Радикулопатия: Защо болката в кръста може да се усеща чак в крака

Болката в гърба невинаги остава ограничена само в зоната на възникване. При част от хората тя се разпространява по седалището, бедрото, подбедрицата или дори достига до стъпалото. Това често насочва към засягане на нервните структури, които излизат от гръбначния канал и предават сигнали към крайниците.

Една от честите причини за подобни оплаквания е радикулопатия. Състоянието възниква при притискане или възпаление на нервните коренчета, което нарушава нормалното провеждане на нервните импулси.

Освен болка, могат да се появят промени в чувствителността, ограничени движения и затруднения при извършване на ежедневни дейности. Навременното разпознаване на проблема и правилният подход към лечението могат да намалят риска от трайни увреждания.

Съдържание

Какво е радикулопатия?

Радикулопатия представлява нарушение на функцията на едно или повече нервни коренчета, които излизат от гръбначния стълб. То възниква при нарушено провеждане на нервните импулси и води до обективна загуба на сетивна и/или двигателна функция. Засегнатите симптоми зависят от това кой нервен корен е увреден и коя област на тялото инервира.

Сред най-честите причини за радикулопатия са възрастовите дегенеративни промени, стесняването на гръбначния канал, костните шипове, травмите и притискането на нерв от дискова херния. Подобни симптоми могат да се появят и при дискова протрузия – състояние, при което междупрешленният диск запазва целостта на външния си фиброзен пръстен, но се издува извън нормалните си граници и може да притисне или да раздразни близко разположени нервни структури. Оплаквания възникват, когато промененият диск доведе до натиск или възпалително дразнене на нервно коренче.

Типичните симптоми на радикулопатия включват:

• Болка;
• Промени в усещането за допир;
• Мравучкане;
• Намалена чувствителност;
• Мускулна слабост.

 

При някои хора се наблюдават и функционални нарушения, които затрудняват ходенето, изкачването на стълби или задържането на предмети.

 

Защо болката може да „слиза“ по крака?

 

Източник depositphotos.com

Много хора се изненадват, когато болка в кръста постепенно започне да се разпространява към седалището и долните крайници. Причината е в начина, по който работят нервите. Всеки нервен корен отговаря за определена зона на кожата и мускулите.

При притискане или дразнене на нервното коренче болката се разпространява по характерен път, наречен дерматомно разпределение. Поради тази причина тя може да се усеща не само в областта на гърба, където е причината за проблема, а и по седалището, бедрото, подбедрицата или ходилото.

При някои пациенти се появява и напрежение в мускулите като защитна реакция на организма. В други случаи оплакванията се съчетават с чувство за парене, мравучкане или намалена чувствителност по външната или задната част на крака.

Продължителното притискане на нерва може да доведе до постоянна болка и нарушения в чувствителността или мускулната сила. Симптомите често се засилват при продължително седене, навеждане или вдигане на тежести. Затова ранната оценка на състоянието има важно значение за избора на подходящо лечение.

 

Радикулопатия, ишиас и дискова херния – едно и също ли са?

Тези понятия често се използват като синоними, но между тях има разлики. Радикулопатията описва нарушение на функцията на нервно коренче вследствие на неговото притискане, дразнене или увреждане. Ишиасът представлява болка по хода на седалищния нерв и е симптом, а не самостоятелно заболяване. Най-често ишиасът е свързан с дразнене на нервните коренчета в поясната област, но са възможни и други причини.

Дискова херния е структурна промяна на междупрешленния диск. Тя може да предизвика притискане на нерв и да доведе до развитие на радикуларни симптоми, но не всяка дискова херния причинява оплаквания. При част от хората подобна находка се установява случайно при образни изследвания.

Поради тази причина диагнозата не се поставя единствено по резултатите от магнитнорезонансната томография. Лекарят сравнява образните находки с клиничния преглед и оплакванията на пациента.

 

Шийна, гръдна и лумбална радикулопатия

Според мястото на засягане се различават три основни форми на заболяването. Цервикалната или шийна радикулопатия възниква при притискане на нервно коренче в областта на шията. Пациентите често съобщават за болка в шията, която се разпространява към рамото и ръката.

Нерядко се появява и изтръпване в ръцете, както и отслабване на силата при повдигане на предмети. Гръдната радикулопатия се среща значително по-рядко. Болката обикновено обхваща гръдния кош и може да наподобява заболявания на сърцето или вътрешните органи. Именно затова е необходим обстоен лекарски преглед.

Лумбалната форма е най-разпространена. При нея болката може да започва от кръста и да се разпространява към седалището, бедрото, подбедрицата или ходилото. Понякога симптомите се засилват при кашляне, кихане, навеждане или продължително седене. Именно тази разновидност най-често кара пациентите да потърсят медицинска помощ.

 

Как се диагностицира радикулопатия?

 

Източник depositphotos.com

Диагностиката на радикулопатията започва с подробен разговор за характера на болката, времето на появата й и факторите, които я усилват или облекчават. Следва физикален преглед, при който лекарят оценява мускулната сила, рефлексите, чувствителността и обхвата на движенията.

При необходимост се назначават образни и електрофизиологични изследвания за радикулопатия, които могат да включват магнитнорезонансна томография (ядрено-магнитен резонанс, ЯМР), компютърна томография или електромиография. Важно е да се изключат други заболявания със сходни прояви, включително периферна невропатия, съдови нарушения и ставни заболявания.

Точната диагноза позволява да се определи степента на увреждането на нерва и да се избере най-подходящият план за лечение според индивидуалното състояние на пациента.

 

Какво да не правим при радикулопатия?

При поява на болка, която се разпространява към крайник, не е добра идея симптомите да се пренебрегват или да се разчита единствено на самолечение. Продължаването на тежка физическа работа, вдигането на тежести и резките движения могат да увеличат натиска върху засегнатия нерв и да задълбочат оплакванията.

Продължителният постелен режим (пълна или частична почивка на легло) също не се препоръчва. Макар кратката почивка да облекчава симптомите в острия период, липсата на движение за по-дълго време води до отслабване на мускулите и затруднява възстановяването. След лекарска преценка е добре физическата активност да се възобновява постепенно.

Не бива да се предприемат агресивни масажи или манипулации без поставена диагноза, тъй като при определени състояния те могат да влошат проблема. Ако към болката се добавят слабост в крайника, нарушения в походката, загуба на контрол върху уринирането или изхождането, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

Ранната оценка и навременното лечение значително намаляват риска от трайно увреждане на нервните структури и подпомагат по-бързото възстановяване.

 

Кога се налага по-сериозно лечение?

В голяма част от случаите се прилага консервативно лечение. То включва медикаменти за облекчаване на болка, ограничаване на възпалението и постепенно възстановяване на нормалната функция. След овладяване на острите симптоми се прилагат физикална терапия и рехабилитация според индивидуалното състояние на пациента.

Основен елемент от консервативното лечение са индивидуално подбраните упражнения, които подобряват подвижността, укрепват мускулите, стабилизиращи гръбначния стълб, и подпомагат възстановяването. При определени пациенти мануалната терапия може да се включи като част от цялостна програма с упражнения, когато специалист прецени, че е подходяща.

Лечение на радикулопатия винаги се определя според причината за оплакванията. Антихолинестеразни медикаменти не са стандартна терапия за това състояние и се назначават само при специфични неврологични заболявания, когато има ясни медицински показания.

 

Оперативно лечение на радикулопатия

Хирургично лечение се обсъжда при липса на подобрение след проведена терапия, при прогресираща слабост или когато има данни за тежко притискане на нервните структури. Едно от най-спешните състояния е синдромът на конската опашка – cauda equina. Той може да се прояви с нарушения в контрола върху уринирането и изхождането, намалена чувствителност в областта на седалището и бързо развиваща се слабост на краката.

В подобни случаи е необходима незабавна медицинска намеса. След оперативно лечение пациентът преминава през възстановяване след операция, като продължителността на периода зависи от вида на интервенцията, общото здравословно състояние и спазването на лекарските препоръки.

Периодът на възстановяване може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Сред най-важните препоръки за лечение са постепенно увеличаване на физическата активност, поддържане на добра стойка, избягване на продължително обездвижване и контрол върху теглото.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Радикулопатия не означава автоматично необходимост от операция. При навременна оценка и правилно подбран лечебен план голяма част от пациентите постигат значително подобрение без хирургична намеса. Важно значение имат ранното поставяне на диагнозата, откриването на причината за оплакванията и активното участие на пациента в процеса на възстановяване.

Добрата профилактика на радикулопатия включва редовна физическа активност, правилно боравене и повдигане на тежести, поддържане на нормално тегло и своевременно лечение при поява на нови симптоми. Така рискът от повторни епизоди и трайни усложнения може значително да бъде намален.

 

Често задавани въпроси