Хипноза – кога се използва?

Тази статия ще ни разкаже повече за един очарователен и често неправилно разбран феномен, който държи ключа към отключването на скрития потенциал на човешкия ум.

Нека се впуснем в едно пътешествие, за да изследваме хипнозата – от интригуващата й история до дълбокото й въздействие върху подсъзнанието.

Какво е хипноза?

Хипнозата е състояние, при което вниманието на човек е фокусирано и той се отваря към внушения. Това отключва потенциала на подсъзнанието и изкарва наяве неосъзнавани досега мисли, усещания и спомени. 

Противно на начина, по който тя е представена във филмите, тя не цели контролиране на ума. В същността си тя е е по-скоро процес на сътрудничество между хипнотизатора и човека, който е хипнотизиран.

В това състояние, подобно на транс, индивидът става по-възприемчив към положителни внушения и може да използва своите вътрешни ресурси за трансформация.

История на метода

Корените на този метод могат да бъдат проследени до древните цивилизации, където ритуали и практики, предизвикващи състояния, подобни на транс, са били използвани за духовни и лечебни цели.

Съвременната хипноза обаче се появява в края на 18 век. Франц Месмер, австрийски лекар, въвежда концепцията за „животински магнетизъм“, предполагайки, че невидима течност тече в тялото и дисбалансите в тази течност причиняват заболявания.

Той използва различни техники, за да предизвика подобни на транс състояния у пациентите си, които според него балансират течността и насърчават изцелението.

През 1840 г. Джеймс Брейд, шотландски хирург, започва да използва техники за предизвикване на дълбока релаксация и фокусиране, които нарича „хипноза“ (произлиза от гръцката дума „hypnos“ – сън).

Хипнозата получава признание като терапевтичен инструмент в края на 19 век, благодарение на успешното й използване за лечение на различни медицински състояния и потенциала й да влияе на физическото и психическото благосъстояние.

Какви видове хипноза съществуват?

Ето кои са различните видове хипноза и какви са техните специфики:

• Традиционна – класическата форма, при която хипнотизаторът използва техники за релаксация и внушение, за да насочи индивида към състояние, подобно на транс. Често се използва за промяна на поведението, намаляване на стреса и релаксация.
• Ериксонианска хипноза. Този подход използва непряко внушение и разказване на истории за комуникация с подсъзнанието. Често е по-фина и гъвкава от традиционната форма.
• Невро-лингвистично програмиране (НЛП), включващо техники за хипноза с езикови модели и визуализация за промяна на поведенческите модели и постигане на конкретни цели.
• Когнитивна хипнотерапия. Тя съчетава когнитивно-поведенчески техники с хипноза за справяне с негативните мисловни модели и поведения.
• Регресивна хипнотерапия. Хората се насочват обратно към по-ранни спомени, често от детството, за да изследват и адресират неразрешени проблеми, които може да влияят на тяхното настоящо поведение и емоции.
• Хипноанализа. Подобно на регресията, тя се стреми да разкрие и разреши потиснати емоции и травми, които може да причиняват психологически или физически симптоми.
• Самохипноза – обучение на хората сами да предизвикват хипнотично състояние за различни цели, като релаксация, намаляване на стреса и личностно развитие.
• Клинична хипноза. Често се използва от лицензирани специалисти по медицина или психично здраве като част от план за лечение на различни състояния, като тревожност, депресия и фобии.
• Хипноза за регресия в минали животи. Използва се за насочване на хората към спомени или преживявания от минали животи.

Как работи?

Хипнозата включва насочване на индивида към състояние, подобно на транс, където подсъзнанието му става по-възприемчиво към предложения и промени. Точните механизми, по които работи, все още не са напълно разбрани, но има няколко теории.

По време на хипноза вниманието на индивида е интензивно фокусирано върху конкретна мисъл, идея или усещане.

Хипнозата може временно да заобиколи критичната способност на съзнанието – частта от ума, която анализира и оценява входящата информация. Чрез заобикаляне на този критичен филтър, предложенията могат да бъдат получени директно от подсъзнанието.

Човек става по-податлив на внушения, което означава, че е по-възприемчив към положителни внушения и образи. Това може да се използва за насърчаване на желани промени в поведението или за справяне с определени проблеми.

Изследвания показват, че хипнозата създава определени неврофизиологични промени в мозъка. Смята се, че по време на прилагането й има променени модели на мозъчна активност и промени във възприятието, паметта и обработката на усещанията.

Важно е да се отбележи, че не всеки е еднакво податлив на хипноза и нейната ефективност може да варира от човек на човек. Освен това тя винаги трябва да се провежда от обучен и квалифициран специалист, който разбира етичните съображения и съображенията за безопасност.

С какви проблеми може да ни помогне да се справим?

Хипнозата се използва като терапевтичен инструмент за справяне с широк спектър от психологически, емоционални и дори физически проблеми. Тя е показала потенциал за подпомагане на следните проблеми:

• Отказване на цигарите и преодоляване на различни зависимости.
• Промяна на хранителните навици и насърчаване на справяне с емоционалното хранене и проблеми с теглото.
• Намаляване нивата на стрес и тревожност.
• Облекчаване на болката.
• Преодоляване на фобии и страхове.
• Справяне с безсънието и причините за появата му.
• Преодоляване на скръб и загуба.
• Справяне с травма и посттравматично стресово разстройство.
• Лоши навици като гризане на нокти, скубане на коса и др.
• Привеждане на подсъзнанието в съответствие с личните цели, повишаване на мотивацията и засилване на положителното поведение.
• Повишаване на самочувствието и насърчаване на положителна представа за себе си.
• Подобряване на представянето в различни области като спорт, публично говорене и артистични начинания чрез засилване на фокуса и намаляване на тревожността.

Важно е да се отбележи, че хипнозата не е самостоятелно решение и често се използва като част от цялостен план за лечение.

Обикновено се счита за безопасна, когато се практикува от обучени професионалисти, но лица с определени психологически състояния или медицински проблеми трябва да се консултират със специалист.

Раждане с хипноза

Методът на раждане с хипноза, наречен и като хипнораждане, се популяризира силно по света и у нас. Базира се на идеята, че умът може да повлияе на отговорите и реакциите на тялото, включително на възприемането на болка.

Методът включва използване на техники за управление на болката като дихателни техники, положителни утвърждения и методи за релаксация.

Често партньорът участва активно в процеса.

Най-силните аргументи в полза на този иновативен метод за раждане са, че намалява притесненията и стреса, свързани с този важен момент. Освен това позволява на семейството да преживее естественото раждане с по-позитивни емоции и най-вече помага на майката да роди с по-малко болка.

Смята се, че хипнораждането може дори да предотврати появата на следродилна депресия, която е проблем за много дами. Някои проучвания предполагат, че може да доведе до по-кратка продължителност на раждането и по-малка нужда от медицински интервенции.

Разбира се, такова раждане се провежда с помощта на специалисти и трябва да бъде предварително обмислено.

Заключение

Хипнозата е състояние на транс, при което вниманието е фокусирано и човекът се отваря към внушения. Това отключва потенциала на подсъзнанието и може да е от полза за по-добро разбиране на неосъзнатото. 

Може да помогне за справяне със зависимост от тютюнопушене или алкохол, лекуване на травма и посттравматично разстройство, преодоляване на хроничен стрес, страх или параноя.