Опозиционно предизвикателно разстройство при децата

Без съмнение някои деца са непослушни и се съпротивляват на всякакъв опит за упражняване на авторитет над тях. В някои случаи обаче това не е нормална фаза, която отшумява, а повтарящ се проблем, наречен опозиционно предизвикателно разстройство.

 

Въпреки че буйството е характерно за голяма част от децата, при опозиционно предизвикателно разстройство склонността за неподчинение и противопоставяне сериозно надхвърля границите на детското поведение.

Тези деца често се карат с възрастни или авторитетни фигури и активно отказват да се съобразят с правила или искания. Понякога дори умишлено дразнят другите или показват склонност да ги обвиняват за собствените си грешки или лошо поведение. Освен това някои деца могат да проявяват отмъстителност и таят злоба.

Често засегнати от опозиционно предизвикателно разстройство са деца с други психични проблеми, като в повечето случаи това е разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD).

Важно е да знаем, че то може да наруши сериозно нормалното ежедневно функциониране на детето, включително взаимоотношенията и дейностите в семейството и в училище.

На каква възраст се проявяват характерните промени в поведението?

Наличието на опозиционно предизвикателно разстройство обикновено става забележимо в ранна детска възраст, около предучилищните години, но може да бъде диагностицирано по-късно, особено ако поведението продължава или се влошава.

Разстройството се открива по-често при момчета в ранна детска възраст, но до юношеството нивата между момчетата и момичетата са склонни да се изравняват.

Колко разпространено е опозиционно предизвикателното разстройство?

Състоянието е относително често срещано при деца и юноши – около 1% до 11% от тях могат да бъдат диагностицирани в даден момент от живота си.

 

Признаци

 

 

 

Признаците на опозиционно предизвикателно разстройство обикновено започват на 8-годишна възраст. Те остават стабилни до 10 годишна възраст, след което в повечето случаи намаляват.

Въпреки че симптомите се проявяват в различни ситуации, те могат да бъдат по-забележими у дома или в училище. Те включват:

• Лесно изпускане на нервите, чести изблици на гняв и негодувания
• Обидчивост и лесна дразнимост
• Склонност към спорове и вербални конфликти
• Неуважително и предизвикателно поведение
• Активно отказване да се изпълнят искания и да се спазват правила
• Отмъстителност, изричане на груби думи в ядосано или разстроено състояние
• Капризност и лесно разочарование

 

Причини и рискови фактори

 

 

Точните причини за опозиционно предизвикателно разстройство не са напълно изяснени, но се смята, че е резултат от комбинация от различни фактори. Деца с фамилна анамнеза за психични разстройства могат да бъдат изложени на по-висок риск от развитие на състоянието. Биологичните фактори също са от значение.

Аномалии в невротрансмитерите (мозъчни химикали, които предават сигнали) или разлики в мозъчната структура и функция, особено в областите на мозъка, участващи в регулирането на поведението, емоциите и контрола на импулсите, може да са свързани с развиването на опозиционно предизвикателното разстройство.

Често състоянието е придружено от съпътстващи разстройства като ADHD, тревожност или разстройства на настроението. Приблизително 40% от децата с разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) също имат опозиционно предизвикателно разстройство или свързано разстройство на поведението.

Въпреки че тези две състояния обикновено се срещат заедно, те са различни състояния. Опозиционно предизвикателно разстройство е свързано с поведението на детето и начина, по който то взаимодейства с обкръжението си, докато ADHD е разстройство на неврологичното развитие, което кара човек да бъде разсеян, дезорганизиран и прекалено неспокоен.

Появата му може отчасти да се дължи на стила на родителство. Някои от сигналите за нездравословна семейна среда включват:

• Непоследователна или сурова дисциплина
• Липсата на топлина и подкрепа от родителя
• Прекалено разрешително родителство, където контрол върху действията на детето почти няма, нито пък последствия
• Излагане на чести критики или наказания
• Чести семейни конфликти и нестабилност
• Дисфункции като раздяла на родителите, домашно насилие, злоупотреба с вещества и др.
• Чести житейски промени като местене на местоживеене, смяна на училища и др.

 

Психосоциалните фактори като трудности в социалните отношения, тормоз в училище или отхвърляне от връстниците също могат да увеличат риска от опозиционно предизвикателно разстройство. Същото се отнася и за академичните предизвикателства, които често предизвикват чувство на неудовлетвореност, ниско самочувствие и предизвикателно поведение.

Важно е да се отбележи, че тези фактори често си взаимодействат по сложни начини. Например дете с генетично предразположение към разстройства на настроението може да бъде по-чувствително към стресови фактори от околната среда.

 

Как се диагностицира опозиционно предизвикателно разстройство?

 

 

Опозиционно предизвикателно разстройство може да се диагностицира от психолог, психиатър или педиатър.  Извършва се клинично интервю, при което специалистът събира подробна информация за поведението, емоционалното функциониране и социалните взаимодействия на детето. Това включва разговори с детето и с родителите или лицата, които се грижат за него.

Оценките на поведението също са ключов компонент на диагнозата, при която специалистът наблюдава поведението на лицето в различни условия като у дома, в училище и в социални ситуации. Родителите, учителите и другите лица, които се грижат за детето, може да бъдат помолени да попълнят стандартизирани въпросници за проверка на поведението, за да се измерят честотата и тежестта на съществуващото опозиционно предизвикателно поведение.

Диагнозата се основава на критериите, описани в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание (DSM-5).

За да отговаря на критериите за опозиционно предизвикателно разстройство, детето трябва да проявява поне четири симптома от всяка от трите категории – гневно/раздразнително настроение, спорещо/предизвикателно поведение и отмъстителност – в продължение на поне шест месеца.

Тези поведения трябва да са по-чести и тежки от това, което обикновено се наблюдава при деца на същата възраст и ниво на развитие, и да причиняват значително увреждане на социалното, академичното или професионалното функциониране. Освен това трябва да се изключи възможност тези поведения да се дължат на депресия, тревожност и други психични проблеми.

По време на оценката могат да бъдат открити и съпътстващи състояния.

 

Как се лекува опозиционно предизвикателно разстройство?

 

 

Някои от признатите методи за справяне с опозиционно предизвикателно разстройство са:

• Терапия на взаимодействие родител-дете. В нея участват и детето и родителите, тъй като тя се фокусира върху подобряване на връзката между страните. Методът се използва изключително често при опозиционно предизвикателно разстройство и представлява уникална комбинация от поведенческата терапия, терапия чрез игра и обучение на родителите в добри практики по отношения отглеждането и дисциплинирането на детето.
• Когнитивно-поведенческата терапия, с която детето да се научи да идентифицира и променя негативни мисловни модели, които водят до влошено поведение.
• Семейната терапия. В някои случаи тя може да е добър вариант при опозиционно предизвикателно разстройство, особено ако има чести конфликти в семейството, които са причина за поведението на детето, и самите родители се затруднят с откриване на правилните партньорски и родителски похвати за справяне с тях.

 

Въпреки че няма специфично лекарство за поведенческото разстройство, ако то е съпътствано от други заболявания, могат да бъдат предписани медикаменти. Ако случаят е такъв, лечението на основното състояние ще спомогне и справянето с опозиционното поведение.

В допълнение към тези лечения, установяването на последователна рутина и структура е важно за децата с проблемно държание. Те се нуждаят от предсказуема среда с ясни правила и очаквания, както и от подкрепящо и любящо семейство, което да обръща нужното внимание и да възнаграждава усилията им.

 

Заключение

Опозиционно предизвикателно разстройство при децата е често срещано явление, което може сериозно да затрудни комуникацията в семейството и дори да доведе до разпад на доверието в отношенията родители-дете. Търсенето на помощ от специалист по психичното здраве е изключително важно за това състоянието да бъде диагностицирано бързо и ефективно.

 

Често задавани въпроси