Топ 4 постижения на медицината и как сме живели преди тях

Представете си свят, в който не съществуват лекари, лекарства и болници. Би било хубаво да не ни се налага да ги посещаваме, но уви – човешкото тяло се разболява, старее и се поврежда. Именно затова медицината съществува: за да даде шанс, време и качество на живот. 

В настоящата статия ще разгледаме четири емблематични постижения на медицината, чието значение често остава недооценено.

Истинската особеност на медицината е, че нейното развитие никога не е спирало. Дори в периоди, които днес наричаме “тъмни” или изостанали, знанията са се предавали, надграждали и променяли. Всяко поколение е добавяло по нещо (понякога малка практика, понякога голям пробив) и така медицината се е развивала непрекъснато, водена от една и съща цел: да съхрани човешкия живот.

“Още във времето, когато хората обитавали пещерите, половината население умирало преди да навърши 30 години. Ако превъртим времето до 1840 г., хората вече достигали 35 години. През стотиците хиляди години между живота в пещерите и средата на 19-и век, хората получили само 5 години живот отгоре. За по-малко от век вече живеем двойно само благодарение на медицината.”
– Нийл Деграс Тайсън, американски астрофизик и популяризатор на науката

 

Ваксините – щитът на живота

През по-голямата част от историята на човечеството микробите са били невидими господари на живота и смъртта. Те се разпространявали тихо, оставяйки след себе си страдания. В продължение на векове милиарди загиват от инфекциозни заболявания, независимо къде и кога са родени. Едва след като холандецът Антон Ван Левенхук, търговец и учен-любител, открива микробите, а френският химик Луи Пастьор доказва тяхната роля, учените надникват в микросвета и постепенно хората започват да се защитава целенасочено.

Преди

Повтарящите се епидемии и пандемии от чума, едра шарка, грип, морбили, дифтерия, холера убивали голяма част от хората, без оглед на възраст и социален статус, като най-
уязвими били децата и старците. Според исторически документи бубонната чума,известна още като „Черната смърт“, е погубила половината население на Европа през периода между 1347 и 1351 г.. Някои от тези заболявания (например едра шарка, туберкулоза, грип) били пренесени в Америка след 1492 г. от европейските
колонизатори и довели до огромна смъртност сред коренното население.

Днес животът е друг – благодарение на ваксини, антибиотици и модерна медицина, повечето инфекциозни заболявания вече причиняват смърт само в малък процент от случаите.

През 1796 г. е създадена първата ваксина срещу едрата шарка от Едуард Дженър. Той забелязал, че хората, които преди във времето са се разболявали от кравешка шарка, не се разболявали от едра шарка. Въз основа на това наблюдение и информациите от подобни, традиционни практики в Китай и Османската империя д-р Дженър извършва експеримент, при който заразява осемгодишно момче с материал на кравешка шарка. Детето развива лека форма на заболяването, но след възстановяването му не проявява симптоми при последващо излагане на едра шарка.

По това време понятието „имунитет“ още не съществувало, но д-р Дженер чрез ваксинацията практически прилага принципа на защита на организма от смъртоносна инфекция. Този пробив, първоначално отричан от църквата и някои лекари, а по-късно увенчан с почести и слава, поставя основите на имунологията и на съвременната ваксинология, а терминът “ваксина“ произлиза от латинската дума vacca – „крава“.

Този пробив поставя основите на имунологията и на съвременната ваксинология, а терминът “ваксина“ произлиза от латинската дума vacca – „крава“.

Сега

 

 

Днес ваксините се считат за едно от най-големите постижения на съвременната медицина. По данни на Световната здравна организация те спасяват между 4 и 5 милиона човешки живота всяка година, като предпазват от тежки усложнения, инвалидизация и смърт.

Има болести, които днес човечеството не познава именно защото ваксините срещу тях са били създадени навреме. Полиомиелитът, който е причинявал трайна парализа при хиляди деца, почти не съществува в повечето части на света. Дифтерията, тетанусът и морбили са били масови и често смъртоносни инфекции, а днес са предотвратими чрез рутинни имунизации.

Днес не познаваме много болести, които в миналото са сеели смърт, но рядко осъзнаваме, че това се дължи на ваксините. В центъра на Виена може да видим Паметника на чумата (Pestsäule), който символизира оцеляването и благодарността на хората след чумата. Разположен на улица “Graben”, той е висока барокова колона с алегорични сцени с ангели, светци и изображения на пострадали, изразяваща благодарността и триумфа на хората след чумната епидемия от 1679 г.

 

Епидемиология – картографиране на болестта

Епидемиологията е медицинска наука, която изучава причините, разпространението и контрола на заболяванията и здравословните състояния в човешките популации. Чрез анализ на това кой се разболява, къде, кога и защо, епидемиологията помага да се открият рисковите фактори, пътищата на предаване и групите от населението, които са най-уязвими.

Преди

В миналото хората са се справяли с болестите по-скоро чрез догадки и проба грешка, отколкото чрез реално разбиране и знание. Заболяванията често са били обяснявани с “лош въздух“ (концепция, известна като теория за миазмите), божие наказание, зли сили или неблагоприятно подреждане на звездите. Това е водело до мерки, които рядко са били ефективни.

При епидемии най-често се е разчитало на изолация и бягство – болните са били отделяни, цели градове са се затваряли, а хората са напускали засегнатите райони, без да знаят как точно се предава болестта. Лечението е било ограничено до билки, кръвопускане и ритуали, които в много случаи дори са влошавали състоянието на болните.

Липсата на систематично наблюдение означавала, че хората не са могли да проследят модели – защо едни се разболяват, а други не, или защо болестите избухват на определени места и в определено време.

Д-р Джон Сноу се смята за бащата на епидемиологията. Той искал да докаже, че холерата не се предизвиква от лошия въздух, както се смятало по това време. Той търсел и успял да открие доказателства, че причината всъщност се крие във водата. По време на епидемия в Лондон през 1854 г. той събира данни за починалите и ги нанася върху карта. Така установява, че почти всички случаи са съсредоточени около една водна помпа на Broad Street. По-късно се доказва, че водата е била замърсена, което потвърждава теорията му.

Сега

 

 

Днес епидемиологията се прилага постоянно, дори без да си даваме сметка за това. Тя на практика следи какво се случва със здравето на хората – кой от какво се разболява, къде и кога. Данните идват от лекари, болници и лаборатории и помагат бързо да се забележи, ако някъде започне да се разпространява дадено заболяване.

На база на тази информация се вземат решения – дали има риск от епидемия, какви мерки са нужни, кои хора трябва да бъдат защитени първи и дали е време за ваксинационна или друг вид профилактична кампания. Вместо да се реагира панически или на сляпо, епидемиологията дава ясна посока какво реално работи.

 

Анестезия – сънят на болката

Анестезията е медицински метод за временно премахване на болката, съзнанието или чувствителността по време на изследвания, процедури и операции.

Преди

 

 

Въпреки че съвременната анестезия се въвежда едва през 19-ти век, хирургични операции са се извършвали и много по-рано. Пациентите обикновено са били в съзнание или под въздействието на упойващи вещества, за които споменават в трудовете си Хипократ, Диускорид, Гален, Теофраст. Болката и самата травма от операцията често са предизвиквали тежък физиологичен шок, който в някои случаи е завършвал фатално. Затова хирурзите се стараели да работят възможно най-бързо. Целта им била да ограничат страданието, кръвозагубата и риска от усложнения.

С течение на времето били използвани все повече “обезболяващи” – алкохол, опиуми, билки, парче плат между зъбите, дори връзване за операционната маса. След операциите обаче болката не свършвала, а хората умирали от сепсис. Между 1200 и 1500 г. в Англия била популярна отвара “dwale”, която трябвало да действа като упойка. Смес от алкохол (вино или ейл), животинска жлъчка, опиуми, маруля, блян, бучиниш и оцет. По-правилно е да се каже, че това било отрова с непредсказуем край – пациентът може да изпадне в полусъзнание или да умре.  В края на операцията (ако пациентът още е жив), лекарите го събуждали като му давали да мирише оцет. 

Първата публично демонстрирана и успешна хирургична анестезия е извършена на 16 октомври 1846 г. в Масачузетската многопрофилна болница в Бостън, САЩ.

Упойката е приложена от зъболекаря Уилям Мортън чрез вдишване на диетилов етер, а операцията е извършена от хирурга Джон Уорън. Отстранен е шиен тумор като по време на интервенцията пациентът не е изпитал болка. Това събитие се приема за начало на съвременната анестезиология.

Сега

Днес анестезията не само спира болката. Може да се каже, че прави съвременната медицина възможна. 

Днес анестезията е навсякъде в медицината и често дори не си даваме сметка за това. Тя се използва при големи операции и при рутинни процедури – от вадене на мъдреци и ендоскопии до раждане, образни изследвания и амбулаторни манипулации. Общата, регионалната и локалната анестезия позволяват на лекарите да работят прецизно и спокойно, а на пациентите – да преминат през лечението без болка, страх и физически стрес.

В съвременната болница почти няма отделение, което да не разчита на анестезията. Тя е ключова в хирургията, спешната помощ, интензивната терапия, акушерството, стоматологията и онкологията. Благодарение на нея са възможни дълги, сложни и животоспасяващи процедури, които преди са били немислими.

 

Инсулин – живот с контрол

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който регулира нивата на кръвната захар, като помага на глюкозата да навлезе в клетките и да се използва за енергия. Без достатъчно инсулин или при неправилното му действие се развива диабет.

Преди

Преди изобретяването на инсулина животът на хората с диабет (особено тип 1) бил кратък, изтощителен и често обречен.

Без инсулин организмът не можел да използва глюкозата и тялото буквално гладувало, докато кръвта била пълна със захар. Хората отслабвали драстично, изпитвали постоянна жажда и уриниране, били хронично уморени и податливи на инфекции. При децата диабетът почти винаги завършвал със смърт в рамките близо година и половина след диагнозата.

Единственото “лечение” било крайно рестриктивна диета, известна като „гладна диета“ (минимално количество храна, почти без въглехидрати). Тя понякога удължавала живота с месеци, рядко с година-две, но на цената на тежко недохранване и страдание. 

Истинската промяна настъпва едва през 1921 г. когато исулинът е открит от изследователи в Торонто, Канада. Младият хирург Фредерик Бантинг и студентът по физиология Чарлз Бест изолират от панкреаса на куче вещество, което може да контролира кръвната захар.

Те работят под ръководството на Джон Джеймс Маклеод, професор по физиология, а по-късно с помощта на химика Джеймс Колип успяват да пречистят новото вещество. Учените установяват, че когато тази субстанция се инжектира на животни с диабет, нивото на кръвната им захар пада и състоянието им се подобрява.

През 1922 г. инсулинът е приложен на 14-годишен пациент, който страда от тежък диабет тип 1. След инжекцията с инсулин състоянието му се стабилизира. Така се открива нова ера в лечението на тази болест. Бантинг, Бест, Маклеод и Колип се смятат за пионери в съвременната ендокринологи, чиято научна дейност превръща диабета от смъртоносна болест в хронично заболяване, което може да се контролира.

Сега

 

 

Днес инсулинът се използва като ежедневна, контролирана терапия, съобразена с начина на живот и нуждите на човека.

Най-често той се прилага чрез подкожни инжекции или инсулинова помпа. Има бързодействащи инсулини за хранене и дългодействащи за поддържане на стабилни нива през деня и нощта. Дозите се изчисляват индивидуално според храната, движението и измерената кръвна захар.

Контролът днес е много по-прецизен благодарение на глюкомери и сензори за непрекъснато измерване, които помагат да се избягват резки спадове и покачвания. Така инсулинът позволява на хората с диабет да водят пълноценен начин на живот.

 

Постижения на медицината: заключение

През годините човечеството работи и се развива в насока за опазване на живота и облекчаване на болките. Днес живеем по много по-различен начин именно благодарение на този нестихващ стремеж – не познаваме много болести заради ваксините, не ни притесняват малки манипулации и знаем как да действаме при грипна епидемия. И всичко това – благодарение на някои върхови постижения на медицината.