Проф. Златко Кълвачев за асистираната репродукция за хората с ХИВ

Тази година Световният ден за борба със СПИН преминава под мотото: „Изберете пътя на правата“. Девизът е формулиран от UNAIDS (Обединената програма на ООН за ХИВ/СПИН) и се основава на досегашния опит на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и Програмата на САЩ „PEPFAR“ („Президентски извънреден план за помощ срещу СПИН“).

Според експертите от тези организации равнопоставеността в здравеопазването може да намали значително мащаба на епидемията от ХИВ/СПИН в света.

За професор Златко Кълвачев

Той е експерт по „Вирусология“ и „Микробиология“. Специализирал е в Русия, Финландия, Индия и САЩ. Работил е в Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела, както и във водещи здравни центрове в България – Военномедицинска академия, Националнен център по заразни и паразитни болести, УМБАЛ „Софиямед“.

От 2016 година ръководи лабораторията по вирусология в МБАЛ „Надежда“. Автор е на над 200 научни публикации, 4 изобретения, 15 рационализации, също и 10 монографии и научни помагала.

 

Интервю с проф. Златко Кълвачев

 

 

Дали в България хората с ХИВ имат равен достъп до здравни услуги, включително до асистирана репродукция? Как вирусът влияе върху способността за зачеване? Съществуват ли рискове за бебето след асистирана репродукция, ако единият от родителите е ХИВ позитивен? Какво може днешната антиретровирусна терапия?

На тези и други въпроси, свързани с инфекцията, отговаря професор Златко Кълвачев.

– Проф. Кълвачев, да започнем с правото на здравни услуги, в частност на асистирана репродукция за хората с ХИВ в България. Съществува ли стигма към такива пациенти?

– Днес в страната ни няма стигма. Отживелица е да се сочат болните с пръст. Това са глупости от миналото. В България през последните години достъпът до здравни услуги за пациенти с ХИВ се подобри значително. Държавата и различни неправителствени организации работят за гарантиране на медицинска помощ и психологична подкрепа на такива хора.

У нас действа Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции, чиято цел е да подобри качеството на живот на засегнатите от тези инфекции, и да предотврати появата на нови случаи. Сега почти 98% от пациентите с ХИВ/СПИН в страната ни получават антиретровирусна терапия. Лечението се осигурява безплатно от държавата.

С днешна дата няма някакви специални ограничения за хората, живеещи с ХИВ, да се подлагат на процедури по асистирана репродукция, включително ин витро процедури. Разбира се, към този подход се преминава след цялостна лекарска преценка, която се основава на общото състояние на пациента, вирусния товар, имунния му статус и други фактори. Няма проблем да се помогне чрез асистирана репродукция на двойка, в която единият от партньорите е с контролирана ХИВ инфекция.

 

– Как инфекцията с ХИВ влияе на фертилитета (способността за зачеване)?

– Това зависи от общото състояние на организма, имунния дефицит, някои съпътстващи заболявания и други фактори. Да, ХИВ може да създаде проблеми. Ето примери: намалено количество и качество на спермата или еректилна дисфункция при мъжете; хормонални нарушения, затрудняващи овулацията (освобождаването на яйцеклетка) или възпалителни процеси в репродуктивните органи при жените. Обаче такива проблеми се срещат и у хората, които не са заразени с ХИВ.

Тази инфекция може да повлияе на фертилитета, но тя не е непреодолима пречка пред мъжете и жените с контролиран ХИВ.

 

– Какви са рисковете за детето на ХИВ позитивна майка?

– С ранна диагностика и ефективно лечение рискът от предаване на ХИВ от майка на дете може да бъде сведен почти до нула. Бременните жени с ХИВ трябва да се наблюдават от специалист и да следват всички лекарски съвети. Най-важното е вирусният товар да бъде контролиран и да се поддържа под нивото на детекция, което се определя от най-ниското количество вирусни частици в кръвта, установено чрез конкретен тест. Например чрез някои PCR тестове се открива ХИВ при концентрации 50 копия на милилитър. Под тази праг вирусът не може да бъде открит. Това не означава, че той е напълно изчезнал от организма – просто количеството му е толкова ниско, че тестът не може да го засече.

След раждането бебето също се проследява внимателно за ХИВ чрез периодични тестове. Ако майката е ХИВ позитивна, кърменето обикновено не се препоръчва.

 

– Когато бащата е ХИВ позитивен, има ли рискове за бебето след асистирана репродукция?

 

 

– В случаите, когато мъжът е ХИВ позитивен, в нашите лаборатории се прилагат специални техники за обработка на спермата. Основното в този подход е отделяне на сперматозоидите от семенната течност, която може да съдържа вирусни частици. След обработката, сперматозоидите се използват за инвитро оплождане (репродуктивните клетки се сливат извън тялото на жената и полученият ембрион се пренася в матката) или вътрематочна инсеминация (обработената сперма се въвежда директно в матката на жената по време на овулация). Това значително намалява риска от предаване на вируса на бъдещото дете.

 

– Ако единият партньор е ХИВ позитивен, съществува ли заплаха за здравия партньор при асистирана репродукция?

– Зависи от състоянието на ХИВ позитивния партньор. Под прага на детекция не би следвало да възникнат рискове. Разбира се, в медицината 100-процентова категоричност няма, но от друга страна при висок вирусен товар пациентът едва ли ще мисли за асистирана репродукция, защото няма да е в добро здраве.

 

– Какъв е пътят на двойките, които търсят Вашата помощ?

– При нас постъпват два типа двойки. Едните са тези, които идват без предшестващ лекарски контрол и ние установяваме проблема им за първи път. В тези случаи сме задължени да изпратим пациента в Националната референтна лаборатория по СПИН, където му се правят изследвания. Ние заявяваме само, че има съмнение за инфекция, но окончателното становище е на лабораторията. След това пациентът се включва в специален протокол и се насочва към Инфекциозна болница. Там му се предписват необходимите медикаменти и контролни тестове.

Другият тип пациенти са тези, които сами казват, че са ХИВ позитивни и вече имат установен протокол за лечение и контрол в инфекциозно отделение. Ние ги приемаме, след като представят документи с резултатите от последните си тестове, направени преди година или по-скоро. По-нататък стартират мерки за подобряване на репродуктивните възможности на такива хора. Те всъщност са пациенти с хронично заболяване. Просто се знае, че единият от двойката е ХИВ позитивен, подобно на случаи с хепатит или друга инфекция.

 

– Можем ли да приемем, че днес антиретровирусната терапия отбелязва огромен напредък?

– Така е, съвременната антиретровирусна терапия е ефективна, добре поносима и значително удължава живота на ХИВ позитивните, като същевременно намалява риска от разпространение на вируса. Разработването на дългодействащи форми на лечение и на нови медикаменти продължава да подобрява възможностите за овладяване на ХИВ. Още ще кажа – проблемите се контролират до степен, при която болестта се третира като хронична инфекция.

Има и документирани случаи на излекуване от ХИВ, не в строгия смисъл на думата, а по-скоро е установено отсъствие на следи от вируса в кръвта и клетките за период по-дълъг от година. Причина за това са трансплантации на костен мозък, при които пациентите са получили материал от донори с генетична мутация. Тя прави клетките устойчиви на ХИВ.

Изследват се и други подходи, включително използване на технологии за редактиране на гените, което води до елиминиране на ХИВ от клетките.

 

– Какво мислите за ваксините, които се разработват?

 

 

–  Създадени са над 100 ваксини, насочени към активиране на имунната система за борба с вируса.Тези средства са в различни фази на клинични изпитания за оценка на ефективност и безопасност. Към момента на фармацевтичния пазар няма напълно лицензирана ваксина срещу ХИВ. Аз обаче съм оптимист. Очаквам в близко бъдеще още по-голям напредък в овладяването на проблема.

Но съм длъжен да отбележа, че въпреки постигнатия диагностичен и лечебен прогрес, добрата защита срещу ХИВ продължава да зависи от три основни фактора: отговорно сексуално поведение, добра информираност за вируса и гарантиран достъп до здравеопазване.