Синдром на Ашерман: влияние върху женското здраве

Гинекологичният проблем синдром на Ашерман е едно от сериозните състояния, които, неоткрити и нелекувани, могат да намалят сериозно шансовете за забременяване и успешно износване на плод. Въпреки че рядко се среща, е важно да сме добре запознати с неговите прояви, за да можем да ги разпознаем и да потърсим бързо лекарска оценка.

 

Когато белезите, наричани още вътрематочни сраствания или маточни синехии, се натрупат, това води до свиване на пространството в матката и намаляване на нейната кухина. Този процес потенциално може да се отрази на женското здраве и на фертилитета.

Въпреки че синдром на Ашерман се смята за рядко състояние, понякога то се развива напълно безсимптомно. Това, в комбинация с разликите в специфичността на диагностицичните методи, намалява сериозно шанса здравословният проблем да бъде открит. Синдромът е придобит и може да се предизвика от няколко вида оперативни методи, върху които ще се спрем.

Какви са рисковите фактори?

Синдром на Ашерман засяга между 1% и 6% от жените, които са се подложили на вътрематочни хирургични интервенции.

Основната процедура, която се свързва с него, е кюретаж след раждане, спонтанен аборт, прекъсване на бременността или инфекция. След направа веднъж дамата е в риск от 13% да развие състоянието, а след два или повече кюретажа – шансът се повишава двойно.

Други фактори, които увеличават вероятността за синдром на Ашерман, са:

• Извършване на оперативната хистероскопия, операция, при която се поставя камера в матката и след това се премахват фиброиди (доброкачествени образувания) с помощта на електрически инструмент.
• Раждане с цезарово сечение с усложнения като инфекции или абнормно зарастване на маточната стена. В случай че тези проблеми не са налице, шансът е минимален.
• Инфекции като цервицит (възпаление на маточната шийка) и тазово-възпалителна болест.
• Лечение с лъчева терапия. Тя се използва за лечение на състояния като рак на шийката на матката, но потенциално може да причини сраствания (тъкан на белег), водещи до синдром на Ашерман.

 

Смята се, че в някои случаи поставянето на вътрематочно устройство за контрацепция, познато и като спирала, може индиректно да увеличи риска. Причината е, че при слагане може да се стигне до инфекция и развитие на белези в маточната кухина. Въпреки това за момента не е установена ясна връзка между двете.

 

Симптоми на синдром на Ашерман

 

 

Вече уточнихме, че не винаги синдромът се проявява със симптоми. В някои случаи обаче признаците са налице и включват:

• Абнормално слаб менструален цикъл (хипоменорея), липса на цикъл (аменорея) и болка по време на цикъл (дисменорея) – признаци за задържане на менструална кръв поради запушване на маточната кухина.
• Усещане за силни спазми или болка в таза.
• Болка по време на секс (диспареуния).

 

Ако състоянието е в лека форма, постигането и задържането на бременност са възможни.

При по-тежките случаи обаче синдром на Ашерман се свърза с затруднения в зачеването и повтарящи се спонтанни аборти. Тогава ендометриумът (лигавицата на матката) е засегнат и дори жената да забременее, съществува повишен риск от усложнения като плацента превия (разположена ниско в матката и покриваща отвора на маточната шйка), други плацентарни абнормности, преждевременно раждане и интраутеринна ретардация на растежа на плода (когато плодът расте по-бавно от нормалното за гестационната си възраст).

 

Диагностика

Синдром на Ашерман обикновено се диагностицира след поява на характерните за него симптоми. Снема се детайлна анамнеза, като лекарят разпитва пациентката за нейния менструален цикъл, репродуктивната история и предишни гинекологични процедури.

Следващата стъпка обикновено е направа на ултразвук. Той може да даде първоначална информация за състоянието на ендометриума.

Ако маточната лигавица е прекалено тънка или не реагира нормално на хормоналните промени през цикъла, това могат да са сигнали, че се касае за синдром на Ашерман.

В някои случаи се провежда сонохистерография, при която в маточната кухина се вкарва стерилен физиологичен разтвор. Течността разширява кухината и позволява по-добра визуализация на нейните вътрешни стени. Това помага да се визуализират евентуални сраствания или неправилни форми на маточната кухина.

Най-точният метод за диагностика на синдром на Ашерман е хистероскопията. Тази процедура позволява на лекаря директно да огледа вътрешността на матката в реално време на монитор чрез тънка камера, въведена през шийката. Освен че потвърждава диагнозата, тя дава възможност за незабавно лечение, тъй като срастванията могат да бъдат внимателно отстранени в рамките на същата процедура.

Друг метод, който може да бъде използван, е хистеросалпингографията, рентгеново изследване с контрастна материя. Прилага се главно при жени с репродуктивни проблеми и помага да се открият деформации в маточната кухина. Този метод обаче не винаги е толкова точен, колкото хистероскопията, и може да не улови по-малки или по-фини сраствания.

 

Лечение и следоперативна грижа

 

 

Лечението на синдром на Ашерман е насочено към премахване на вътрематочните сраствания, възстановяване на нормалната анатомия на маточната кухина и подобряване на менструалната функция и фертилността.

Основният метод е хирургичното отстраняване на срастванията чрез хистероскопия. Това е златният стандарт в лечението. В някои случаи лазерната технология може да бъде използвана за още по-деликатно премахване на срастванията с минимален риск от увреждане на здравата тъкан.

Следоперативна грижа

След процедурата се препоръчва проследяваща хистероскопия след няколко седмици, за да се провери дали срастванията не са се образували отново.

В някои случаи е възможно да бъде поставен мек силиконов катетър, вътрематочен балонен катетър или вътрематочно устройство (спирала) с цел поддържане на кухината отворена и предотвратяване слепването на стените. Обикновено се предписват естрогенни хормони, които подпомагат възстановяването и растежа на ендометриалната тъкан. Тази терапия обикновено продължава няколко седмици след операцията.

Някои специалисти препоръчват физиотерапия на тазовото дъно или акушерска остеопатия (вид мануална терапия) като допълнителни методи за подобряване на кръвотока към матката.

В някои случаи се експериментира с инжектиране на обогатена с тромбоцити плазма в матката с цел стимулиране на възстановяването на ендометриума.

Жените, които са преминали лечение за синдром на Ашерман, трябва да бъдат проследявани редовно, особено ако планират бременност. В зависимост от тежестта на първоначалното състояние, в някои случаи фертилността може да бъде напълно възстановена, а в други могат да се наложат допълнителни репродуктивни методи като ин витро оплождане.

 

Заключение

 

 

Синдром на Ашерман е състояние, което се изразява в разрастване на съединителната тъкан в маточната кухина и маточната шийка. В резултат на това могат да се появят сериозни проблеми, касаещи женското здраве, като много слаб или липсващ цикъл, засилена болка по време на менструация и на полов акт.

Едно от най-сериозните усложнения е невъзможността за зачеване. Все пак, ако състоянието не е тежко, диагнозата бъде поставена рано и се вземат мерки, е възможно жената в бъдеще да успее да забременее и износи плода.

Най-честият рисков фактор за развиване на синдром на Ашерман е направата на кюретаж след раждане, спонтанен аборт или инфекция, като вероятността за възникване на здравословния проблем става 13%. Колкото повече пъти се провежда тази процедура, толкова повече се повишава и риска.

Провеждането на хистероскопия е още един рисков фактор. Когато се извърши цезарово сечение при наличие на инфекция или абнормално зарастване на маточната шийка, също има вероятност да се развие синдром на Ашерман.

 

Често задавани въпроси