснява с повишен стрес, активиране на симпатиковата нервна система и дисбаланс на хормоните, които регулират кръвното налягане и сърдечната функция.

Постоянният шум поддържа нервната система активна, което може да има много негативен ефект върху организма.

Когнитивни и психологически ефекти

Шумът може да навреди не само на физическото здраве, но и на психическото. Той може да има негативен ефект върху умението да се концентрираме, затруднява обработването на информация и може да има негативен ефект върху паметта.

Това е повод за притеснение особено когато говорим за развитието на деца. Деца, които са изложени на шум от трафик или самолети, по-бавно се научават да четат, показват по-слаби резултати на тестове и по-ниска способност за концентрация.

При възрастните шумът може да доведе до раздразнителност, психическо натоварване, тревожност, а в някои случаи и до епизоди на депресия. Причината за това е, че когато мозъкът трябва редовно да отделя енергия, за да филтрира звуци, той отделя енергия, която би могла да се изразходва в мисловния процес, прояви на творчество или за поемане на нова информация.

 

Важността на тишината

 

 

Тишината е необходима за здравето на организма. Тя е необходима за успокояването и почивката на нервната система, за правилната функция на мозъка, балансирането на хормоните, почивката на мускулите и за здравето на сърдечно-съдовата система, защото сърцето забавя ритъма си.

Тишината дава възможност на организма да започне да се възстановява. Дори кратки периоди на тишина може да подобрят кръвното налягане, да намаляват нивата на стрес, да подобряват вниманието и засилват творческата мисъл.

 

Как можем да се абстрахираме от шума?

Въпреки че за повечето хора не е възможно асолютното абстрахиране от шума, има начини, по които значително да се намали. Осигуряване на тишина в спалнята, ограничаване на шума от електрическите уреди, избиране на по-тихи маршрути за разходка, използване на тапи за уши при необходимост, осъзнато организиране на почивка от шума през деня. Важно е да не забравяме, че тишината не е лукс, а необходимост, от която зависи физическото и психическото здраве на организма.

 

Заключение

Постоянният шум не е само неприятен фон, а значителен риск за здравето – той може да засегне слуха, съня, сърдечносъдовата система и психиката. Продължителното излагане на шум може да доведе до трайни и необратими последици за организма. Затова е важно да не забравяме да си осигуряваме моменти тишина – от нея зависят възстановяването, концентрацията и цялостното здраве на организма.

Често задавани въпроси