Стокхолмски синдром – значение, причини и история

Като Стокхолмски синдром се определят ситуации, свързани с високопоставени отвличания и/или положения със заложници. Освен известни престъпни случаи, обикновените хора, които не са били част от подобни екстремни ситуации, също могат да развият това психологическо състояние в отговор на различни видове травми.

В статията ще разгледаме по-обстойно какво представлява феноменът Стокхолмски синдром, как е получил името си, видовете ситуации, които могат да доведат до развитието му и какво може да се направи, за да се третира състоянието.

 

Проявата на Стокхолмски синдром е точно обратното на страха, ужаса и пренебрежението, които логично би трябвало да се очакват като реакция от жертвите.

С времето някои хора започват да развиват положителни чувства към своите похитители. Започват да усещат, че сякаш те двамата споделят общи цели и каузи. Жертвите биха могли да започнат да развиват негативни чувства към полицията или властите и да негодуват срещу всеки, който се опитва да им помогне да избягат от опасната ситуация, в която се намират.

Не при всеки пострадал от подобни обстоятелства синдромът се проявява, но все още не е ясно защо се случва, когато се случва. Много специалисти мислят за Стокхолмския синдром като механизъм за справяне или начин жертвите да си помогнат да преодолеят ситуацията.

Каква е връзката между Стокхолмски синдром и връзка, основана на травма?

Докато двата термина са тясно свързани, те не са непременно едно и също нещо. Подобно на Стокхолмския синдром, връзката, основана на травма възниква, когато човек започне да съчувства на своя насилник. Много хора разграничават двете въз основа на реципрочността на всеки отговор.

Връзката след травма обикновено е еднопосочен отговор – насилникът не отговаря на съчувствието – докато съпричастността се усеща повече взаимно в случаите на Стокхолмски синдром. Но някои хора предпочитат термина „връзка, основана на травма“ пред „Стокхолмски синдром“, тъй като го смятат за по-малко стигматизиран.

 

История на Стокхолмски синдром

 

 

Прояви на Стокхолмски синдром вероятно е имало в продължение на много много години назад. Едва през 1973 г. той получава своето име. В този период, след банков обир в Стокхолм, Швеция, двама мъже хванали четирима души, служители на банката, като заложници в продължение на 6 дни.

След като заложниците били освободени, те отказали да свидетелстват срещу похитителите си и дори започнали да събират пари за защитата им. Те също съобщават, че разбойниците са се отнасяли мило с тях и не са ги наранили физически. Единият похитител дори демонстрирал положителни чувства към заложниците.

След време експерти по психично здраве и психолози определят като Стокхолмски синдром състоянието, което възниква, когато заложниците развият емоционална или психологическа връзка с хората, които са ги държали в плен.

Въпреки че е добре познат обаче, Стокхолмският синдром не е признат от новото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства. Това ръководство се използва от експерти по психично здраве и други специалисти за диагностициране на психични разстройства.

 

Симптоми на Стокхолмски синдром

 

 

Стокхолмският синдром може да се прояви по няколко начина. Включително когато жертвите:

• Възприемат доброта или състрадание от своя похитител или насилник.
• Развиват положителни чувства към индивида или групата от тях, които ги държат в плен или ги малтретират.
• Приемат същите цели, възгледи за света и идеологии като похитителите си.
• Изпитват съжаление към насилниците си.
• Отказват да напуснат похитителите си, дори когато им се даде възможност да избягат.
• Имат негативни чувства към полицията, семейството, приятелите и всеки друг, който може да се опита да им помогне да избягат от положението си.
• Отказват да съдействат на полицията и държавните органи при наказателното преследване на извършителите на насилие или отвличане.

 

След освобождаването си, човек със Стокхолмски синдром може да продължи да усеща положителни чувства към своя похитител. Въпреки това те също могат да изпитат ретроспекции, депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Както и симптоми като социално оттегляне, отричане, объркване, вина, проблеми с доверието, кошмари, безсъние, срам от емоциите си към насилника и други.

 

Примери за Стокхолмски синдром

 

 

Няколко известни отвличания били причислени като известни случаи на Стокхолмски синдром, включително изброените по-долу.

1. Пати Хърст

Може би най-известният случай е отвличането на внучката на бизнесмена и издателя на вестници Уилям Рандолф Хърст през 1974 г. от Symbionese Liberation Army – SLA.

SLA е малка група от многорасови войнстващи революционери, базирани в Калифорния през 1970 г., която дължи почти цялата си известност на отвличането и последващото индоктриниране на Пати Хърст, наследница на вестника.

По време на пленничеството си тя се отказва от семейството си, приема ново име и дори се присъединява към SLA в ограбването на банки. По-късно Хърст е арестувана и тя използва Стокхолмския синдром като защита в своя процес. Тази защита не проработва и била осъдена на 35 години затвор.

2. Мери МакЕлрой

През 1933 г. четирима мъже държат 25-годишната Мери на прицел, приковават я към стените в изоставена селска къща и искат откуп от семейството й. Когато бива освободена, тя била на мнение, че похитителите й трябва да изтърпят някакво наказание, но в същото време им симпатизирала и ги посещавала в затвора.

3. Наташа Кампуш

През 1998 г. тогава 10-годишната Наташа е отвлечена от Волфганг Приклопил, който я държал в плен повече от 8 години, под земята в тъмна, изолирана стая. През това време той проявявал доброта към нея, но също така я биел и заплашвал с убийство. Наташа успява да избяга, а Приклопил се самоубива. Новинарите по това време съобщават, че Наташа „плакала безутешно“.

 

Лечение

 

 

Стокхолмският синдром е малко изследвано психологическо явление и липсва общоприета дефиниция за него. Поради това не съществуват официални насоки за терапия. В краткосрочен план, консултациите или терапията за посттравматичен стрес могат да облекчат непосредствените затруднения като тревожност и депресия, свързани с възстановяването.

Продължителната психотерапия може също така да допринесе за цялостното ни възстановяване или това на наш близък. Психолозите и терапевтите могат да ни научат на ефективни начини за справяне с травмата и да ни предоставят инструменти за по-добро разбиране на преживяното, както и за продължаване напред. Насочването на позитивните емоции може да ни помогне да осъзнаем, че не носим вина за случилото се.

 

Стокхолмски синдром днес

 

 

В съвременното общество терминът Стокхолмски синдром често се използва, за да опише емоционалната зависимост в токсични любовни връзки. Често се наблюдава при двойки, където единият партньор проявява контролиращи или манипулативни поведения, но жертвата остава привързана и оправдава действията на половинката си.

Тази ситуация не задължително включва физическо насилие, а може да се изразява в психически натиск, емоционално изнудване или манипулации, които водят до чувство на вина у потърпевшия.

Потърпевшият може да вярва, че е зависим от любовта или одобрението на контролиращия, въпреки че това води до значителна вреда.

Терминът се прилага и в контекста на работни отношения, когато служители остават лоялни към токсичен работодател, който не уважава техните права. Въпреки че усещат стрес и натиск, те могат да оправдават лошото отношение с идеята, че “така е по-добре” или “няма къде да отидат”. Тази привързаност може да бъде подкрепена от страх от загуба на работа или финансови затруднения.

Също така употребата на термина Стокхолмския синдром се среща в ситуации на култове или манипулативни организации, където членове развиват силна лоялност към лидери, дори когато действията им са вредни или манипулативни.

Често членовете оправдават злоупотребите, вярвайки, че лидерът действително им желае доброто.

В заключение, феноменът Стокхолмски синдром в днешно време обхваща широк спектър от ситуации, включително токсични любовни и работни връзки, както и зависимости от манипулативни организации. В основата на тези динамики стои емоционалната зависимост и психологическата манипулация, които могат да доведат до значителни психологически и емоционални последствия за жертвите.

 

Заключение

Стокхолмски синдром е рядка психологическа реакция на плен и, в някои случаи, злоупотреба. Чувството на страх, ужас и гняв към похитител или насилник може да изглежда по-реалистично за повечето хора.

Въпреки това, в екстремни ситуации, като например отвличане, човек може да развие положителни чувства към похитителя като механизъм за справяне, когато чувства, че физическото и психическото му благополучие са застрашени.

Въпреки че експертите не признават официално Стокхолмския синдром за разстройство на психичното здраве, хора, които са били малтретирани, трафикирани или отвлечени, могат да го изпитат.

Хората, които имат Стокхолмски синдром, могат да изпитат симптоми на тревожност, депресия или посттравматично стресово разстройство. Правилното лечение може да помогне за подобряване на възстановяването на дадено лице и да му помогне да продължи напред.

Често задавани въпроси