Левкоцити в урината – какво означава?

Медицинските изследвания днес предлагат богат набор от начини да се установи състоянието на човешкия организъм дори само чрез един прост тест като анализ на урина. Един от най-честите показатели, който привлича вниманието при лабораторен резултат, са левкоцитите в урината. Но какво всъщност означава това, какви са възможните причини, и кога трябва да се потърси медицинска помощ?

 

Какво представляват левкоцитите?

Левкоцитите, по-известни като белите кръвни клетки, са важна част от имунната система. Основната им функция е да защитават организма от инфекции, вируси, бактерии и други чужди нашественици.

Те циркулират в кръвта и лимфната система, но при наличие на възпалителни процеси могат да се открият и в други телесни течности – включително в урината.

Когато се установят левкоцити в урината, това обикновено е сигнал, че в уринарния тракт протича възпаление или инфекция. Макар наличието им да не е винаги повод за тревога, то все пак е индикация, че нещо извънредно се случва в организма.

 

Как се откриват левкоцитите в урината?

Откриването на левкоцити в урината се осъществява чрез лабораторно изследване, наречено уринен анализ. То включва визуална оценка, химичен анализ и микроскопско изследване.

Чрез последния метод се броят клетките в определено количество урина и се определя дали броят им е в нормата или не.

Нормално в урината могат да присъстват малко количество левкоцити. Обикновено до 5 клетки в зрително поле при микроскопско изследване. Това количество се приема за физиологично и не е свързано с инфекция или възпаление. Над тази граница вече се говори за левкоцитурия – състояние, при което има повишено съдържание на левкоцити в урината.

 

Какви са причините за левкоцити в урината?

 

 

Има множество възможни причини за повишено ниво на левкоцити в урината. Най-честите включват различни инфекции и възпалителни процеси, касаещи отделителната система.

1. Инфекции на уринарния тракт (ИУТ)

Това е най-разпространената причина за левкоцити в урината. Инфекцията може да засегне различни части на пикочните пътища – от уретрата и пикочния мехур до уретерите и бъбреците. Жените са по-податливи на ИУТ поради анатомичните особености на уринарния им тракт – уретрата при жените е значително по-къса в сравнение с тази при мъжете ,а  външният й отвор се намира близо до ануса и влагалището, което повишава риска от инфекции.

Симптомите често включват парене при уриниране, чести и неотложни позиви за уриниране, усещане за непълно изпразване на мехура и мътна, понякога силно миришеща урина. Ако не се лекува своевременно, инфекцията може да се разпространи нагоре към бъбреците, което да доведе до определени усложнения.

2. Пиелонефрит (инфекция на бъбреците)

Това е по-сериозна и често усложнена форма на уринарна инфекция, която засяга самите бъбреци. Пиелонефритът може да бъде остър или хроничен и обикновено се придружава от по-системни симптоми като силна болка в поясната област (обикновено едностранна), висока температура, втрисане, обща отпадналост, гадене и повръщане.

В анализа на урината често се откриват високи нива на левкоцити, бактерии и понякога цилиндри. Лечението изисква антибиотици и често медицинско наблюдение.

3. Цистит (възпаление на пикочния мехур)

Циститът може да бъде бактериален или небактериален. При жените често се появява след полово сношение или при задържане на урина. Типичните симптоми включват болка или тежест в долната част на корема, парене при уриниране, чести позиви и усещане за натиск. Повечето жени преминават през това неприятно възпаление поне веднъж в живота си.

При хронични случаи се наблюдава постоянна левкоцитурия (левкоцити в урината) дори при отсъствие на инфекция. Например интерстициалният цистит е форма на хронично възпаление без ясна инфекциозна причина.

4. Полово предавани инфекции (ППИ)

Инфекции като хламидия, гонорея, трихомониаза и микоплазма могат да доведат до възпаление на уретрата (уретрит) и пикочния мехур. Често левкоцитите в урината са първият индикатор за тези инфекции особено при липса на бактерии в стандартната уринна култура (посявка върху специална хранителна среда) – това състояние се нарича „стерилна пиурия“.

Симптомите могат да бъдат слабо изразени или да включват болка при уриниране, вагинално или уретрално течение и дискомфорт в долната част на корема. Необходима е специализирана диагностика с PCR (полимеразна верижна реакция за установяване на генетичен материал) или микробиологични култури за откриване на причинителя.

5. Камъни в бъбреците или пикочния мехур

Камъните в уринарния тракт могат да предизвикат дразнене, възпаление или дори микроскопични разкъсвания по лигавицата, което води до наличие на левкоцити и еритроцити (кръв) в урината. Понякога камъните блокират потока на урина, което създава условия за вторична инфекция.

Болката обикновено е силна, пристъпна и локализирана в областта на кръста или корема, като може да се излъчва към слабините. Урината може да бъде мътна, с кръв и със силна миризма. Лечението зависи от размера и позицията на камъка.

6. Автоимунни заболявания

Състояния като системен лупус еритематозус (SLE), васкулити или интерстициален нефрит могат да причинят възпаление на бъбречната тъкан без инфекциозен причинител. В тези случаи имунната система атакува собствените тъкани на организма включително гломерулите или интерстициума на бъбреците.

Симптомите може да включват подуване (едем), повишено кръвно налягане, болки в ставите и обща отпадналост. Уринният анализ показва левкоцити, а понякога и белтък или цилиндри. Диагнозата изисква кръвни тестове, образна диагностика и понякога бъбречна биопсия.

 

Съпътстващи симптоми, за които да внимавате

Ако резултатът от изследването покаже левкоцити в урината, добре е да се обърне внимание на други съпътстващи симптоми, които могат да насочат към конкретна причина. Такива симптоми включват:

• Болка или парене при уриниране
• Често уриниране, особено нощем
• Болка в долната част на корема или гърба
• Мътна, зловонна или необичайно оцветена урина
• Повишена телесна температура (в някои случаи)
• Гадене и обща отпадналост

Наличието на няколко от тези признаци заедно с левкоцити в урината често говори за инфекция, която изисква лечение.

 

Как се поставя диагноза?

 

 

Диагнозата не се поставя само на база един положителен резултат. Обикновено се правят допълнителни изследвания като:

• Урина култура. Определя дали има бактериална инфекция и кой е причинителят.
• Ултразвук на бъбреците и пикочния мехур. За установяване на евентуални анатомични аномалии, камъни или задържане на урина.
• Кръвни изследвания. За оценка на бъбречната функция и възпалителни маркери.

Всички тези изследвания заедно помагат на лекаря да определи точната причина за наличието на левкоцити в урината и да назначи най-подходящото лечение.

 

Какво включва лечението?

Лечението зависи от причината за наличието на левкоцити в урината:

• При бактериални инфекции обикновено се изписват антибиотици.
• При камъни в бъбреците може да се приложи медикаментозно лечение или хирургически интервенции като разбиване на камък с ударни вълни, разбиване с лазер, операция през няколко малки отвора в корема и други.
• Автоимунните заболявания се лекуват с имуносупресивни средства.
• При хронични възпаления се изисква дългосрочно наблюдение и лечение от нефролог или уролог.

Важно е лечението да бъде съобразено с конкретния случай и да не се прибягва до самолечение особено с антибиотици.

 

Кога да се потърси лекар?

Да, има случаи, при които повишеното количество левкоцити в урината е временно явление – например след интензивна физическа активност, дехидратация или дори при вземане на проба по неправилен начин (особено при жени, където може да има замърсяване с вагинални секрети).

Затова често се препоръчва повторно изследване, особено ако няма симптоми или ако резултатът е граничен.

Най-добре е да се консултираме с лекар при:

• Повтарящи се симптоми на уринарна инфекция.
• Постоянно наличие на левкоцити в урината без ясна причина.
• Придружаващи симптоми като болка, температура, кръв в урината.
• При бременност, тъй като инфекциите могат да повлияят негативно на майката и плода.

Ранната консултация със специалист позволява навременно откриване на проблема и предотвратява развитието на по-сериозни усложнения.

 

Заключение

Откриването на левкоцити в урината не бива да се пренебрегва дори и при липса на симптоми. Това е сигнал, че организмът реагира на някакъв дразнител – било то инфекция, възпаление или друг процес. Навременното откриване на причината и адекватното лечение са ключови за избягване на усложнения особено при по-сериозни състояния като бъбречни инфекции.

Вниманието към този привидно малък лабораторен показател може да се окаже решаващо за здравето на уринарната система и цялостното благосъстояние.

 

 

Често задавани въпроси