Сърдечни тонове – какво представляват?

Кръвта тече през сърцето и генерира звуци, известни като сърдечни тонове. Те възникват поради отварянето и затварянето на сърдечните клапи, докато сърцето изпомпва кръв. Лекарите могат да получат ценна информация, слушайки сърдечните тонове. Това може да им помогне да достигнат до диагноза на сърдечно заболяване.

 

 

Понякога, ако лекарят чува третия и четвъртия звук, това може да означава потенциален проблем със сърдечната функция.

Човешкото сърце е мускулест гръден орган, разположен малко вляво от центъра, и има четири камери: дясно предсърдие, дясна камера, ляво предсърдие, лява камера. Вентилите на дъното на всяко предсърдие се изпразват в двете вентрикули. Сърцето ритмично бие приблизително 100 000 пъти на ден, за да изпомпва кръв в цялото тяло.

Кръвта тече през сърцето в една посока, подобно на еднопосочна система за движение.

Сърдечните клапи помагат да се контролира посоката на кръвния поток, действайки като врати, които се отварят и затварят с всеки удар на сърцето. Лекарите наричат звуците от отварянето и затварянето на клапите сърдечни тонове. В статията разглеждаме въпросните сърдечни звуци, как да ги измерваме и какво могат да показват необичайни сърдечни тонове.

Има две фази на сърдечния цикъл: систола и диастола. Първият е, когато вентрикулите се свиват и изпомпват кръвта, а вторият е, когато вентрикулите се отпуснат и се напълнят с кръв. Тези две фази съставляват сърдечния ритъм.

 

Кои са четирите точки на преслушване на сърцето?

Стандартните точки за преслушване на сърцето са 4: аортна, белодробна, трикуспидна и митрална. Те се прилагат както за сърдечни тонове, така и за допълнителни шумове (звуци) – като свирене или свистене, причинени от бърз, накъсан (турбулентен) кръвен поток през сърцето.

Например сърдечният тон S1 — състоящ се от затваряне на митралната и трикуспидалната клапа — се чува най-добре в трикуспидалната (лявата долна граница на гръдната кост) и митралната (сърдечен връх) точка за слушане.

1. Първи сърдечен тон

 

 

Вибрациите от затварянето на двете клапи, известни като митрална и трикуспидна клапа, се отчитат като първи сърдечен звук „lub“. Те се затварят, за да предотвратят навлизането на кръв в някое от предсърдията, след като двете вентрикули се свият, за да изпомпват кръв в белодробната артерия и аортата.

Когато клапите се затворят, това създава звукова вибрация като първия сърдечен тон. Тъй като клапите се затварят почти едновременно, това обикновено създава един звук. Клинично този шум съответства на пулса и лекарите го обозначават като S1.

Звукът, произведен от затварянето на митралната клапа, се нарича М1, а звукът, произведен от затварянето на трикуспидалната клапа, се нарича Т1.

Звукът M1 е много по-силен от звука T1 поради по-високото налягане в лявата страна на сърцето. По този начин M1 излъчва към всички сърдечни слушалки (най-силно на върха), а T1 обикновено се чува само на лявата долна граница на гръдната кост. Това прави звука M1 основният компонент на S1.

Разделяне на S1 възниква, когато времевата разлика между двата клапана се увеличи. Откриването на раздвоените сърдечни звуци може да сигнализира за проблем.

2. Втори сърдечен тон

 

 

Вторият звук се появява, когато вентрикулите се отпуснат, за да получат кръв от предсърдията след изпомпване на кръв, което е диастолната фаза на сърдечния цикъл. Вентилите се затварят, което причинява вибрации и води до втория „дублиращ“ звук. Ако аортната клапа се затвори преди белодробната, това може да причини два различни звука, които експертите могат да нарекат аортен и белодробен компонент.

Звукът, произведен от затварянето на аортната клапа, се нарича А2, а звукът, произведен от затварянето на белодробната клапа, се нарича Р2.

Звукът A2 обикновено е много по-силен от P2 поради по-високото налягане в лявата страна на сърцето.

По този начин A2 излъчва към всички сърдечни слухови точки (най-силно на дясната горна граница на гръдната кост), а P2 обикновено се чува само на лявата горна граница на гръдната кост. Следователно звукът A2 е основният компонент на S2.

Белодробната клапа може да се затвори след аортната, тъй като дясната камера може да се напълни с повече кръв, което води до малко по-дълго време на изтласкване. Лекарите могат също да наричат втория сърдечен тон като S2 и ако има разлика във времето на затваряне, това е разделяне на S2.

3. Трети сърдечен тон

Третият звук е нисък. Когато кръвта нахлува в релаксиращия вентрикул след отварянето на атриовентрикуларната клапа, приливът на кръв може да се чуе.

Въпреки че звукът е стандартен при някои хора, включително деца и млади възрастни, при други той може да сигнализира за заболяване, като застойна сърдечна недостатъчност. Третият сърдечен тон може да се чува необичайно като вентрикуларен или протодиастоличен галоп, който описва галопиращ звук.

4. Четвърти сърдечен тон

Четвъртият сърдечен тон също е нисък и много тих. Когато присъства, този звук обикновено се появява поради свиване на предсърдието срещу твърда камера. Някои лекари може да се обръщат към четвъртия звук като предсърден галоп.

Този звук често предполага наличието на сърдечно заболяване, обикновено включващо намаляване на камерния комплайанс (еластичността на сърдечната стена) и резистентност към пълнене. Това може да включва състояния като:

• Хипертония
• Аортна стеноза
• Кардиомиопатия

 

Има теории, които предполагат за съществуването на пети и шести сърдечен тон, които разглеждаме по-долу.

 

Има ли пети и шести сърдечен тон?

 

 

Предполагаемият пети сърдечен тон се регистрира само с помощта на фонокардиография и не може да се чуе със стетоскоп.

Шестият сърдечен тон е установен от българския кардиоревматолог Иван Митев през 1973 г.

В началото на 1972 г., по време на фонокардиографски изследвания на деца с недостатъчност на аортната клапа, са забелязани допълнителни нискочестотни трептения в края на систолата, изобразяващи се като 1-2 вълни, отделени от първия и втория тон.

За да се изясни по-добре това откритие, е проведено поликардиографско изследване на 26 пациенти с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях бил регистриран допълнителен нискочестотен тон. Тъй като такъв тон се забелязал и при здрави хора, заключението е, че подходящо наименование би било „шести сърдечен тон“.

 

Заключение

Сърдечните тонове предоставят жизненоважна информация за сърдечната функция и могат да разкрият основните здравословни състояния. Стандартните сърдечни тонове, S1 и S2, показват нормално затваряне на клапата и ритъм.

Допълнителни звуци, като S3 и S4, често означават необичайни сърдечни състояния като сърдечна недостатъчност или втвърдени вентрикули. Разпознаването на тези вариации позволява ранна диагностика и целенасочено лечение, показвайки значението на внимателната аускултация при сърдечно-съдовите оценки и грижите за пациентите.

 

Често задавани въпроси