Марихуана: защо подценяваме вредата от нея?

Марихуаната е най-употребяваният вид наркотик, особено сред млади хора. През 2021 г. в някои проучвания се съобщава, че около една трета от хората между 18 и 25 години споделят, че са употребявали марихуана през предходната година.

Днес за това психоактивно вещество се носи незаслужена слава на “безобиден” наркотик. Но истината е, че опасността не идва само от страничните ефекти. Марихуаната често е първата стъпка към зависимостта от наркотици, която е смъртоносна.

Макар и често да се бъркат и да се използват като синоними, трябва да откроим разликата между канабис и марихуана:

• Канабисът се отнася до растението Cannabis sativa като цяло и всички продукти, получени от него – сушените му цветове, листа, семена и стебла. Растението съдържа близо 500 химически вещества, едно от които е канабидиол (CBD).
• Марихуаната се отнася до изсушените цветове и листа на растението Cannabis sativa, които съдържат значително големи количества THC (тетрахидроканабидиол). Това е основната съставка, която ни опиянява при консумация.

 

Следва да споменем, че марихуаната е канабис, но не всеки канабис е марихуана, тъй като съществуват продукти от канабис с много ниско или почти липсващо съдържание на THC (тетрахидроканабинол – основното психоактивно вещество в канабиса). THC е психоактивен канабиноид, който може да предизвика промени във възприятието и когнитивните функции, но не се класифицира като класически халюциноген. Ефектите му обикновено се различават и са по-слабо изразени в сравнение с класически халюциногени като синтетичното съединение LSD или естествения псилоцибин. По-слабо изразените ефекти са сред факторите, които правят марихуаната толкова широко употребявана.

Но не бива да се залъгваме, че широката употреба, лесната достъпност и ниската цена я правят безопасна. Напротив – в настоящата статия разказваме защо не е.

 

Как ни влияе?

Марихуаната може да ни повлияе силно или пък изобщо да не я усетим.

Всичко това зависи от няколко фактора:

• Възраст, пол и генетични особености;
• Силата (концентрацията на THC) на марихуаната;
• Как я приемаме (пушене, с вейпинг или преглъщане);
• Колко често употребяваме;
• Дали приемаме лекарства или други психоактивни вещества.

Невинаги марихуаната ще ни действа по един и същи начин. По същата логика действа различно при всеки човек. Списъкът с ефекти – краткотрайни и дълготрайни – е дълъг и затова трябва да сме подготвени за всичко.

Краткотрайни странични ефекти

 

 

Когато пушим или вдишваме марихуана, THC бързо преминава в белия дроб, след което попада в кръвта ни, а оттам – в мозъка и цялото тяло. Ефектът при пушене се усеща обикновено в рамките на минути, а при прием през устата (ядливи продукти) – след 30–90 минути.

THC взаимодейства с ендоканабиноидната система в тялото, като имитира действието на вещества като анандамид (ендоканабиноид). Анандамидът участва в регулацията на настроението, паметта, удоволствието и болката. Тъй като THC е много по-силен от естествения анандамид, рецепторите се активират мощно и следват много по-силни ефекти. 

Краткотрайните ефекти от марихуана могат да бъдат:

• Засилени сетива – цветовете са по-ярки, ароматите са по-силни;
• Променена представа за време и пространство;
• Еуфория, смяна на настроенията;
• Трудности в мисловния процес и решаването на проблеми;
• Засегната памет;
• Дезориентация, объркване;
• Седация (релакс, унасяне);
• Замянаност;
• Забавени реакции;
• Паник атаки (при някои хора);
• Сухота в устата;
• Гадене;
• Повишен пулс (може да продължи дори 3 часа след пушене);
• Повишен апетит.

При по-големи дози консумацията на марихуана може да доведе до:

• Халюцинации;
• Делюзия (заблуда);
• Психоза.

Последните три ефекта са особено опасни, защото човек “излиза” от собственото си тяло и съзнание. Нищо не остава от онова, което сме по принцип. Затова не може да разчитаме на себе си във време на силно опиянение.

Дълготрайни ефекти

При редовна употреба във времето, а не еднократна в голямо количество, ефектите са други.

Науката все още ги изследва в дълбочина, но ето какво е известно досега:

• Консумацията на марихуана в юношеството повлиява някои мозъчни функции – възможност за задържане на вниманието, памет, научаване на нова информация. Част от тези ефекти могат да бъдат дълготрайни, особено при ранно и интензивно начало на употреба.
• Пушенето на марихуана уврежда белия дроб, повишава риска от бронхит и оставя трайни следи върху кръвоносните съдове. Пушенето (не само на марихуана), увеличава риска от инфаркт, инсулт, болести на сърцето и белия дроб.
• Редовният прием на марихуана се свързва с повишен риск от развитие или изостряне на психични разстройства, включително психотични състояния при предразположени хора.
• Високите дози THC водят до повтарящо се, неконтролируемо повръщане.
• Заболявания на венците.
• По-чести болкови кризи при хора със сърповидно-клетъчна анемия.
• Продължителната употреба повлиява качеството и подвижността на сперматозоидите, което може да доведе до безплодие.

В дългосрочен план употребата на марихуана има трайни последици. Макар и да се свързва с добро настроение и слаб нетраен ефект, не всеки случай на консумация е такъв. Редовната употреба може да доведе до сериозни последствия.

Ефекти при бременни жени

По тази тема няма две мнения – консумацията не само на марихуана, а на всякакви наркотични вещества, алкохол и цигари, е абсолютно забранена.

Ефектите върху бременна жена включат:

• Забавено развитие на мозъка на плода;
• Повишен риск от раждане на бебе с прекалено малко тегло;
• Повишен риск от преждевременно раждане или раждане на мъртво бебе.

THC може да преминава в кърмата и да се задържа в нея с дни след употреба, като в някои случаи е установяван до около 6 дни или дори по-дълго, в зависимост от честотата на употреба и индивидуалния метаболизъм.

Представете си ефекта на THC върху възрастен – всичко, което изброихме по-нагоре в статията. А сега си представете какви последици би могло да остави веществото върху мозъка на бебето. Всяка употреба на каквито и да било вещества по време на бременност и след нея е безотговорно, опасно за майката и бебето.

 

Марихуана за медицинска цел – възможно ли е?

 

 

Досега посветихме време, за да информираме за страничните ефекти на марихуаната. Тя си остава опасна, макар и често подценявана. Няколко щата в САЩ позволяват употреба на марихуана, регулирана от държавата. Основно се употребява за облекчаване на симптоми, а не за лечение на болести. 

Най-често се прилага при:

• Хронична болка, най-често невропатична;
• Гадене;
• Загуба на апетит;
• Скованост на мускулите.

Световната здравна организация (СЗО) не класифицира канабиса като одобрено лекарствено средство за широка употреба, но някои негови съставки (например THC и CBD) се използват в определени лекарствени продукти, които могат да бъдат предписвани при специфични състояния. Затова в определени случаи медицинският канабис се използва като част от терапията под лекарски контрол, а не като универсално лечение.

В някои държави употребата на марихуана е разрешена при определени условия без наличие на медицинска нужда. В Канада например пълнолетните могат да притежават и купуват от наркотика в органичени колическа и да ги закупуват само от лицензирани търговци за лична употреба. Угурвай е първата държава в света, която дава законови рамки на употребата на марихуана – продава се само в държавни аптеки или от производители, членове на т. нар. канабис клубове. В Ниделандия (една от първите европейски държави със законови промени в тази посока) могат спокойно да се закупят малки количества от специални магазинчета (така наречените кофишопове). В Малта също има ограничение за количеството, както в Канада. В арабския свят законът е безкомпромисен: притежанието и употребата може да доведе до дългогодишна присъда лишаване от свобода, както и високи глоби.

Зависимост от марихуана

Около 1 на всеки 10 души, които употребяват канабис, може да развие зависимост, като рискът се увеличава при по-ранно започване и по-честа употреба. Зависимостта е
биопсихосоциално състояние, при което човек си изгражда модели на употреба, които могат да причинят стрес и да повлияят негативно на живота му. За юноши, които употребяват марихуана, е 4-7 пъти по-вероятно да развият зависимост спрямо възрастен човек.

Интересно е, че много хора не осъзнават и дори отричат своите зависимости. Човек може да развие зависимост не само към вещества, но и към видеоигри, хазарт, пазаруване, работа, дори порно материали.

Но как да разберем дали сме зависими от нещо? Зависимостите често са неосъзнати, но първата стъпка към преодоляването е да признаем своя порок.

Според Световната здравна организация зависимостта е състояние, при което човек не може да контролира желанието си да прави нещо или да приема нещо, въпреки че това може да му вреди физически, психически или социално.

СЗО използва ясни критерии за класифициране на зависимост. Те не се основават само на това колко често се употребява вещество, а на поведенчески признаци:

• Невъзможност човек да спре, дори да опитва.
• Повишена толерантност; след време дори големи количества от веществото или поведението не носят наслада и задоволство.
• Засилен фокус върху веществото или поведението; мисълта за него обзема ума и пречи на ежедневни дейности.
• Загуба на контрол и чувство за вина или проблемно поведение.
• Поява на лични и здравословни проблеми вследствие на зависимостта.
• Симптоми на абстиненция при спиране, които могат да включват раздразнителност, тревожност, нарушения на съня, потене и други, но тежестта им варира и не винаги включва изразени физически симптоми.

Зависимостта трябва да се третира като ментално разстройство, защото е точно това – тя ни пречи на живеем нормалния живот и дори да ни носи щастие в момента, тя ще ни превземе напълно след време.

 

Заключение

 

 

Марихуаната често се подценява и се възприема като „безобиден наркотик“. Истината обаче е, че употребата носи както краткотрайни и дълготрайни рискове за здравето, мозъчната функция и социалния живот. THC – основната активна съставка – влияе директно върху мозъчните рецептори и може да предизвика психични и физически реакции, които понякога са опасни. Редовната употреба повишава риска от зависимост, която се проявява с невъзможност за контрол, абстиненция и сериозни последици върху ежедневието.