Спастичност – причини и лечение

Промените в мускулния тонус може да са разнообразни и обикновено се дължат на различни причини. Някои от тях може да са повод за притеснение, докато други да са нормално състояние, което не изисква лекарска помощ. Ако става дума за състояние, което пречи на ежедневието ни, е важно да се обърнем към лекар.

В коя категория обаче се намира спастичността и какво трябва да знаем за нея?

Ще разгледаме причините за нейната поява, основните симптоми, за които да сме нащрек, както и възможно ли е напълно да се излекува при всички пациенти.

Съдържание

Какво е спастичност?

При състоянието, наречено спастичност, мускулите се сковават и причиняват дискомфорт, умерена до силна болка при движение. Проявява се като стегнати мускули, които не можем да отпуснем волево, и усещане за липса на контрол над тялото си.

Спастичността най-често се дължи на увреждане на централната нервна система и на горните моторни невронни пътища.

Като цяло, спастичността представлява нарушение в контрола на мускулния тонус, дължащо се на увреждане на централната нервна система. При спастичност се повишава мускулният тонус, което може да причинява болка и ограничена подвижност. При продължително протичане състоянието води до вторични изменения като скъсяване на мускули и контрактури. Поради комплексния си характер проблемът изисква прецизна диагноза и мултидисциплинарен медицински подход.

Случаите на спастичност при деца също се срещат, като това състояние може да наруши правилното двигателно развитие и растежа на малчуганите поради стегнатите и неподвижни мускули. Лечението е индивидуално и често по-интензивно от това на възрастните, като също се включват рехабилитация, медикаментозни методи и ортопедични подходи.

Спастичността най-често се установява чрез клиничен (физикален) неврологичен преглед. Лекарят движи ръцете или краката на пациента, докато мускулите са отпуснати, и усеща дали има повишено съпротивление. При спастичност мускулите се съпротивляват повече от нормалното и често се стягат рязко при опит за разтягане.

В нормални условия мускулите имат защитен рефлекс, който не позволява да бъдат разтегнати прекалено. При спастичност този механизъм е нарушен и усилен, защото мозъкът и нервната система не могат добре да го контролират. В резултат движенията стават по-трудни, по-ограничени и понякога болезнени.

 

Причини за появата на спастичност

Този вид повишен мускулен тонус може да се появи по редица причини.

Най-често е последствие от друго здравословно нарушение в тялото ни или заболяване, като например:

• Увреждане на гръбначния мозък – най-често срещана причина;
• Множествена склероза;
• Церебрална парализа;
• Болест на Паркинсон;
• Инсулт;
• Травма на главата и мозъка;
• Различни невродегенеративни и неврологични заболявания;
• Нелекувани, тежки форми на фенилкетонурия – наследствено метаболитно заболяване, при което тялото не може да разгражда аминокиселината фенилаланин.

 

Увреждането на централната нервна система по различни причини може да доведе до определено ниво на спастичност и обездвижване на крайници и мускулни групи. В случаите на пациенти с церебрална парализа или множествена склероза състоянието обикновено прогресивно се влошава.

 

Симптоми на спастичност

 

Източник depositphotos.com

Мускулите контролират цялото ни тяло, докато ние дори не се замисляме за естественото му движение. Както споменахме, при пациенти със спастичност се наблюдава невъзможност да се контролират мускулите и те да бъдат отпускани. Тази липса на контрол над крайниците ни може да повлияе негативно нашата походка, стойка и дори говора ни. Дискомфортът и болката често са постоянен спътник на спастичността, но тяхната изразеност и постоянство варират значително в зависимост от тежестта на състоянието във всеки отделен случаи.

Основни симптоми, които се появяват при пациенти, страдащи от спастичност, са:

• Повишен тонус на определени мускулни групи;
• Мускулни спазми, чийто интензитет може да варира;
• Неволеви ритмични съкращения на мускулите;
• Болка в мускулите и дискомфорт при движение (в някои случаи);
• Затруднение, по-рядко неспособност да се извършват фини двигателни умения;
• Промени в стойката в покой, както и на походката;
• Деформиране на мускулите, ставите около тях и дори някои кости;
• Средно до силно намалена подвижност на ставите;

 

Възможно е продължителната спастичност да доведе до ставни деформации и контрактури, а в по-тежки и хронични случаи – до сублуксации или ставна нестабилност.

Постоянната спастичност може да доведе до проблеми със съня и дори да попречи на ежедневните ни дейности. Затова при наличие на набор от симптоми, характерни за това заболяване, е препоръчително да се обърнем към лекар. Навременната лекарска консултация може да ни помогне да опазим качеството си на живот и да продължим да се движим пълноценно. Различните видове терапия могат да ни помогнат да се върнем към ежедневието си преди появата на заболяването и да се чувстваме пълноценно.

Има някои характерни прояви на спастичността, по които лекарите да направят своята пълна диагноза. Наблюдават се промени в мускулния тонус на раменете, лактите, китките и пръстите. Характерно е неволното свиване на ръката в юмрук, при което палецът остава вътре в него.

В долните крайници спастичност се наблюдава най-често във вътрешната част на бедрата, коленете и глезените. Когато промените в мускулния тонус засегнат ходилата и пръстите на краката, пациентите може да имат проблеми с носенето на обувки. Промените в походката може да се дължат на спастичност в различни части от краката и стъпалата.

 

Методи за лечение

 

Източник depositphotos.com

Спастичността не е самостоятелно заболяване, а симптом, свързан с увреждане на централната нервна система. Тя невинаги може да бъде напълно елиминирана, но в много случаи подлежи на значително повлияване и контрол. Ако основното заболяване е лечимо, с правилната терапия спастичността също отшумява. Има някои основни методи за облекчаване на състоянието, докато се открие правилното лечение. Всеки пациент може да намери различни методи за ефикасни, затова се препоръчва да опитаме няколко терапии до откриване на правилния метод за нас.

С помощта на слаби електрически сигнали под формата на невромускулна електрическа стимулация например се облекчават симптомите на спастичност при хора, претърпели инсулт. При някои пациенти обаче тази техника може да има по-малка ефикасност в сравнение с други методи за лечение на състоянието.

При спастичност може да се наблюдават различни усложнения, които затрудняват живота, като например:

• Постоянна болка и дискомфорт;
• Залежаване и обездвижване, декубитални рани;
• Затруднено придвижване;
• Драстичен спад в качеството на живот в различни аспекти.

 

За правилно диагностициране се назначават неврологични тестове, но може да се използват и методи като ЯМР и други видове образна диагностика. Спастичността може да се повлияе от различни методи за облекчение на състоянието.

Роля на физиотерапията

 

Източник depositphotos.com

Физиотерапията е основен метод за облекчаване на симптомите на спастичност. За да се въздейства положително на състоянието, е необходима консултация с мултидисциплинарен екип от специалисти. Оценка на състоянието може да се направи от невролог, физиотерапевт, неврохирург и дори ортопед. Често се налага мултидисциплинарно диагностициране, за да изберем правилния път напред. Така спастичността може да се разгледа от няколко страни, да се прецени каква е причината за нея и каква индивидуална терапия би се приела най-добре от пациента.

Физикалната терапия при спастичност включва набор от упражнения, които целят да заздравят мускулите и да им помогнат да се отпускат правилно. Специалистът се стреми да подобри гъвкавостта и двигателните способности на пациента, за да се поддържа качеството на живот. Това може да включва не само различни мускулни групи, но и сухожилия, връзки и стави. Ежедневна рехабилитация може да е необходима за възвръщане на по-голям процент подвижност у пациентите.

При наличието на проблеми с говора и спастичност, която обхваща лицевите мускули, може да се направи консултация с логопед за назначаване на правилната логопедична терапия. С помощта на специалиста е редно да се изготви план за действие, който може да включва набор от техники и методи за лечение на спастичността. Дневна рехабилитация и трудова терапия също може да бъдат включени към мултидисциплинарния подход за терапия и облекчение на състоянието.

Хидротерапията също се смята за вид физиотерапия, която се отразява добре за облекчаване на спастичността.

При успешно третиране на състоянието с помощта на терапия трябва да се имат предвид и факторите, които може да активират и провокират появата и влошаването на спастичността. За най-добри резултати е добре да намерим начин да избягваме отключващите фактори. Това може да са например бъдеща инфекция, болка, стрес, медикаментозна абстиненция и други. Възможно е да има и индивидуални рискови фактори, които да бъдат открити от лекуващия ни екип.

Използване на шина

 

Източник depositphotos.com

В някои случаи засегнатите крайници могат да бъдат позиционирани с помощта на шини или ортези. Те подпомагат поддържането на функционално положение на крайника, намаляват риска от мускулно скъсяване и контрактури и се използват като част от комплексна рехабилитационна програма, включваща физиотерапия.

Могат да се прилагат и други средства за временно позициониране и ограничаване на движението според индивидуалните нужди на пациента.

Подходящи медикаменти

Медикаментозната терапия също е широко използвана за облекчение на спастичност. Особено честа е при пациенти, чийто сън и почивка са засегнати от дискомфорта и болезнените спазми, съпътстващи състоянието. След консултация със специалист е възможно да ни бъдат предписани медикаменти, като например диазепам, клоназепам, баклофен, габапентин и други подобни. С тяхна помощ може да се отпусне мускулатурата и да се намали нивото на спастичност.

Най-често става дума за перорален прием под формата на таблетки и хапчета. Този тип медикаменти може да има странични ефекти и при приема им трябва стриктно да се следват препоръките на лекаря. Така ще сме сигурни, че получаваме положителните страни на лекарството, без да рискуваме здравето си.

В някои случаи е възможно в тялото да се постави устройство, което да осигурява регулярни дози медикамент директно в гръбначно-мозъчната течност. За това медикаментозно лечение обикновено се използва баклофен. Тази процедура, наречена интратекална терапия с баклофенова помпа, често има по-добри резултати и значително по-малко странични ефекти в сравнение с пероралния прием на лекарството. Този вид медикаментозна терапия се използва само при пациенти с тежка спастичност, тъй като за нейното изпълнение е необходима инвазивна хирургическа намеса.

Инжекции с ботокс

 

Източник depositphotos.com

Интересно е, че инжекции ботокс може да се прилагат върху мускулите за управление на спастичността. Процедурите с ботулинов токсин се прилагат посредством инжектиране от специалист на специфични места върху засегнатите мускулни групи. Тази терапия може да отпусне мускулите и с това да възвърне тяхното пълноценно движение.

При някои пациенти тази процедура за лечение на спастичност е за предпочитане, тъй като резултатите от нея са налице за по-дълго време – до няколко месеца. Ако сме доволни от ефекта, може да повтаряме инжекциите периодично и с тяхна помощ да възвърнем качеството си на живот. Това може да стане след консултация със специалист и оценка на личното ни здравословно състояние.

Често ботоксът се използва в комбинация с други методи за управление на състоянието.

Подобно на ботулиновия токсин могат да се използват и локални нервни блокади с локални анестетици, които временно намаляват нервно-мускулната проводимост. Те се прилагат чрез инжектиране в близост до нерв или в мускула, като водят до временно отслабване на мускулната активност. Ефектът им обикновено продължава от няколко часа до около едно денонощие, в зависимост от използвания препарат.

Тези блокади могат да се използват и диагностично за оценка на възможното функционално подобрение на крайника и за планиране на последваща терапия, включително рехабилитация или хирургично лечение. Най-често използвани агенти са локалните анестетици, като лидокаин и бупивакаин.

Хирургически интервенции 

Операциите за облекчаване на спастичност са най-инвазивният метод за терапия на състоянието, но при някои пациенти може да е наложително. Възможно е да се направи оперативно удължаване на някои сухожилия, което да намали тяхното обтягане под въздействието на повишения мускулен тонус.

С хирургическа интервенция може да се постигне регулиране на активността на централната нервна система, което се отразява благоприятно върху спастичността. Пример за такъв подход е поставянето на интратекална баклофенова помпа. Тя доставя лекарството баклофен директно в течността около гръбначния мозък, което позволява по-ефективно повлияване на мускулната скованост.

При някои деца с церебрална парализа може да се приложи операция, наречена селективна дорзална ризотомия. При нея се прекъсва част от задните нервни коренчета в долната част на гръбначния мозък, които участват в прекалено силните рефлекси, водещи до спастичност. По време на операцията хирургът използва специална електрофизиологична стимулация, за да прецени кои нервни влакна причиняват болестни реакции и кои трябва да бъдат запазени.

Така малките пациенти могат да се движат по-добре, ходенето и походката при тях се подобряват значително. Интервенцията се нарича селективна дорзална ризотомия. В днешно време тази процедура може да се направи и в нашата страна с помощта на екип от специалисти.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Появата на спастичност с характерното мускулно стягане драстично намалява обхвата на движение и често пречи на извършването на ежедневните ни дейности. За да поддържаме тялото си в добро здраве и да бъдем самостоятелни в грижата за себе си, е препоръчително да се обърнем към лекар, който да ни помогне да контролираме състоянието. В някои случаи спастичността се появява поради хронично заболяване, което няма лечение, но проблемите в мускулния тонус могат да бъдат значително облекчени с различни видове терапия.

 

Често задавани въпроси