Проф. Богомил Войков: Едновременният контрол на възпалението и вътреочното налягане предпазва от вторична глаукома при увеит

Обновена: 15.05.2026|
5 мин. четене
Проф. Богомил Войков, офталмолог, интервю за Forlife.

Едно от най-сериозните усложнения при увеит (възпаление на средния очен слой – увеята) е развитието на вторична глаукома. Тя възниква, когато вътреочното налягане се повишава незабелязано и с течение на времето уврежда зрителния нерв.

И все пак има ли сигнали за тази опасност? Носят ли риск кортикостероидите? Защо трябва да се овладеят едновременно възпалението и вътреочното налягане? Отговорите на тези и други въпроси за вторичната глаукома при увеит бяха представени от известния офталмолог проф. Богомил Войков по време на ХV международен симпозиум на Фондация „Национална академия глаукома“. По-нататък е интервюто, което той даде специално за Forlife.bg.

Съдържание

Къде възниква увеитът?

Както вече отбелязахме, увеитът е възпаление на увеята. То обхваща средната, богато кръвоснабдена обвивка на окото, включваща ириса (т.е. регулатора на светлината, достигаща до ретината), цилиарното тяло (структура, която произвежда вътреочна течност и участва във фокусирането на окото), както и хориоидеята (тъкан, снабдяваща ретината с кислород и хранителни вещества). Най-често при преден увеит болестният процес засяга ириса и цилиарното тяло.

В по-тежките случаи възпалението може да се разпространи към хориоидеята и да затрудни кръвоснабдяването и функцията на ретината. Понякога болестният процес ангажира всички слоеве на увеята, нарушавайки фините механизми на зрението.

 

Защо се губи зрение при глаукома?

Глаукомата е хронично очно заболяване, при което постепенно се уврежда зрителният нерв (структурата, която предава информация от ретината към мозъка, където тя се обработва и се формира образ). Обикновено глаукомата е свързана с повишено вътреочно налягане, възникващо при смутен баланс между образуването и оттичането на вътреочната течност.

Заболяването се развива бавно и безсимптомно. Първоначално се засягат периферните части на зрителното поле и поради това проблемът често остава незабелязан. С течение на времето се увреждат все повече нервни влакна, но тъй като централното зрение може да се запази до напреднали стадии, заболяването се диагностицира късно. При липса на навременно лечение глаукомата води до тежко увреждане и слепота.

 

За проф. Богомил Войков

Проф. Богомил Войков е български офталмолог с международна академична и клинична кариера, свързана основно с Университетската болница на Тюбинген, Германия. Сега той е старши лекар и заместник-директор на очната клиника при същия университет. Научните му интереси са фокусирани основно върху глаукомата, увеита, заболяванията на ретината и съвременните хирургични методи в офталмологията.

Проф. Богомил Войков участва активно в разработването и прилагането на нови оперативни техники, включително минимално инвазивни методи за терапия при глаукома. Усилията му са насочени към промени в лечението на това заболяване – от агресивна хирургична намеса към по-щадящи, персонализирани решения.

 

Интервю с проф. Богомил Войков

 

Проф. Богомил Войков, офталмолог, интервю за Forlife.

 

Проф. Войков, бихте ли обяснили накратко как се формира вторична глаукома при увеит?

– При увеит може да се наруши нормалното функциониране на дренажната система на окото, тъй като във вътреочната течност попадат възпалителни клетки, белтъчни молекули и биологично активни вещества – медиатори на възпалението. В някои случаи те затрудняват оттичането на вътреочната течност чрез увреждане или запушване на дренажните структури. В резултат се повишава вътреочното налягане, което е основен рисков фактор за развитие на вторична глаукома при увеит. Допълнително, при хронично или рецидивиращо възпаление могат да се образуват синехии (сраствания между различни очни струткури), които механично нарушават дренажа и също са условие за развитие на глаукома.

Известно е, че кортикостероидните препарати действат като „нож с две остриета“. Вярно ли е, че те повишават риска от вторична глаукома при увеит?

– Кортикостероидните препарати се прилагат за овладяване на възпалението. Без контрол върху този процес самият увеит може да причини увреждания на ретината, зрителния нерв и други структури на окото. Въпреки това кортикостероидите не са напълно безрискови, особено при продължителна употреба или приемане във високи дози. Причината е, че те могат да нарушат функцията на дренажната система на окото и постепенно да повишат вътреочното налягане. Ето защо лечението с кортикостероиди изисква наблюдение и съобразяване с препоръките на офталмолога.

Когато се развива вторична глаукома при увеит, възникват ли симптоми, които налагат незабавна консултация с офталмолог?

– Един от най-тревожните симптоми, създаващ съмнение за вторична глаукома на фона на увеит, е рязкото влошаване на образите, които виждаме или внезапното замъгляване на зрението.

Други такива сигнали са избухване на силна болка в окото, поява на цветни ореоли около светлинни източници, както и изразена светлобоязън с усещане за повишено вътреочно напрежение.

Но нерядко липсват ясно изразени оплаквания, независимо че зрителният нерв се уврежда постепенно и подмолно. Затова ще подчертая: редовният контрол върху възпалителния процес и вътреочното налягане е критично важен за запазване на  зрението.

През какви интервали от време се проследяват възпалението и вътреочното налягане?

– В началото, когато възпалението е активно или току-що диагностицирано, контролът обикновено е чест. В този период най-важно е да се следи как възпалението се повлиява от терапията и дали вътреочното налягане не се повишава. Когато състоянието се стабилизира, прегледите се разреждат, като се съобразяват с индивидуалния риск. Обикновено се правят веднъж на 3 месеца, но при всяко ново влошаване на зрението, болка или поява на светлобоязън контролът трябва да бъде незабавен.

– Бихте ли посочили основните диагностични изследвания, когато възникне съмнение за вторична глаукома при увеит?

 

Проф. Богомил Войков, дете на очен преглед, интервю за forlife.

 

– На първо място се измерва вътреочното налягане, тъй като неговото повишение е важен рисков фактор. Прави се и биомикроскопия (преглед със специален микроскоп и светлинен лъч), за да се установи активността на възпалението в предния очен сегмент. За оценка на зрителния нерв и функционалните нарушения се извършва периметрия (изследване на зрителното поле).

Структурните промени се проследяват чрез офталмоскопия (оглед на очното дъно) и най-често чрез оптична кохерентна томография (OCT), която отчита дебелината на нервните влакна и ранните увреждания на зрителния нерв. При нужда се добавят и допълнителни изследвания за уточняване на причината за увеита.

Кое е по-голямо предизвикателство в лечението – овладяването на възпалението или предпазването на зрителния нерв от увреждане?

– Ако се лекува само възпалението, но налягането остане високо, зрителният нерв продължава да се уврежда. Ако пък се свали само налягането, но възпалението продължава, увреждането и запушването на дренажната система се задълбочават. Така че терапията трябва да бъде балансирана и да гарантира едновременен контрол на възпалението и вътреочното налягане. Затова лечението е индивидуално и динамично, с чести корекции според реакцията на пациента.

Може ли здравословният начин на живот реално да намали риска от вторична глаукома при увеит?

 

Мерене на кръвно налягане, проф. Богомил Войков, офталболог.

 

– Окото не е изолиран орган, то е в пряка зависимост от общото здравословно състояние на човека, което е от значение и за вторичната глаукома при увеит. Начинът на живот може да намали риска или да забави развитието на редица очни заболявания, свързани със съдовите и метаболитните процеси.

Много важни са: балансираното хранене богато на плодове и зеленчуци; добрият контрол на кръвното налягане и кръвната захар, достатъчният сън и отказът от тютюнопушене.

Физическата активност е също от значение. Умерените спортове като джогинг, ходене и плуване имат доказан благоприятен ефект, включително и по отношение на вътреочното налягане. Те подобряват кръвообращението и подпомагат нормалното функциониране на организма. Не се препоръчват обаче екстремни физически натоварвания, защото при някои състояния те могат да окажат неблагоприятно влияние върху очите.

Наред с всичко това, редовните профилактични прегледи имат съществена роля за ранната диагностика, тъй като много очни заболявания се развиват без симптоми в началните си стадии. Грижата за зрението всъщност започва с грижата за цялостното здраве.

Категории: Специалистите говорят|Публикувана: 15.05.2026|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

Популярни продукти

344abbe0daf231ab98d71fb8c8824a9d6bd5fc83a35f8e2815faa9f9b8bd6dbd?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар