Страх от изоставяне при деца – най-големият детски страх

Страх от изоставяне е често срещан проблем при не малко деца, тъй като е част от нормалното им порастване, но не бива да се неглижира като период, с който сами ще се справят. Трябва да сме съпричастни и заедно с детето да се справим с тази ситуация.

Страхът от изоставяне се заражда в децата между 6-12 месеца и достига своя пик при 3-годишна възраст. Процесът по отделяне на детето от родителите трябва да става постепенно, за да се избегне този страх. Това е периодът, в който децата за пръв път започват да се социализират самостоятелно в детската градина. Родителите трябва да са много внимателни и търпеливи, защото макар и този страх да е неоснователен, за децата може да прерасне в сериозен проблем с доверието. 

Страх от изоставяне при деца трябва да се отработва още в ранна детска възраст, тъй като той може да продължи да смущава детето с напредване на неговата възраст и в тийнейджърските години да му пречи при формирането на връзки. Страхът от изоставяне е проблем, с който се борят и възрастните, ако не е отработен по-рано и най-често се отразява на интимните взаимоотношения.  

 

Причини за страх от изоставяне при деца

Страх от изоставяне при деца често възниква като естествена част от тяхното емоционално развитие и порастване, но може да бъде засилен от определени външни или вътрешни фактори, индивидуално засягащи живота на всяко дете.

Нестабилна или променлива грижа

 

 

Непостоянната грижа и промяната на хората, които се грижат за детето може да го объркат и да го подведат да се чувства несигурно в средата си. Ако в ранна детска възраст много често се сменят хората, които се грижат за него, като бъде оставяно на грижите на баби и дядовци или други близки родственици или при честа смяна на бавачки може доверието му към родителят да намалее. 

Заради това е добре да се изгражда график на детето, за да може то да чувства сигурност всеки ден и да се възпитава в него организираност. Промяната в обгрижващите го, го кара да се чувства уязвимо и да изпитва страх, че ако има нужда от помощ не знае към кого да се обърне или че дори да потърси помощ, няма да има кой да се отзове. 

Липсата на постоянна емоционална връзка води до страх от изоставяне при деца. Дори привидно дребни пропуски в емоционалното присъствие на родителя могат да оставят дълбоки следи в психиката на детето, което започва да очаква раздяла или загуба на родител.

Травматични преживявания

Травматичните преживявания може много сериозно да повлияят на детската психика. Сериозни житейски събития като развод на родителите, смърт на близък човек, тежко заболяване или внезапна смяна на средата могат да отключат силен страх от изоставяне при деца. Такива преживявания разклащат усещането им за стабилност и ги карат да се чувстват “в непознат свят”. 

Децата може да започнат да вярват, че обичта и присъствието на близките хора не са сигурно нещо и лесно могат да му бъдат отнети. При малките деца особено важна е стабилността на средата. При нейната загуба те трудно осмислят случващото се и преживяват голяма несигурност, която често се проявява в страх, тревожност и затваряне в себе си.

Доста често сменяйки средата децата обвиняват родителите си, но подсъзнателно смятат себе си за виновни и преместването на ново място като форма на наказание от родителя. 

Прекалена зависимост

 

 

Процесът по отделяне на детето от родителя трябва да бъде постепенен, но то трябва да осъзнае, че е отделен индивид и родителят трябва да го насърчава в тази посока. 

Когато родителите не насърчават развитието на самостоятелност у детето, то остава прекалено зависимо от тях и не може само да се грижи за физическите и емоционалните си нужди.

Липсата на увереност в собствените сили кара детето да изпитва страх, че ако остане само или бъде отделено, няма да може да се справи. Тази зависимост създава усещане за безпомощност и прави раздялата с родителя плашеща и много трудна за детето. Прекаленото обгрижване и свръх защитеност също могат да подхранят страха от изоставяне при деца, тъй като не успяват да изградят в способността си да се справя самостоятелно с трудностите. Това е и една от причините децата да използват манипулация и ролята на жертва, за да задържат вниманието на родителя за по-дълго време.

Преждевременно отделяне от родител

Децата, които преживяват ранна раздяла с родителите си като наложителен престой в болница, постъпване в ясла или дълги отсъствия на родителите, често развиват страх от изоставяне. До 3 годишна възраст стабилното присъствие на основния грижещ се родител е от ключово значение за емоционалната сигурност на детето. 

Когато тази сигурност бъде нарушена, детето трудно възстановява доверието, че нуждите му ще бъдат задоволени. Дори временно отделяне може да остави у детето усещане за изоставеност, особено ако раздялата е била внезапна или то не е знаело, че тя ще се случи. Този тип раздели може да оставят трайни травми в съзнанието и да затвърдят силния страх от изоставяне при деца. 

Натрапчиви страхове или тревожност

 

 

При по-чувствителните деца страхът от изоставяне може да бъде част от склонност към тревожност. Чувствителният темперамент, генетичната предразположеност или преживян стрес могат да доведат до натрапчиви страхове, че близките им хора ще си тръгнат завинаги. 

Децата с по-висока тревожност често интерпретират обикновени ситуации като заплаха за връзката с родителите им. Те може да проявяват свръхпривързаност, плач, съпротива при раздяла или често да търсят уверение, че са обичани и че родителят ще се върне при тях, дори когато той напуска дома за много кратък период от време като ходене до магазина. Без подходяща подкрепа тези страхове могат да се задълбочат и да преминат и в зряла възраст при по-емоционалните хора. 

Синдром на Хензел и Гретел

 

 

Синдром на Хензел и Гретел е метафоричното название, което се използва за обозначаване на страхът от изоставяне. Детската приказка, която е добре позната на всички ни, представя изоставянето на две деца, които трябва сами да се борят за живота си. Дори с успешното спасяване от злата вещица и благополучното прибиране в родния дом, децата продължават да изпитват страх, тъй като към тях е извършено предателство от родителска фигура.

Една от теориите за синдрома на Хензел и Гретел, обяснява, че слабата бащина фигура, която не може да защити децата си е една от основните причини за страх от изоставяне. Другото обяснение, разбира се, е липсата на грижа от майчина страна.

Има наблюдение, според което, семействата, в които жената е по-доминантна фигура, а мъжът по-слабата, имат по-голям шанс за страх от изоставяне при децата.

 

Смяната на мъжката и женската роля в семейството може да разклати доверието и спокойствието на детето. 

Как да се справим?

 

 

Има методи, с които да опитаме да предотвратим изпитването на страх от изоставяне при деца. От изключително значение е доверието, което се гради между родител и дете, а това е бавен и постепенен процес, към който трябва да подхождаме с търпение и разбиране. 

Плавен преход 

Добре е да направим плавен преход при необходимата раздяла с детето си. Ако то трябва да остане месец при баба си и дядо си, трябва това да се случи постепенно. Първоначално е добре заедно да посещаваме дома им и да оставяме детето при тях само в рамките на няколко минути, като излизаме от стаята, но винаги сме близо. Постепенно времето, за което отсъстваме може да се увеличава – час, два, един следобед, да преспи една нощ без нас.

Най-трудното време за отделяне на детето от родителя е вечерта и нощта, тъй като тогава се чувства най-уязвимо и незащитено. С този плавен преход то ще успее да изгради доверие с нас и ще се чувства сигурно, че ще се върнем при него. 

С помощта на игра

 

 

Раздялата може да бъде превърната в игра на криеница. Под формата на игра може да се намали чувството за страх от изоставяне при деца и да направим раздялата забавна и по-лесна за приемане. Важно е детето да свързва тази раздяла с нещо положително – това, че ще се върнем при него и раздялата е временна. Можем да оставим детето за кратко, насърчавайки го да ни търси и връщайки се, то да почувства спокойствие от това, че е спечелило играта. Тази игра учи детето, че дори когато се скриваме, винаги се връщаме. 

Друг вид игра е планирането заедно какво ще правим, когато се върнем при него. По този начин то се чувства възнаградено и очаква с нетърпение завръщането ни. От изключително значение да се чувстваме спокойни, когато се разделяме с детето, защото неговите емоции са огледало на нашите. 

Допълнителни съвети

Добре е да избираме правилния момент за тази временна раздяла с детето ни, за да не я свързва с нещо негативно. Трябва то да се чувства добре – да не е гладно, да не му се спи или да боледува, за да не се чувства изоставено, защото е “слабо” в този момент. 

Друг метод е винаги да оставяме наш предмет като дреха или играчка, която детето свързва с нас. Може да бъде напръскана с наш парфюм, за да може то да усеща присъствието ни дори когато ни няма. Също така друга възможност е да не се сменя средата му – ако е възможно при отсъствието ни, този който се грижи за него да го прави в дома ни. 

Работа със специалист

 

 

Ако изпитваме затруднение как да се справим с този период от порастването на детето ни е добре да потърсим специалист, тъй като това може да се отрази в последващото му развитие. Можем да се консултираме с педиатър или с психолог, с чиято помощ да изградим по-здрава и устойчива връзка с детето си. Специалистът може да ни даде насоки как детето ни да изгради самостоятелност и сигурност в отношенията си.

 

Заключение

Страх от изоставяне при деца е естествена, но понякога силно изразена реакция, свързана с нуждата от сигурност, обич и стабилност. Причините за него могат да бъдат разнообразни – от липса на постоянна грижа и преживени загуби до прекалена зависимост към родителя или ранна раздяла с близки хора. 

Разпознаването и навременната подкрепа от страна на родителите и средата са ключови за преодоляване на страха и изграждане на здрава емоционална връзка, която дава на детето увереност и спокойствие. Изграждането на самостоятелност също е процес, но той започва с преборването на този страх. 

 

Често задавани въпроси