Радиестезия – нестандартен начин за диагностика

Радиестезията е практика, която включва използване на инструменти – махало или прът, за откриване и диагностициране на здравословни проблеми или дисбаланси.

В тази статия ще разгледаме историята, техниките и противоречията около този метод в областта на здравеопазването.

Какви са принципите на радиестезията?

Радиестезията се основава на вярването, че определени хора, често наричани радиестезисти или гадатели, имат способността да откриват скрити вещества, предмети или информация чрез използването на инструменти – махала, радиестезични пръти или други.

Практикуващите вярват в съществуването на фини енергии или сили, които не могат лесно да бъдат открити чрез конвенционалните научни методи. Освен това смятат, че някои хора имат повишена чувствителност към тези енергии, като могат да възприемат енергийните вибрации и да реагират на тях чрез движението на радиестезичните инструменти.

Методът често включва вяра в дълбока връзка между радиестезистът и енергиите на Земята. Практикуващите често обясняват движението на инструментите като резултат от неволни мускулни движения, известни като идеомоторни реакции. Те вярват, че подсъзнанието на радиестезистите ръководи тези движения в отговор на целта или търсената информация.

Смята се, че радиестезичните инструменти служат като канали за достъп до информация, съхранявана в колективното несъзнавано или в енергийните полета на Земята.

Историята на радиестезията

Терминът „радиестезия“ произлиза от латинските думи „radius“ (излъчване) и „aesthesis“ (възприятие).

Използването на метода може да бъде проследено до древните цивилизации. Споменава се в китайски текстове отпреди повече от 4000 години, което показва, че е служела за намиране на подземни водни източници и минерали. Древните египтяни, гърци и римляни също са практикували подобни техники за гадаене на вода и минерали.

Радиестезията продължава да бъде популярен метод за локализиране на водни източници в Европа през Средновековието. Гадаещата пръчка обикновено е Y- или L-образна пръчка, а практиката понякога се преплита с фолклор и мистика.

Техниката е пренесена и в Северна Америка от европейски заселници. Там наричат радиестезията „водна магьосница“.

През 19-ти век се наблюдава формиране на радиестезични общества и организации. Британското общество на радиестезистите е създадено през 1933 г. и остава активно и до днес.

Методът разширява обхвата си и еволюира, като вече се набляга на откриването на фини енергии и информация, а не само на физически вещества.

Някои хора твърдят, че са успели да открият минерали, изгубени предмети и дори изчезнали хора.

Днес методът се използва и за диагностициране на здравословни проблеми, оценка на енергиите на околната среда и изследване на съзнанието.

За какви може да се използва методът?

Радиестезия може да се използва за различни цели. Ето някои от често срещаните приложения:

• Локализиране на източници на подземна вода (например кладенци, извори или водопроводи). Твърди се, че може да идентифицират наличието и дълбочината на водата.
• Проучване на полезни изкопаеми и намиране на ценни ресурси като руди, скъпоценни камъни или петролни находища.
• Археологически изследвания за откриване на заровени структури, артефакти или археологически обекти.
• Намиране на изгубени предмети.
• Диагностициране на здравословни състояния и дисбаланси в енергийните центрове (чакри).
• Духовни и метафизични цели като общуване с духове, намиране на лей линии и енергийни вихри. Някои хора използват радиестезични инструменти, за да си помогнат в практиките за медитация или гадаене.
• Оценка на околната среда, включително проверяване качеството на почвата, откриване на подземни резервоари и др.
• Локализиране на конкретни точки или характеристики, като изчезнали хора, обекти или географски характеристики през карти и диаграми.

Диагностициране с радиестезия – как работи?

Смята се, че с помощта на радиестезия можем да получим информация за алергии или чувствителност към определени храни, вещества или фактори на околната среда.

Методът може да разкрие хранителни дефицити (например витаминен и минерален дисбаланс в тялото), енергийни блокажи и емоционални и психологически проблеми, допринасящи за физически заболявания.

Обикновено за диагностика с радиестезия се използва махало. То се държи за веригата или връвта между палеца и показалеца.

Преди да започне, практикуващият трябва да избере спокойно и удобно място за сядане и да поеме няколко дълбоки вдишвания, за да се отпусне и заземи.

Първоначално той трябва ясно да заяви намерението си да използва радиестезия за диагностициране на здравословни състояния. Може дори да каже нещо като: „Използвам това махало, за да придобия представа за здравето си.“

След това се преминава към калибриране на инструментите. Например практикуващият може да помоли своето махало да покаже отговорите „да“ с люлеене напред-назад и „не“ с люлеене настрани.

Важно е след това да се задават конкретни въпроси с фокус върху здравословното състояние или областта, която има за цел да се диагностицира.

Всички движения на махалото, като люлеене напред-назад, в кръгове или настрани, се интерпретират като реакции. Например движение по посока на часовниковата стрелка може да означава добро здраве, докато движение обратно на часовниковата стрелка може да означава проблем.

Ако се използва диаграма със списък на здравословни състояния, практикуващият може да задържи махалото върху диаграмата и да го премести до конкретното състояние, за което иска да научи.

Работа с чакрите и тялото

Радиестезистите могат да се фокусират и върху енергийните центрове на тялото (чакрите), за да идентифицират дисбаланси, които могат да доведат до физически и емоционални здравословни проблеми.

Това става, като практикуващият задържи последователно махалото над всяка чакра, започвайки от коренната, която се намира в основата на гръбначния стълб, и се придвижи нагоре към коронната, която се намира в горната част на главата.

Радиестезистът може да задава въпроси или да прави изявления, свързани с енергията на чакрата, като например „Балансирана ли е коренна чакра?“ или „Има ли блокиране на сърдечната чакра?“ Смята се, че движението на махалото или липсата на такова разкрива състоянието.

Въз основа на резултатите могат да се предложат препоръки за справяне с установените проблеми и дисбаланси. Те могат да включват холистични лекарства, енергийно лечение, диетични промени или други алтернативни терапии.

Противоречия и скептицизъм

Радиестезията е силно противоречив метод за медицинска диагностика, който се сблъсква със скептицизъм от научните и медицински общности. Контролирани проучвания последователно показват, че точността на метода е толкова добра, колкото на случайна догадка.

Твърди се, че нейният предполагаем успех може да се дължи на плацебо ефекта, т.е. пациентите могат да изпитат подобрения въз основа на тяхната вяра в метода, а не на действителна диагностична точност.

Разчитането единствено на радиестезия за диагностика на здравословни проблеми може да бъде рисковано и да доведе до неподходящи или забавени медицински грижи вследствие от погрешни диагнози.

Не забравяйте да давате приоритет на здравните практики, които се основават на научни доказателства.

Заключение

Радиестезията е практика с древни традиции, която се обосновава на вярата във фините енергии и енергийните вибрации. Според практикуващите този метод може да ни даде отговори, които не могат лесно да бъдат открити чрез конвенционалните научни методи.

Въпреки че радиестезията предизвиква любопитството на множество хора, трябва да се има предвид, че липсват научни доказателства за нейната достоверност и тя се посреща със скептицизъм в научните и медицински общности.